Определение № 24 от 19.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Монтана, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600480 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С Определение № 313 от 15.12.2025 г., постановено по ЧНД № 1387/2025 г. по описа на Районен съд Монтана е оставена без уважение жалбата на пострадалия Б. П., против Постановление от 22.10.2025 г. на прокурор при РП Монтана, с което е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 231/2025 г. по описа на РУ - Монтана, пр. преписка № 4644/2024 г. по описа на РП – Монтана на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Срещу определението на РС – Монтана в законоустановения седемдневен срок е постъпила жалба от Б.П. от гр. *, с която се обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неизследване на правната страна на казуса и липса на мотиви, като жалбоподателят изразява несъгласие с извода на държавното обвинение и първоинстанционния съд, че са налице гражданскоправни отношения. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокуратурата със съответните задължителни указания.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 6 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда, намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, 1 имаща право на жалба, което налага и същата да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, обаче, същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство № 231/2025г. по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 4644/2024 г. по описа на РП-Монтана, е образувано на 28.02.2025 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за това, че на неустановена дата през м. май 2024 г. в с. *, обл. *, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудено заблуждение у Б. П. от същото село - че ще му бъде извършен ремонт на недвижим имот /къща за живеене и лятна кухня/ и по този начин е причинена на Б. П. имотна вреда - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

При провеждане на разследването по досъдебното производство са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, писмени и гласни доказателства, от значение за разкриване на обективната истина. Извършени са разпити на свидетели, назначени и изготвени са съдебна строителнотехническа и аудиотехническа експретизи.

С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а се касае за гражданскоправни отношения между физически лица, поради което е прекратил производството и впоследствие РС Монтана го потвърдил в цялост. Установена е следната фактическа обстановка:

Свидетелите Б. П. и Г.П. са съпрузи. Двамата притежават имот в с. *, обл. *, ул. „*“ № *, състоящ се от къща с дворно място и други постройки, включително лятна кухня.

През м. май 2024 г. жалбоподателят Б. П. постигнал устна уговорка със свидетеля Г.Г., който се занимава със строително-ремонтна дейност, да се извърши ремонт на горепосочения имот, вкл. на покрива, както и да ремонтира покрива на лятната кухня. На уговорката между двамата присъствала и свидетелката П..

Съгласно уговорката семейство П. следвало да заплатят на свидетеля Г. общата сума от 18 960 лева /13 560 лева за къщата и 5400 лева за лятната кухня/. Писмен договор не бил сключен. Не била постигната и уговорка относно краен срок на извършване на ремонта.

Първоначално семейство П. заплатили сумата от 6780 лева за 2 закупуване на материали. Впоследствие дали и парична сума в размер на 2400 лева за ремонт на лятната кухня. Малко след това П. заплатил на Г. и сумата от 3000 лева. Впоследствие му дали още 4000 лева, както и сумата от 7000 лева като заем, от които им върнал 3050 лева.

Г. започнал да извършва уговорените ремонтни дейности. Подменени били летви и керемиди и сложени улуци, челни дъски и ламперия на лицева страна на лятната кухня. Подменени били летви и керемиди на къщата.

Поставени били улуци и водосточни тръби.

По време на ремонта между П. и Г. възникнал спор относно обема на извършената работа, както и причините за нейното недовършване. Страните неколкократно провеждали телефонни разговори за довършване на ремонта.

Във въпросните разговори Г. обещавал, че ще довърши ремонта. В имота на свидетеля П. останало голямо скеле, като свидетелката П. заявява, че Г. ще може да прибере скелето, след като довърши ремонта.

От заключението на изготвената съдебна строително-техническа експертиза е видно, че стойността на вложения труд /без цялостна подмяна на покривната конструкция/ възлиза на 9 864 лева, а стойността на извършения ремонт общо е 16 369 лева /6 505 лева за материали и 9 864 лева за труд/.

Твърдението на семейство П.и е, че са заплатили на свидетелят Г. обща сума в размер на 20 130 лева, следователно съгласно изготвената експертиза, разликата между платената цена и вложените труд и материали възлиза на 3 761 лева.

Гореизложената фактическа обстановка, приета за установена от прокурора и първоинстанционния съд, се споделя и от настоящата съдебна инстанция.

Районният съд е обсъдил подробно възраженията в жалбата.

Оплакването, поддържано и пред настоящата инстанция за липса на аргументи относно наличие или липса на елементи от фактическия състав на деянието, е неоснователно. Не се споделят и релевираните възражения от жалбоподателя за непълнота в мотивите на атакувания съдебен акт. ОС Монтана след внимателен анализ на материалите, събрани в хода на досъдебното производство, намира, че контролираният съд е извършил задълбочен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност, изследвайки наличните материали, обсъждайки 3 ги поотделно и в цялост. В мотивите на обжалваното определение, първоинстанционният съд се е позовал на доказателствените източници и относима съдебна практика, като установил, че в разглеждания казус не е осъществен състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, а гражданскоправен спор, тъй като приел, че към момента на сключване на устния договор за извършване на строително-ремонтни дейности, свидетелят Г. действително е имал възможност да го изпълни, т.е. не се установява да е налице намерение за въвеждане в заблуждение от негова страна. Споделя се изцяло приетото от контролираната инстанция, че при проведеното пълно и обективно разследване, изводът на прокурора за прекратяване на наказателното производство е правилен и обоснован.

Правилно РС Монтана при анализа на свидетелските показания констатирал противоречия в твърденията на свидетеля Г. – от една страна и семейство П. – от друга. Същевременно тези противоречия досежно причините, поради които работата не е довършена и конкретната сума, която всяка страна твърди, че е дала или съответно получила в още по-голяма степен подкрепят извода за наличие на гражданскоправни отношения.

Безспорно и правилно е прието както от РП Монтана, така и от районния съд, че се касае за договор за изработка.

Настоящата инстанция споделя и извода за частично кредитиране с доверие на изготвената строително-техническа експертиза в хода на досъдебното производство. С оглед обстоятелството, че между страните е постигната устна договорка за целия ремонт без посочване на цена на квадратен метър, то приетата от експерта цена за квадратен метър, не може да бъде изцяло кредитирана с доверие, а следва да се приеме като ориентировъчна за конкретния вид строителна дейност в процесния период при направените изчисления.

ОС Монтана изцяло се солидализира с изводите на първоинстанционния съд, че за да бъдат действията съставомерни по чл. 209, ал. 1 от НК следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да причини имотна вреда. Тази хипотеза е налице, когато сключващият договора няма обективна възможност да го изпълни или да е установено, че макар и да е 4 имал възможност за това, към този момент е бил взел решение да не го изпълнява, т.е. имал е субективно намерение за неизпълнение. Именно това намерение, което следва да съществува преди и по време на сключване на договора е и критерия, който отграничава гражданскоправната измама от класическото престъпление. В случаите, когато договорът не е бил изпълнен по каквато и да е друга причина, както и когато е изпълнен частично, но не и в резултат на изначална невъзможност или липса на намерение за това, следва извод, че престъплението не е осъществено от субективна страна. / Р 25-16022015 г. Р 433-902-2015 г./ На следващо място, правилно РС Монтана отбелязал, че във фактическия състав на престъплението измама често се използват гражданскоправни отношения като способ за извършване на изпълнителното деяние. За да е налице състав на наказателноправна измама, необходимо е деецът изначално, преди започване на изпълнението на договореното, да съзнава и да иска неизпълнение на поетото от него задължение в създадената формална облигационна връзка с другото лице, с единствена цел - в резултат на формираните у него на неверни представи за действителното намерение на дееца за изпълнение на уговореното, да мотивира другото лице към имуществено разпореждане, от което да получи неследваща му се имотна облага. От установените факти по делото, включително и от изготвената ССТЕ, не е налице изначална липса на воля у Г . да изпълни поетото задължение, а точно обратното – имал е субективното намерение да изпълни сключения договор към тази дата – ремонтните дейности са започнали и била извършена по-голямата част от уговорената работа. Според заключението на изготвената ССТЕ, разликата между платената сума от 20 130 лева и извършените ремонтни дейности възлиза на 3761 лева. Свидетелят Г. е извършвал строително-ремонтни дейности към инкриминирания период, работил е на такива обекти, разполагал е с необходимите инструменти, оборудване, скеле, включително и наети работници. /в този смисъл и Решение № 40 от 05.03.2014 г. на ВКС, трето н.о./.

Правилно първостепенният съд приел, че макар дейността, за която П. са заплатили на Г. не е довършена изцяло, с оглед обема на извършената в действителност работа и обстоятелството, че строителното скеле, собственост на Г. и към момента е монтирано на обекта, налага единствения извод за липса на субективната страна за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

5

Изложените в мотивите на обжалваното определение съображения са изцяло в съответствие със закона, така и с актуалната съдебна практика, поради което наведените в жалбата доводи не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Ето защо, правилно и законосъобразно районният съд е оставил жалбата без уважение и потвърдила постановлението на РП Монтана, което налага атакуваното определение да бъде потвърдено.

За процесуална прецизност следва да се посочи, че жалбоподателят не е лишен от възможността да защити правата, които претендира да са били накърнени, тъй като може да предяви претенциите си досежно частично неизпълнения договор за изработка пред компетентния районен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Окръжен съд – Монтана,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 313 от 15.12.2025 г., постановено по ЧНД № 1387/2025 г. по описа на Районен съд Монтана, с което съдът е оставил без уважение жалбата на Б. П. от гр. *, срещу постановление от 22.10.2025 г. на Районна прокуратура Монтана, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 231/2025 г. по описа на РУ - Монтана, пр. пр. № 4644/2024 г. по описа на РП – Монтана, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________