Решение № 595 от 20.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Бургас, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500542 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№260586/4.09.2020г. по описа на РСНесебър, подадена от Етажна собственост в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Обзор /комплекс „Аврора“/ с адрес ***, Община Несебър, обл.Бургас, чрез пълномощника „Адвокатско дружество Й. и сие“, представлявано от адв.Албена Йотова, против Решение № 154 от 27.07.2020г., постановено от РС- Несебър по гр.д.№ 1105/2019г. по описа на същия съд.

Решението е обжалвано от въззивника- ответник в частта му, с която е уважен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС и е отменено решението на ОСЕС по т.9.1 от Протокол от проведено на 16.10.2019г. Общо събрание в частта, с която е гласувано за малките апартаменти, за които ОСЕС приема, че се обитават от по 2 души, годишната такса да е в размер на 380 лв., а за големите апартаменти, за които ОСЕС приема, че се обитават от по 4 души, годишната такса да е 760 лв., както и в частта, с която ЕС е осъдена да заплати на ищците разноски в размер на 60 лв., от които 10 лв. държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени оплаквания, че в атакуваните от ответника части решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че решението за различните размери годишна такса за едностайните и двустайните апартаменти е съобразено с максималния им капацитет /който е двама души при първия тип и четирима души при втория тип/, както и с 1 обстоятелството, че през летния сезон апартаментите се ползват в пълния им капацитет от собствениците, техни гости или туристи, а извън летния сезон същите не се обитават.

Изтъква се също, че това решение е съобразено и с разходите за предходните години, поради което въззивника- ответник намира, че същото е справедливо. Единствените гласували против собственици били ищците по делото, които ползвали апартаментите в пълния им капацитет, без да заплащат нито лев за разходи на общите части. Акцентира се също, че съдебният контрол може да се разпростре единствено върху законността на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, включително относно кворума, представителството и необходимото мнозинство, с което се вземат решенията. Относно спазването на разпоредбата на чл.51 ЗУЕС въззивникът- ответник счита, че съдебният контрол би следвало да се разпростира до това дали е спазен принципът сумата на разходите да се определя поравно на брой собственик /обитател, а как се определя и следи за самия брой обитатели в апартаментите е въпрос на оперативна самостоятелност на органите на ЕС- в случая на ОСЕС.

Моли обжалваното решение да бъде отменено в атакуваната от ответника част и вместо него да бъде постановено ново, с което искът за отмяната на решението по т.9.1 от Протокола на ОСЕС от 16.10.2019г. да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба от адв.Таня Панайотова-Маркова в качеството на процесуален представител на ищците„ЮНГ- ОБЗОР“ ЕООД, АС. ИВ. К. и ИВ. Г. К.. С него жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Позовавайки се на разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, ищците считат, че легитимираната страна да подаде въззивната жалба не е етажната собственост, а управителят, респективно- управителният съвет на етажната собственост, която го представлява пред съда. Не било ясно по какъв начин етажната собственост, чрез всички свои членове, била упълномощила процесуален представител. С решение по гр.д.№1321/20г. на БОС били отменени всички решения, приети на ОСЕС, с които били избрани управителните органи на етажната собственост. Предвид конститутивното действие на решението, правната промяна настъпвала по силата на самото решение. Затова счита, че избраният от ОСЕС управителен съвет не представлява етажната собственост и не би могъл да делегира свои права на процесуален представител. Ето защо намира, че липсва и представителна власт на управителя за подаване на въззивната жалба. По същество намира въззивната жалба на ответната ЕС за неоснователна, като счита, че изложените в нея съображения не почиват нито на закона, нито на житейската логика. Сочи се, че приложената обяснителна записка не установява твърденията на насрещната страна, че едностайните апартаменти следва да се обитават от две лица, а двустайните- от четири. Това твърдение не можело да бъде извлечено и от законова разпоредба в Република България.

Изтъква се, че според разпоредбата на чл.51 ЗУЕС вноските за фонд „Поддръжка и управление“ се определят на базата на броя на живущите във всяко едно жилище, но законът не съдържа презумпция относно този брой. Не можело да бъде ограничен до двама броят на обитателите на едностаен апартамент, нито да бъде принуден собственик на 2 двустаен такъв да настани още трима души в него. Намира за ирелевантно изтъкнатото в жалбата обстоятелство, че обектите се ползват с ваканционна цел, поради което в сградата не са регистрирани лица с постоянен адрес в същата. В тази връзка се изтъква, че всяка сграда следва да поддържа актуална книга на собствениците, в която да се вписват същите, както и обитателите на самостоятелните обекти- наематели, ползватели, членове на домакинството на собственика. Развити са съображения, в резултат на което е изведено заключение, че общото събрание няма право да определя на произволен критерий нито различна сума за всеки собственик, нито друг начин на определяне броя на обитателите, извън посочения от закона. Моли жалбата на ЕС да се остави без уважение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищците са подали и насрещна въззивна жалба, с която са обжалвали решението на РС- Несебър в частта, с която искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС е отхвърлен по отношение на решенията по т.1, т.3, т.4, т.9.2, т.9.3, т.10 и т.11 на ОСЕС.

Изложени са оплаквания, че в тези му части решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради което иска същото да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което иска за отмяна на решенията по цитираните по- горе точки да бъде уважен. Претендират разноски.

На първо място са изложени доводи относно противоречието на съдебното решение с императивните правни норми на ЗУЕС, касаещи свикването на Общо събрание на етажната собственост. Неправилен бил изводът на съда, че липсата на час на поставянето в самата покана за свикване на ОСЕС не представлява нарушение. Сочи се, че това изискване на закона е императивно, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Въззивниците- ищци намират за неясно и дали посочената дата върху поканата е такава за съставяне или за поставяне на същата. Считат, че е налице и разминаване между часа на поставяне на поканата, посочен в протокола от ОСЕС и този в протокола за поставяне на поканата, което според тях е индиция, че последният е съставен за нуждите на делото, доколкото не е бил изпратен по електронната поща на собствениците. Последното обстоятелство също опорочавало процедурата по свикване на ОСЕС. Също така се изтъква, че поканата за ОСЕС изхожда от Председателя на управителния съвет, а не от УС. Председателят на управителният съвет не разполагал с правомощие самостоятелно да свика ОСЕС, а протоколът, с който УС го упълномощил да свика събранието бил съставен за нуждите на производството, понеже липсвал протокол за обявяването му, какъвто следвало да има- така чл.23, ал.2 ЗУЕС вр. чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която нарушението относно свикването от неоправомощен орган има за последица отмяна на решението на общото събрание. По- надолу в изложението са преповторени конкретните оплаквания на въззивниците- ищци за твърдените от тях нарушения при вземането на решенията по т.1, т.3, т.4, т.9.2 и т.9.3, т.10 и т.11, както и несъгласието им с мотивите на съда, че такива не са налице, като са изложени подробни съображения. Развити са доводи, че за част от решенията изложените от съда мотиви не кореспондират с възраженията на ищците.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпи. отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от Етажната собственост чрез адв. Йотова. С него насрещната жалба се оспорва 3 като неоснователна. Досежно допустимостта на жалбата се сочи, че на основание чл.21, ал.2 от ЗУЕС, макар решенията на ОСЕС за избор на нов управител да са били отменени с цитираното от въззивниците- ищци решение, доколкото не е проведен избор на други управителни органи, то управителният съвет /управителят/ продължават да изпълняват функциите си до избор на нови. Затова процесуалният представител на ЕС разполагал с необходимата представителна власт. Цитирана е съдебна практика- определение по гр.д.

№120/2021г. на ВКС. По същество се сочи, че в обжалваната от ищците част решението на първоинстанционният съд е обосновано, постановено при съобразяване с материалния закон и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно РС приел, че процедурата за свикване на ОСЕС, предвидена в чл.13 от ЗУЕС е спазена. Дори било извършено нещо в повече, от изискуемото от закона- освен залепването на поканата на видно и общодостъпно място за повече от 7 дни преди събранието, на етажните собственици- ищци в първоинстанционното производство били изпратени имейли. Съставен бил протокол за залепването на поканата, който удостоверявал изпълнението на процедурата за залепването й по реда на чл.13 от ЗУЕС, а това било потвърдено и от разпитания по делото свидетел. Представен бил и протокол на УС за свикване на Общото събрание. Изтъква се, че законът не съдържа изискване протоколът да бъде изпратен по електронен път на етажните собственици, поради което Етажната собственост намира, че оплакванията в тази насока в насрещната въззивна жалба са несъстоятелни. На следващо място се сочи, че в насрещната въззивна жалба се съдържат твърдения за факти, въз основа на които се сочи незаконосъобразност на взетите решения, които обаче не били изложени в исковата молба, поради което не следват да се разглеждат от въззивната инстанция. Понататък се акцентира, че при оспорването на конкретните решения на ОСЕС като незаконосъобразни, ищците не са изложили относими оплаквания към производството по чл.40 от ЗУЕС, възприети от съдебната практика /относно спазването на процедурата по свикването, спазването на изискванията за кворум при вземане на решения и спазването на императивни правни норми/, а по-скоро сочат, че тези решения не са съвсем ясни за авторите на жалбата /решенията по т.4, т.9.2 и т.9.3/, а решението по т.1 излизало извън обхвата и нямало връзка с обявената точка по дневния ред. Некоректно било и оплакването в насрещната жалба, касаещо липсата на кворум при вземане на решението по т.3, понеже същото не касаело опрощаване на вземанията към „Аврора 13“ ЕООД, а отказ същите да бъдат опростени. Неоснователно било и твърдението за противоречие на решението по т.10 с разпоредбата на чл.50, ал.1, т.1 от ЗУЕС, понеже към датата на ОСЕС минималната работна заплата за страната била в размер на 560 лв., поради което 1% от МРЗ се равнявал на 5,60 лв., докато определения с решението размер за Фонд „Ремонт и обновяване“ бил поголям от нормативния минимум. Моли, решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищците част.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да обжалват решението на районния съд в атакуваните от тях части. Несъстоятелни са възраженията на ищците, че председателят 4 на управителния съвет на етажната собственост не е упълномощен да представлява отделните съсобственици. На основание чл.23, ал.4 ЗУЕС, в производството по чл.40 ЗУЕС същият се явява законен представител на етажните собственици /доколкото самата етажна собственост не е персонифицирана/, поради което с цел процесуална икономия и улеснение на ищците в съдебната практика е възприето като ответна страна по този иск да не бъдат конституирани всички етажни собственици.