Решение № 5283 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5283 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110119052 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “ “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Н. П., адрес: гр. С....., срещу М. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 680.00 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С...., абонатен номер ******, за периода м. 05/2022 г. – м. 04/2024 г.; мораторна лихва за забава в размер на 79.37 лева за периода от 15.09.2023 г. до 31.08.2024 г. (върху платена главница за 2022-2023) и от 16.10.2023 г. до 29.01.2025 г. (върху неплатена главница); сумата от 66.02 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода м. 02/2022 г. – м. 04/2024 г. и 14.40 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 15.04.2022 г. – 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че ответницата М. С. В., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Поддържа се, че по силата на нормативната уредба всички собственици в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. Излага се, че продажбата на топлинна енергия се осъществява при условията на Общите условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., които имат силата на договор. Твърди се, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, като при забава дължат обезщетение в размер на законната лихва.

Посочва се, че разпределението на енергията в сградата се извършва от фирма за дялово разпределение („Д.“ ООД) на база реални отчети, а месечните суми са начислявани по прогнозни вноски с последващи изравнителни сметки. Ищецът поддържа, че ответницата е ползвала доставената енергия за процесния имот през исковия период, но не е изпълнила задължението си за плащане. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Представя като писмени доказателства нотариален акт за собственост, удостоверение за идентичност на адрес, скица, фактури, извлечения от сметки, договори с фирмата за дялово разпределение и Общи условия. Прави доказателствени искания за привличане на трето лице помагач, допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата 1

– адв. Д. К., с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Ответницата твърди, че сумите са платени, а евентуално – че са изчислени въз основа на незаконосъобразна методика (цитират се решения на ВАС относно Наредба № Е-РД-04-1).

Оспорва се техническата изправност на общия топломер и индивидуалните уреди. Твърди се неприложимост на Общите условия поради липса на доказателства за публикуването им.

Прави се възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за задължения с падеж преди 02.04.2022 г. (конкретно фактури от 28.02.2022 г. и 31.03.2022 г.). При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане със сума в размер на 839.79 лева, представляваща надвнесени суми за възстановяване.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д." ООД (с предишно наименование „Б." ООД) , редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по иска.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Не е спорно между страните, че до процесния топлоснабден имот през исковия период е доставяна топлинна енергия. От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Д. В. , се установява, че за абонатен № ****** относно фактурираните суми в процесния период има извършени касови плащания.

Експертизата категорично констатира, че на 15.04.2025 г. е извършено плащане в размер на 451,63 EUR (883,31 BGN) , с което главниците, мораторните лихви, законната лихва и първоначалните съдебни разноски са напълно погасени.

Този факт беше изрично признат и от процесуалния представител на ищеца – юрк. К.

, в откритото съдебно заседание на 09.03.2026 г., който заяви, че плащането е извършено на 15.04.2025 г., което е след предявяване на заявлението в съда (исковата молба е депозирана на 02.04.2025 г. ), поради което моли съда да приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и да присъди сторените разноски.

Особеният представител на ответницата също потвърди, че претенцията е погасена чрез плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В настоящия случай такъв факт е направеното пълно плащане на задълженията в хода на съдебното производство (на 15.04.2025 г.). Тъй като вземането е съществувало към момента на завеждане на делото, но е било изцяло удовлетворено впоследствие, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на производството.

По отношение разноските.

При този изход на спора, въпреки че исковете се отхвърлят, ответницата е станала повод за завеждане на делото, тъй като е изпълнила задължението си след подаване на исковата молба. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК (по аргумент за противното), тя дължи на ищеца направените съдебни разноски за настоящото исково производство. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК , съдържащ доказани разходи в размер на: 25,56 евро държавна такса , 204,52 евро депозит за особен представител , 178,95 евро депозит за СТЕ , 178,95 евро депозит за ССЕ и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на обща стойност 690,24 евро (1349,99 лв.). Ответницата следва да бъде осъдена да заплати 2 тези суми.

От своя страна, искането на особения представител на ответницата за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като ответната страна е дала повод за завеждане на делото с поведението си.

Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., срещу М. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С........., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати суми в размер на: 680,00 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г.; 79,37 лв. мораторна лихва за забава; 66,02 лв. главница за извършена услуга дялово разпределение за периода м. 02.2022 г. – м. 04.2024 г.; и 14,40 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, КАТО ПОГАСЕНИ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.

ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН: ********** , ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С." ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК (по аргумент за противното), сумата от 690,24 евро (шестстотин и деветдесет евро и двадесет и четири евроцента), представляваща направени по делото съдебни разноски в исковото производство (държавни такси, депозити за особен представител и вещи лица, и юрисконсултско възнаграждение).

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Д." ООД, ЕИК *********.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3