Присъда № 26 от 10.11.2025, Окръжен съд - Сливен

Мотиви към присъда рег. №26 от 10.11.2025г. по ВНОХД №549/2025г. на Окръжен съд- С., изготвени на 08.12.2025г.

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпил въззивен протест и допълнителен протест от прокурор от РП - С. срещу Присъда №120/01.08.2025г., постановена по НОХД №1560/2023г. по описа на Районен съд- С., с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г. В. К. за невиновен и оправдан за престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

В протеста се твърди, че изводът на съда за невиновност е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и немотивиран и не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Твърди се, че протестираната присъда е в пряко противоречие с нормативните разпоредби и трайната съдебна практика, както и с правната и житейската логика.

С допълнението към протеста се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована и при постановяване на същата, не са обсъдени в пълнота или са превратно тълкувани събраните доказателства по делото като присъдата била постановена и в нарушение на разпоредбите на НПК и НК и на съдебната практика, както и че не била добре мотивирана. След собствен анализ на доказателствата се настоява за неправилност в крайното решение на съда за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на ОП- С. поддържа протеста на РП- С., по съображенията изложени в изготвеното допълнение към протеста, с които е обоснована незаконосъобразност на атакуваната присъда на РС- С..

Моли да се отмени присъдата на РС- С., с която е оправдан подс. К. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.201, ал.1 от НК като се приеме, че същата е неправилна, необоснова и незаконосъобразна.

Предлага съдът да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия К. за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размера, предложен от представителя на прокуратурата в съдебните прения по делото пред първоинстанционния съд, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което да се отложи за изпитателен срок от ПЕТ години.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия изказва несъгласие с изложеното от прокурора в съдебно заседание, както и с протеста и допълнението към него. Счита, че Районният съд правилно, задълбочено, аргументирано и добре мотивирано е постановил своя съдебен акт, с който е оправдал подсъдимия. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна.

1

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура- С. против подсъдимия Г. В. К. за престъпление по чл.201, ал.1 от НК, затова че на 02.07.2021г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице („шофьор на товарен автомобил“ в „Дейзи Транс“ ЕООД) противозаконно присвоил чужди движими вещи- пари (сумата 1400 лева и 100 евроравняващи се на 195,58 лева), собственост на „Дейзи Транс“ ЕООД, гр. С., представлявано от пълномощника на управителя на дружеството Й.Д.К. от гр.

С., връчени му в това му качество.

По този повод било образувано НОХД №1560/2023г. на РС- С., завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно производство. Производството пред районният съд се е провело по общия ред.

С Присъда №120/01.08.2025г., постановена по НОХД №1560/2023г. по описа на Районен съд- С. съдът признал подсъдимия Г. В. К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.201, ал.1 от НК. За да го оправдае по предявеното му обвинение съдебният състав е приел, че не е доказано извършването на престъплението от подсъдимия.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението за необосновани и незаконосъобразни, поради което и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК отмени оправдателната присъда на РС- С. и постанови нова, с която призна подс. Г. В.

К. за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.201, ал.1 от НК.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателствени източници, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения:

Св. Й.Д.К. работел като шофьор и пълномощник на управителя на ощетеното юридическо лице „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С. с ЕИК ***********.

Едноличен собственик била сестра му Д. Д. К.а, която през 2014г. му направила генерално пълномощно да управлява и представлява търговското дружество. Фирмата била с основен предмет на дейност международен транспорт и притежавала моторни превозни средства. Едно от тези моторни превозни средства бил товарен автомобил марка „Скания“ с peг. №****** (влекач), който дружеството ползвало в дейността си.

На 01.06.2021г. търговското дружество „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С. сключило трудов договор №18/01.06.2021г. с подс. Г. В. К. от с. К. като с този договор той бил нает на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ в „Дейзи Транс“ ЕООД. Според длъжностната характеристика едно от задълженията му било да „описва в пътния лист данните за извършените курсове и да се отчита ежемесечно за средствата, изразходвани за гориво- смазочни материали и 2 други консумативи за автомобила“. Също така, подс. К. отговарял за правилната експлоатация на повереното му МПС. Той бил запознат със съдържанието на трудовия договор и на длъжностната характеристика и ги подписал.

Подс. К. бил правоспособен водач на МПС, вкл. с категории С и СЕ.

До края на юни 2021г. подс. К., в изпълнение на служебните си задължения, направил няколко курса за дружеството до Гърция.

На 03.07.2021г. подс. К. трябвало да извърши курс за „Дейзи транс“ ЕООД като следвало да натовари краставици от с. Р. к., общ. К., обл. П. и да ги транспортира до гр. Т. в Република Г. с автомобил „Скания“ с peг. №******.

Трябвало да потегли около 03,00 часа на 03.07.2021г. от паркинга, намиращ се в гр. С., до разклона за с. М., ползван от „Дейзи транс“ ЕООД.

На 02.07.2021г., след обяд, в паркинга, ползван от „Дейзи транс“ ЕООДгр. С., намиращ се в гр. С., до разклона за с. М.- база на фирма „Теди Транс 1“, св. Й.Д.К. предал на подс. Г. В. К. сумата от 1400 лева за зареждане на гориво за влекача за курса до с. Р. к. и после до Г., както и сумата от 100 евро за плащане на таксите на магистралите в Г.. Св. К. обяснил на подс. К., че трябвало да вземе фактури за направените разходи.

Свидетелите В. С. Г. и Д. П. Д., които работели в същата база, но към други фирми, били там на тази дата и видели св. К. да дава пари на подсъдимия за гориво на камиона за курса до Г..

Сумите 1400 лева и 100 евро (равняващи се на 195,58 лева) били предадени на подс. К. в качеството му на длъжностно лице- „шофьор на товарен автомобил“ в „Дейзи Транс“ ЕООД и е следвало да бъдат използвани за закупуване на гориво за извършване на доставка от фирмата и за заплащане на пътни такси при транспортирането. Парите били връчени на подсъдимия от св. Й. К., представляващ „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С..

Св. К. предложил на подсъдимия веднага да отиде да зареди гориво, но той отказал като обяснил, че е пил бира. Казал, че ще зареди гориво, когато тръгне за курса на следващия ден.

Подс. К. и свидетелите В. С. Г. и Д. П. Д. останали в базата да пият бира до около 20 часа. Тогава свидетелите Д. и Г. си тръгнали, а подсъдимият им казал, че ще отиде да си легне да спи в камиона „Скания“ с peг. №******.

На 02.07.2021г., вечерта, подс. К. напуснал паркинга, ползван от „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С., намиращ се в гр. С., до разклона за с. М.- база на фирма „Теди Транс 1“ като взел със себе си поверените му пари- сумата от 1400 лева и 100 евро (равняващи се на 195,58 лева), дадени му от св. К.. Подсъдимият напуснал имота и взел парите, без да съобщи на св. К. и без разрешение от негова страна или друг представител на фирма „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С..

На 03.07.2021г., около 05,00 часа св. К. установил от Джи Пи Ес системата, че камионът „Скания“ с peг. №****** не е потеглил за Г.. Св. К.

3 потърсил подсъдимия по телефона, но телефонният апарат бил изключен.

Около 07,00 часа св. К. отишъл до базата, но подс. К. го нямало. К. не могъл да установи връзка с него, тъй като не отговарял на обаждания и съобщения и не могъл да го намери. Той си бил тръгнал без да съобщи на св. К., без да зареди гориво и без да му върне парите, дадени за гориво и такси.

Тогава св. К. се свързал със св. И. М. Д., който работел като шофьор и го помолил спешно да изпълни курса до с. Р. к. и от там до Република Г.. Св.

К. му обяснил, че шофьорът, който е трябвало да го изпълни е напуснал без да се обади. Св. Д. се съгласил да извърши курса и отишъл до базата, където св.

К. му дал документите, пари за зареждане на гориво и за таксите за магистралите в Г. като му предоставил да използва за курса камиона „Скания“ с peг. №******. Св. Д. видял, че горивото било на свършване и заредил гориво, за което платил с парите, дадени му от св. К., след което изпълнил курса. След това св. Д. върнал автомобила и относимите документи на св. К., който му платил за извършената работа.

С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201, ал.1 от НК, тъй като на 02.07.2021г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице („шофьор на товарен автомобил“ в „Дейзи Транс“ ЕООД) противозаконно присвоил чужди движими вещи- пари (сумата 1400,00 лева и 100,00 евро- равняващи се на 195,58 лева), собственост на „Дейзи Транс“ ЕООД- гр. С., представлявано от пълномощника на управителя на дружеството Й.Д.К. от гр. С., връчени му в това му качество.

Деянието се доказва по безспорен и категоричен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Показанията на свидетелите Й. К., В. Г., Д. Д. и И. Д. изцяло подкрепят обвинението и чрез тях се доказва осъществяването на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. Показанията на тези свидетели кореспондират и с приобщените писмени доказателства.

Първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че Й. К. е предоставил на 02.07.2021г. на подсъдимия К. сумите от 1400 лева и от 100 евро.

Настоящият състав счита, че правилно и основателно районният съд е кредитирал изцяло показанията на св. И. М. Д., тъй като същите са последователни, обективни и безпротиворечиви. Св. Д. посочва, че Й. К. се е свързал с него и го е помолил спешно да изпълни курса до с. Р. к. и от там до Република Гъ.. Св. К. му обяснил, че шофьорът, който е трябвало да изпълни курса е напуснал без да се обади. Св. Д. е видял, че горивото на товарния автомобил е на свършване и заредил гориво, за което е платил с парите, дадени му от св. К.. Св. Д. посочва, че Й. К. му е обяснил, че предишният шофьор (подсъдимият) е трябвало да зареди гориво, за което му е дал пари.

Показанията на св. Д., изцяло кредитирани от първоинстанционния съд напълно подкрепят обвинението спрямо подс. К.. Първоинстанционният съд, 4 макар че изцяло е кредитирал показанията на св. Д., неоснователно и неправилно е признал подс. К. за невиновен и необосновано е приел за недоказан факта, че св. К. е дал описаните по- горе суми на подс. К..

Първоинстанционният съд неоснователно е кредитирал само частично показанията на останалите трима свидетели Й.Д.К., В. С. Г. и Д. П. Д.. Не е кредитирал показанията на тези свидетели в частта им относно даването на описаните суми от св. К. на подсъдимия. Мотивите на съда в тази насока са необосновани и неправилни. Настоящият състав счита, че районният съд необосновано не е кредитирал показанията на тримата свидетели само и единствено в тази им част, а ги е кредитирал в останалите им части. Мотивите на съда в тази насока са необосновани като не са отбелязани обстоятелствата, които съвпадат в показанията на свидетелите, а само едно противоречие.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите са изцяло кредитирани в останалата им част, което показва, че контролираната инстанция е приела, че свидетелите Й. К., В. Г. и Д. Д. дават достоверни, правилни и обективни показания и пресъздават какво са възприели, но едновременно с това не е дадена вяра на показанията им само относно едно обстоятелство (размера на дадената на подсъдимия сума) без да става ясно защо показанията на тези свидетели, иначе достоверни в останалата им част, не следва да се кредитират относно това обстоятелство. Настоящата инстанция счита, че свидетелите Д. и Г. и относно това обстоятелство също пресъздават какво са възприели лично, какво са видели и чули и няма абсолютно никаква причина техните показания да не бъдат кредитирани.