Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23678 от 26.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56595/2024
Вид
Решение № 23678
Подписан
26.12.2025
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23678 гр. ***, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И. при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №

20241110156595 по описа за 2024 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът *** е предявил срещу ответника П. К. И., по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи ищеца 598,24 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 82,59 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 30.05.2024 г., 41,14 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 30.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.07.2024 г. по ч.гр. дело № 36215/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния 1 период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника П. К. И. чрез адв. М., в който оспорва предявените искове. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия, както и че е собственик на топлоснабдения имот, като сочи, че е придобила имота по наследство при равни квоти с останалите наследници. Твърди, че няма основание за извършване на услугата дялово разпределение за имота, тъй като договорите са изтекли, освен това сочи, че ищецът не е легитимиран да получи вземането на ФДР. Оспорва, че е извършвана услуга дялово разпределение. Възразява, че не е поставена в забава. Сочи, че клаузите на ОУ са неравноправни по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Не възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството *** е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 14.06.2024 г. г. срещу ответницата за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 36125/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 09.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на твърдените от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на 2 извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия, както и че ищецът е доставил до имота и е отчел законосъобразно соченото количество топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените по делото доказателства – молба-декларация на лист 23, с която ответницата е направила искане за откриване на партида на нейно име, се установява, че има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ на топлинна енергия за топлоснабдения имот.

По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него, поради което ответницата има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в 3 представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на *** на клиенти в град ***, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра, се установява, че в топлоснабдения имот за периода не е имало отоплителни тела, а само един брой водомер за топла вода. През спорния период ТЕ за отопление от радиатори не е начислена. В имота е начислена ТЕ, отдадена от сградна инсталация. БГВ за имота е изчислена на база реален отчет. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за целия имот е в размер на 584,84 лева след изравняването, от които 425,06 лева отдадена от сградна инсталация и 159,78 лева за БГВ. В СТЕ, допусната и във връзка с оспорването на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип от 2018 г., а съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2021 г. след което през 2023 г., като не е преминал проверка през 2020 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2023 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2023 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период, тъй като съгласно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид възприетото като обективно заключение на вещото лице. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. Количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по техническата експертиза, съобразени са отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата етажна собственост. Ето защо, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответницата въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период (в този смисъл 4

Решение № 4429 от 08.07.2025 г. по възз.гр. дело № 20241100511033 по описа на СГС, IIВ въззивен състав на СГС), поради което предявеният иск за главница в размер на 584,84 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. следва да се уважи, а за разликата над 584,84 лева до пълния предявен размер от 598,24 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.