Решение № 13214 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13214 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110106489 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. И. П. срещу ЮЛ, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от 02.09.2024 г., поради противоречието му със закона.

Ищецът М. И. П., твърди, че на 02.09.2024 г. е сключил Договор за потребителски кредит № *******/02.09.2024 г. с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от 5661.40 лева, при ФЛП в размер на 49,18 % и ГПР в размер на 65 %, като общият размер на задължението по договора се равнявало на сумата в размер на 9151.68 лева, която следвало да върне на 24 месечни вноски. В Приложение № 5 е възложено в негова тежест до края на следващия ден от сключване на процесния договор да обезпечи договора за кредит с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в пълния размер на кредита, които следвало да отговарят на определени изисквания, подробно описани в приложението. Посочва, че при неизпълнение на задължението за обезпечение била предвидена неустойка в размер на 8294.64 лева, която не е включена в ГПР. Счита процесния договор за изцяло недействителен поради неточно посочен ГПР. Оспорва клаузата за неустойка, доколкото не притежава типичната обезпечителна, функция.

Навежда твърдения, че договорът за кредит бил недействителен поради посочване на ГПР, различен от действително прилагания, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Позовава се на решение по делото № С-714/2022 СЕС, както и на С 453/2010 на СЕС. С оглед изложеното твърди, че договорът за кредит е недействителен. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа 1 исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Признава, че на 02.09.2024 г. между него, в качеството му на кредитодател, и ищецът, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *******.

Посочва, че договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението се е реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на ЮЛ. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на сключения договор.

Твърди, че изискванията на ЗПК са спазени. ГПР не надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 размер. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи, че неустойката е индивидуално уговорена между страните, което я прави действителна клауза. Твърди, че размерът на ГПР по кредита е правилно изчислен. Възразява срещу твърдението, че процесният договор е нищожен поради липса на посочване на начина на изчисляване на ГПР. Оспорва да е била налице заблуждаваща търговска практика. С оглед всичко изложено счита, че сключеният договор е изцяло действителен, поради което предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № ******* от 02.09.2024 г. сключен между М. И. П. и ЮЛ за предоставяне на потребителски кредит.

По делото е представено приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ******* от 02.09.2024 г., съгласно което размерът на кредита е 5661.40 лв., със срок за погасяване на кредита 02.09.2026 г. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на двадесет и четири месечни вноски от по 381.32 лв. /с одобрено обезпечение/ или 726.93 лв. /без одобрено обезпечение/. Посочен е размер на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 49.18 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 65 %.

По делото е представено и приложение № 4 към договор за потребителски кредит № ******* от 02.09.2024 г., съгласно което страните са декларирали и са се съгласили, че преди сключване на договора за кредит, ответникът е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, включително е извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента. Съгласно чл. 2 от него, клиентът следвало да заплати на 2 кредитодателя такса в размер на 150 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, като съгласно чл. 3 от същото приложение сумата се заплащала заедно със съответната погасителна вноска.

По делото е представено и приложение № 3 към договор за потребителски кредит № 677947 от 07.06.2024 г., съгласно което на клиента се предоставяла услугата удължено работно време, а именно всеки ден от 08:00 до 20:00 часа,включително през почивните дни и официални празници. В чл. 3 от приложението е предвидено, че срещу предоставяне на допълнителните услуги клиентът следвало да заплати на кредитодателя такса в размер на 150 лв., която такса се заплащала на равни вноски заедно със всяка вноска по кредита.

По делото е представено и приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ******* от 02.09.2024 г., съгласно което е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно условията в приложението две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 4 от процесното приложение към договора е предвидено в случай на непредоставяне на обезпечение в срок се дължала неустойка в размер на 11.36 лв. средно на ден, като неустойката не трябвало да надвишава 1 % от главницата по кредита, като неустойката се заплащала заедно със съответната погасителна вноска.

По делото е представен погасителен към договор за кредит № ******* от 02.09.2024 г., от който е видно, че общия размер на вноските с вноски за неустойка за непредставено обезпечение възлизат на сумата от 345.61 лв. месечно или 8294.64 лв. за целия период, като месечните вноски са за главница, възнаградителна лихва, такса и неустойка и общия размер на задължението по договора възлиза на сумата от 17446.42 лв.

Представени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и Общи условия на ЮЛ – гр. София, приложими към договори за потребителски кредит.

Настоящият състав намира, че договор за кредит 02.09.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП .

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по 3 предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 02.09.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 5661.40 лв. за срок от 24 месеца, при размер на вноската по кредита: по 381.32 лв. /с одобрено обезпечение/ или по 726.93 лв. /без одобрено обезпечение/, годишен процент на разходите /ГПР/ 65 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 49.18 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

4

Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 4 от приложение № 5 от процесния договор неустойка, както и предвидената в чл. 2 от приложение № 4 от договора такса за обслужване съставляват разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.