Решение № 1070 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502302 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2268 от 16 април 2024г. по гр. д. № 3717/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 12 състав е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на А. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ, сумата в размер на 5 300 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и престъпления по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК срещу А. Д. С., който по време на обвинението е бил задържан под стража, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.10.2018г. по досъдебно производство № 513 ЗМИП 5105/2018г. на СДВР във връзка с прокурорска преписка № 14046/2018г. по описа на СРП, с което производството спрямо А. Д. С. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 5300 лв. до пълния претендиран размер от 28 000 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца А. Д. С. срещу решението по гр. д. № 3717/23 на СГС, ГО, 12 състав 1 в отхвърлителната му част до размера от 28 000 лв. Счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) при определяне на претендираното обезщетение, определено според него в занижен размер с оглед характера и интензитета на търпените от него вреди. Иска след отмяната на решението в обжалваната част да се постанови уважаване на предявения от нея иск до посочения пълен предявен размер.

ПРБ е оспорила въззивната жалба на ищеца и от своя страна е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която е атакувала осъдителната му част /въпреки приложеното след постановяване на първоинстанционното решение становище на СГП, че решението е правилно/.

С доводи, че решението в тази част е неправилно, тъй като не са доказани реално претърпени вреди, а и при съобразяване на конкретиката на случая, вкл. данните за личността на ищеца, - че същият е осъждан за измама, както и с оглед липсата на данни за съществувало трудово правоотношение, този жалбоподател иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна и съответно отхвърляне на иска В съдебно заседание ответникът е уточнил, че обжалва решението над присъдения размер от 3 000 лв.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с което е определил и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 300 лв., първоинстанционният съд е приел, че по делото са установени фактическите твърдения на ищеца относно воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, прекратено със съобщено му постановление; отчел е възрастта му и типичното отражение върху психоемоционалното състояние на подложен на наказателно преследване лице; неголямата продължителност и характера на обвинението по приключилото наказателното производство, но и задържането под стража първоначално за 24 ч., впоследствие за 72 ч., общо за период, надхвърлящ 6 месеца; взета е предвид и принципната невъзможност ищецът да престира труд по време на задържането си, факта на предходно негово осъждане за сходно престъпление, като е обобщил, че той е търпял само обичайните вреди за участник в наказателното производство и, че не е доказано, че обвинението 2 срещу него е причинило вреди на психиката и увреда на физическото му здраве, както и върху живота му; съдът е отчел и социално – икономическите условия в страна към момента на причиняване на вредите.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото и за правилно в тези части.

Предявен е бил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ, разгледан и от първоинстанционния съд, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, производството по което е било прекратено поради това, че деянието не е престъпление. Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, по повод на което твърди, че е бил задържан и повече от 7 месеца, изразяващи се в стрес, понижена самооценка, затруднения в общуването, притеснения, включително, че не е осигурявал доходи на семейството си като таксиметров шофьор, появили се здравословни проблеми.

Твърди още, че страданията му са били по-интензивни поради това, че наказателното производство било образувано няколко месеца след смъртта на жената, за която се грижил и която била съществена част от живота му, – автор на завещанието,чиято неистинност е поставена в основата на неоснователното обвинение. Предмет на въззивното производство е искът за заплащане на посоченото обезщетение до пълния предявен размер от 28 000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска с възражения, че не са доказани неимуществени вреди в пряка причинна връзка с наказателното производство, в това число влошаване на здравословното му състояние; възразил е и, че ищецът е бил осъждан за телефонна измама на възрастна жена, както и, че не е доказано, че е полагал труд като таксиметров шофьор, а като намаляващи отговорността му възражения е изтъкнал, че едва тричленната съдебно-почеркова експертиза е дала основание за прекратяване на производството, евентуално е възразил и, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед твърдените за настъпили вреди и интензитета и продължителността на упражнената принуда срещу ищеца, който е бил осъждан, както и с оглед 3 икономическите условия в страната.

Спорът пред въззивния съд е пренесен за разрешаване на въпроса за интензитета на търпените неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконното обвинение, съотв. относно дължимия размер на обезщетението за тези вреди над размера от 3 000 лв. В жалбите, с които е сезиран съдът, по същество не се правят обосновани (мотивирани) оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство за хода на наказателното производство /фактичеки от ищеца отново е въпроизведена исковата молба/, въз основа на които е уважен частично искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от неоспорените фактически положения по хода на наказателното производство, като приложи закона, уреждащ спорното право. Оплакванията, релевирани в срока за въззивно обжалване от ищеца, почиват именно на хронологията на процесуалните действия в рамките на наказателното производство и са основани на недостатъчна оценка на тежестта на вредите, твърдени в исковата молба, и поконкретно несъобразяване с доходите, които би реализирал за издръжка на семейството си през периода на задържането му, както и омаловажаване на стреса и неудобството му в житейски и социален аспект за този период. От друга страна, жалбоподателят – ответник, също възпроизвеждайки възраженията си от защитата по същество срещу иска, е релевирал доводи, че определеният размер на обезщетението е завишен и не е мотивиран с конкретни обстоятелства, както и не е съобразен с личността на ищеца, който е осъждан.

С оглед изложеното и спорния по делото предмет, въззивният съд, за да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, взе предвид следните неоспорени фактически положения по хода на наказателното производство:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са обявени тези, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство и той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и престъпление по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл.

18, ал. 1 НК, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.10.2018г. по пр. пр. № 14046/2018г. по 4 описа на СРП, досъдебно производство № 513 ЗМИП 5105/2018г. на СДВР .

Досъдебното производство е започнало на 30.03.2018г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК и престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК.

С постановления за привличане на обвиняем от 03.04.2018г. по ДП № 5105/2018 г. по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 14046/2018г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем А. Д. С.:- за това, че в периода 17.01.2018г. до неустановена дата през месец февруари 2018г. на различни места в гр. София, при условията на продължавано престъпление и с две деяния, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – саморъчно завещание датирано от 15.11.2017г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление, и е написано, и подписано от М. Г. К., а отделните деяния са осъществени, както следва: на 17.01.2018г. в гр. София ул. Драган Цанков № 36 в кантората на нотариус Т. В., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – саморъчно завещание, датирано от 15.11.2017г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление, и е написано, и подписано от М. Г. К., като го е представил на нотариуса и е поискал същото да бъде обявено; - на неустановена дата месец февруари 2018 г. в гр. София, ***А в клон на Юробанк България АД съзнателно се е ползвал от ползвал от неистински частен документ – саморъчно завещание, датирано от 15.11.2017г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление, и е написано, и подписано от М. Г. К., като го е представил на управителя на банковия клон и е поискал да бъде въведено в системата на банката – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК; - за това, че в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага на 27.03.2018г. възбудил заблуждение у Д. В. К. и М. Г. К.

/формирал у посочените лица неверни представи, че той е законен наследник по саморъчно завещание от М. Г. К., защото се е грижил за нея до смъртта й, както и формирал у Д. В. К. и М. Г. К. неверни представи, че той с наследник на М. Г. К. по саморъчно завещание и е станал собственик на недвижим имот в гр. ***, кв. ***, ул. *** № *, бл. *, вх. *, ет. *, вх. *, ет. *, ап. * с идентификатор ***, който имот С. искал да продаде за сума от 92 500,00 евро с левова равностойност 180914,28 лева, както и че завещанието било съставено лично от М. Г. К. в негово присъствие и след това му било връчено, и може да прехвърли законосъобразно реалната собственост върху 5 посочения недвижим имот/ и в периода от 27.03.2018 г. до 02.04.2018 г. в две отделни срещи и разговори с Д. В. К. и М. Г. К. поддържал така възбуденото заблуждение, като по този начин през времето между 27.03.2018г. до 02.04.2018г. направил опит да причини на М. Г. К. имотна вреда в големи размери и общо в размер на 92 500,00 евро с левова равностойност 180 914,28 лева, като опитът за измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и е останал недовършен, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК; - за това, че в гр. София, ***А в клон на Юробанк

България АД с цел да набави за себе си имотна облага на неустановена дата м. февруари 2018 г. възбудил заблуждение у Д. В. В. – управител на банковия клон, като формирал у Д. В. В. неверни представи, че той с наследник на М. Г.

К. по саморъчно завещание и е станал собственик на всички парични средства в лева и във валута общо в размер на около 75 000 лв. по всичките шест на брой банкови сметки на починалата К. в Юробанк България АД в периода от неустановена дата месец февруари 2018г. до 02.04.2018г. в множество срещи и разговори с Д. В. В. поддържал възбуденото заблуждение и искал от Д. В. В. да му разреши да изтегли и получи на ръка и в брой всички налични парични средства в размери около 75 000 лева, като опитът за измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и е останал недовършен, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.