Решение № 321 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601269 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от защитника на л.св. Ю. А. М. срещу определение от 25.09.2024 година на СГС, постановено по ЧНД № 5286/2024 година, с което е отказано условното предсрочно освобождаване на М. от остатъка от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НЧД № 531/2023 година на ОС Перник.

В жалбата се сочи, че в представената в съдебното заседание справка не се приспаднати дните от месец септември, през които лишения от свобода М. е работил. Според доклада, осъденият спазва установения ред и дисциплина, отношението му към пенитенциарния персонал е добро, от м. август, когато е започнал да работи, не са констатирани нарушения на трудовата дисциплина, няма зависимост към алкохол и наркотични вещества, а рискът от вреди е оценен към среден. Оспорва се отразеното в доклада, че лишеният от свобода е в добро общо здравословно състояние и се твърди, че по време на изтърпяване на наказанието е развил захарен диабет и хипертония, което е 1 причината да не бъде конвоиран за съдебното заседание на 19.09.2024 година.

Считайки, че цялостното поведение на лишения от свобода по време на престоя му в пенитенциарните заведения сочи на извод за неговото поправяне, защитникът моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде удовлетворена молбата на л/с М. за условното му предсрочно освобождаване.

СГП и Началникът на СЦЗ не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да освободи условно предсрочно осъдения М..

Видно от материалите по делото л/с е започнал да изтърпява на 16.04.2023 година общо наказание от 3 (три) години лишаване от свобода, определено на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК по НЧД 531/2023 година на ОС Перник за наложените му наказания от по 3 (три) години лишаване от свобода по НОХД 1906/2021 година на РС Перник за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и по НОХД 373/2023 година за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК първоначално в Затвора – гр. Бобовдол, а след това в Затвора – гр.

София.

Несъмнено по отношение на М. е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1, т. 2 НК - да е изтърпял фактически поне две трети от наложеното му наказание, доколкото видно от справката от пенитенциарното заведение още към 19.09.2024 година той е изтърпял фактически 2 (две) години, 6 (шест) месеца и 15 (петнадесет) дни с включен в тях предварителен арест с продължителност 1 (една) година, 1 (един) месец и 12 (дванадесет) дни.

Решаващият съд е проучил с нужното внимание представеното от затворническата администрация досие на лишения от свобода М., 2 приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата и ги е оценил съобразно тяхното действително съдържание. С основание е констатирал, че по време на изтърпяване на наказанието стойностите на риска от рецидив не са редуцирани, а са налице множество проблемни зони, свързани с отношение към правонарушението, управление на финансите, умение за мислене. При тези данни с основание първостепенният съд е счел, че не е налице втората изискуема от закона предпоставка – осъденият да е дал доказателства относно своето поправяне. Правилно съдът е счел, че здравословното състояние на лишения от свобода не е сред подлежащите на преценка факти по повод търсеното условно предсрочно освобождаване, доколкото то би могло да бъде единствено основание за прекъсване на изтърпяването на наложеното наказание, за което е предвиден друг процесуален ред.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2024 година, постановено по ЧНД № 5286/2024 година по описа на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3