Решение № 287 от 14.05.2019, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 1783/2018
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 14.05.2019
- В сила
- 06.06.2019
- Състав
- КРАСИМИРА ИВАНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.114 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 287
14.05.2019 г. гр.
Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На осми май 2019 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1783 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК– за установяване на вземане за сумата от 638.86 лв., представляваща частична главница; сумата от 55.77 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва 12.07.2018 г., с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и ЗПК
, във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1210/2018г. по описа на РСТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Ч.гр.д. № 1210/2018 г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника Д.П.И. *** ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора “ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр. София, сумата от 638.86 лв., представляваща частична главница; сумата от 55.77 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва 12.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника лично и в двуседмичния срок е подадено възражение, поради което кредиторът е предявил положителен установителен иск по реда на чл.422 и вр. чл.415 ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, като кредитор, и длъжника, като кредитополучател договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11067643 от 16.12.2014г.
Кредиторът изпълнил задължението си и предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2288 лв., от които
2000 лв.-размер на кредита за потребителски цели и 288 лв.-размер на кредита за застрахователна премия. Кредитополучателят се задължил да върне получената получената в кредит сума на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 134.92 лв. Съгласно погасителния план последната погасителна вноска е с падеж 05.01.2017г. Уговорения ГПР е 44.22 %, а годишен лихвен процент 35.86 %.. Длъжникът не изпълнил задължението си да плаща месечните вноски по погасителния план и останала непогасена главница в размер на 638.88 лв.; договорна лихва 55.77 лв.
С Рамков договор за цедиране на задължение от 02.06.2015г. и сключен въз основа на него Протокол №
23/11.04.2017г. кредиторът като цедент „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД прехвърлил вземането си към длъжника на цесионер, заявителя по заповедното производството – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Цесионерът изпратил на длъжника уведомление чрез пълномощник за цесия на осн. чл.99 от ЗЗД , с пратка/известие за доставяне № ********** на „МиБМ Експрес“ на посочения в договора адрес, което е получено на 24.04.2017г. от Р. П. и още от този момент според ищеца ответникът е уведомен за цесията. Повторно е изпратено на 28.05.2018г. длъжника чрез пълномощник уведомление за цесия с пратка/известие за доставяне №
7100015275897 и покана за доброволно изпълнение в 15-дневен срок, на посочения в договора адрес, но пратката останала неполучена с отбелязване „Непотърсен“.
Пратката е получена при условията на „фингирано връчване“. Вземането е изцяло и окончателно падежирало, поради което е ликвидно и изискуемо. Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК – 12.07.2018г. длъжникът не е погасил остатъка от задължението си. Ищецът моли съдът да признае за установено вземането за сумата от 638.86 лв. – главница по визирания договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
–12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 55.77 лв. - договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г, както и да заплати разноските в исковото, и в заповедното производство. Редовно призован в открито заседание, ищецът се представлява от пълномощника – а.. М.Н. от АК-В. Търново, който поддържа исковете по основание и размер така, както са предявени.
Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, връчена по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК . В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител а.. М.П. ***, съгласно който искът е неоснователен, тъй като липсва надлежно уведомяване за цедиране на вземането и прехвърлителният ефект , уреден в чл.99 ал.4 от ЗЗД не е настъпил. Освен това договорът за потребителски паричен кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, както и е изпълнен с чуждоезикови заемки, което го прави неясен за потребителя и противоречи на европейското законодателство. Прави бланкетно възражение за недължимост поради плащане и също бланкетно възражение за изтекла погасителна давност. Редовно призована ответницата се представлява в открито заседание от назначения и особен процесуален представител – а.. П., който поддържа писмения отговор и моли искът да се отхвърли изцяло , като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ ***г. , постановена по
Ч.гр.д. № 1210/2018г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника /ответницата/ - Д. П.И. *** да заплати на ищеца- „Еос
Матрикс“ ООД гр. София, сумата от 638.86 лв. – главница по визирания договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
55.77 лв. - договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г, както и направените разноски в размер на 25 лв. – държавна такса по Ч.гр.д. В самата заповед е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Длъжникът по заявлението Д.И. е сключила на 16.12.2014г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит № PLUS-11067643 , по силата на който и е отпуснат кредит в размер на 2288 лв. и кредиторът е прехвърлил вземането си на „Еос Матрикс“, за което длъжникът е уведомен.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Д.П.И. лично на посочения в заповедта и постоянен адрес ***, на дата 02.09.2019г., като в законния двуседмичен срок е подадено също лично от нея възражение Вх.рег. № 9095/05.09.2019г. , в което е записано, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и че твърди, че е заплатила в срок. С оглед подаденото възражение, на кредитора е указано с определение № 1241/05.09.2018г. да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Препис от определението е връчен на кредитора на 12.09.20198г. и в законния едномесечен срок е подаден по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване на вземането – Вх.рег.№ 10417/12.10.2019г. /11.10.2018г. – дата на пощенското клеймо/.
Така предявеният иск е допустим. Препис от същото определение е изпратен и на длъжника Д.П.И. на постоянния и адрес, на който вече е получила заповедта за изпълнение, и той е получен на 22.10.2018г. от Р. П. – майка, със задължение да и предаде.
Видно от представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11067643 от 16.12.2014г. , сключен между кредитор - „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД -гр. София и кредитополучател – Д.П.И. *** , кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски паричен кредит, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели: 2000 лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ : 288 лв.; общ размер на кредита: 2288 лв.; такса ангажимент: 70 лв.; брой погасителни вноски : 24 бр.; размер на месечната погасителна вноска: 134.92 лв.; обща стойност на плащанията:
3238.21 лв.; годишен процент на разходите: 44.22 %; лихвен процент :
35.86 %. Съгласно погасителния план, представен в табличен вид, който е част от съдържанието на текста на процесния договор, първата погасителна вноска е на 05.02.2015г., последната погасителна вноска е на дата 05.01.2017г. и това е всъщност крайният падеж на цялото задължение по кредита. Безспорно е, че в никъде в погасителния план, както и никъде в текста на договора не е посочено как е формиран размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. т.е. каква част от този размер е за главница; каква част от този размер е за договорна лихва и съответно каква част от този размер е за разноски, такси и пр. Безспорно е също, че посочената сума в графа „Оставаща главница, в лева“ в погасителния план не е главница по договора за потребителски паричен кредит, тъй като след приспадане на размера на месечната вноска в лева, получената сума е в съвсем друг, по-нисък размер – напр. от общия размер на кредита 2288 лв. след приспадане на размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. на първа падежна дата 05.02.2015г. , дължимият остатък е равен на 2153.08 лв., а не на 2221.45 лв. или напр. при посочена в погасителния план оставаща главница в размер на 2152.91 лв. след приспадане на размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. на трета падежна дата 03.04.2015г. дължимият остатък е равен на 2017.99 лв., а не на 2082.32 лв. Явява се разлика от 68.37 лв. в първия посочен пример или разлика от 64.33 лв. във втория посочен пример и не е ясно на какво се дължи тази разлика, след като нито в погасителния план, нито в текста на договора е посочено ясно , точно и недвусмислено какъв е размера на договорната лихва в месечния размер на погасителната вноска , и съответно размера на разноски за такси, за застраховки и пр. При размер на месечната погасителна вноска 134.92 лв. по 24 бр. месечни погасителни вноски сумата е 3238.08 лв. т.е. общата стойност на плащанията, както е записано в погасителния план, а не общ размер на кредита т.е. включени са допълнителни суми за такси и разноски, които обаче не са посочени от заявителя като основание за възникване на вземане против ответницата в заповедното производство. Видно от текста на договора в раздел „Условия по договора“ /л.5 по делото/, размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент на „Директ сървисис“ЕАД. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка погасителна вноска , посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Освен тези погасителни вноски за застрахователна премия, кредитополучателят заплаща и такса „Ангажимент“, като кредиторът я удържа от общия размер на кредита. В следващия абзац от условията по договора е казано:
„Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора.“ Това в погасителния план е дадено като лихвен процент 35.86 %. Посочено в договора, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска , ведно с направените разходи по събиране на вземането, като законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари , съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на осн. ПМС от 29.05.2012г. Отново в условията на договора /л.5 по делото/ е записано : „Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски
(вкл. за събиране на вземането), лихва, главница. Но както се установи по-горе, изобщо не е ясно как е формулирана лихвата – договорена, възнаградителна т.е. печалбата на кредитополучателя, нито каква част е тя от равните месечни погасителни вноски, както и каква част от тях е главницата.
Ответната страна има направени в писмения отговор: бланкетно възражение за недължимост поради плащане и също бланкетно възражение за изтекла погасителна давност. В открито заседание назначеният особен представител на ответницата заяви, че действително с оглед процесуалното му положения няма и не е във възможностите му да представи доказателства, че претендираните суми са платени.
Разпечатката съдържа 47 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e50d4cb-ea33-413c-9006-63d22baa4188