Решение № 6 от 07.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000811 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260201 от 17.05.2021г., постановено по т.д.№ 12 по описа за 2020 г. на ОС Стара Загора, с коeто е осъдено „ЗАД „Д. Б. Ж.

З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на М. Н. М. ЕГН ********** от гр. *** сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания при ПТП, станало на 09.12.2018г., ведно със законната лихва за забава от 10.01.2019 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска до пълния заявен размер от 50 000 лв. и искането за присъждане на законната лихва за периода 16.12.2018г. до 09.01.2019г., а в тежест на страните са разпределени разноски.

Решението е обжалвано от М. Н. М. ЕГН **********, представляван от адв. П.К. в частта, с която предявеният иск е отхвърлен с твърдения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението в частта, с която иска е отхвърлен да бъде отменено, а иска уважен за още 20 000 лв. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

1

В срока за отговор е постъпил такъв от „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори Ж. К. и Б. И., чрез адв. Н. Л., с който са оспорени твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановеното съдебно решение в частта, касаеща приложението на чл. 52 ЗЗД и приетото за основателно възражение за принос на увредения при настъпване на вредите.

Претендира разноски за двете инстанции.

Решението в осъдителната му част е обжалвано и от „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори Ж. К. и Б. И., чрез адв. Н. Л. с твърдения за неправилност на същото, като постановено в противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост, а искането отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, евентуално размера на присъденото обезщетение да бъде намален.

Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца М. Н. М. ЕГН **********, представляван от адв. П.К., с който са оспорени твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановеното съдебно решение в частта, касаеща приложението на чл. 52 ЗЗД и приетото за неоснователно възражение за принос на увредения при настъпване на вредите, изразяващ се в непоставяне на предпазен колан, а искането отправено до въззивният съд е решението в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. Н. М.

ЕГН ********** с адрес *** против ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

Твърденията в исковата молба, на които се основава иска се свеждат до следното: на 09.12.2018г. около 2.30 ч. на първокласен път ***, км.15 при управление на л.а. Б.** *** с рег. № ******** водачът К. Т. М. нарушил правилата за движение по пътищата и след като излязъл от пътното платно се ударил в крайпътно дърво, вследствие което пострадал ищеца, който се возел в същия лек автомобил на предна седалка до шофьора. Сочи, че за станалото ПТП е образувано ДП ***/***г. по описа на РУ К., пр.пр. ***/***г. на ОП С.

З., което не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди, че причина за настъпване на ПТП-то са допуснати от водача на лекия автомобил К. М. нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което и след като било установено, че гражданската му отговорност е застрахована в ответното дружество, ищеца предявил застрахователна претенция на 10.01.2019г., по която била образувана щета № ***/***, приключила с отказ на застрахователя 2 да определи и изплати застрахователно обезщетение. Ищецът сочи, че след инцидента е бил откаран от дежурен екип на СПО в УМБАЛ „Проф. д-р С.

К.“ АД, където е бил приет в Клиника по неврохирургия с травми в областта на гърба и кръста, екскориации по лицето и болки в областта на контузените места, без ясен спомен за случилото се. След извършени параклинични и образни изследвания и консултация със специалисти на 12.12.2018г. пострадалия е изписан с диагноза: контузия на гръдната и поясна област, фрактура на напречни израстъци на гръдни прешлени. Ищецът твърди, че по повод болки в контузените места на 21.02.2019г. отново е бил приет в „Клиника по неврохирургия“, където са му направени образни и параклинични изследвания и е изписан на 23.02.2019г.. Сочи, че в резултат на уврежданията, получени при станалото ПТП ищецът търпи силни болки и страдания, като преди инцидента е бил в добро здравословно състояние, активен мъж в работоспособна възраст, а след станалото за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Твърди, че инцидента се е отразил и на емоционалното му състояние, проява на което е и изпитваното и понастоящем напрежение при пътуване в автомобил и нарушения в съня; продължава да изпитва физически болки и дискомфорт в наранените области.

Въз основа на изложеното и като твърди, че причинените му болки, страдания и неудобства следва да бъдат компенсирани, настоява съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то К. М. да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на сумата от 25 500 лв., частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2018г. до окончателното й заплащане. В първоинстанционното производство иска е увеличен до пълния заявен размер от 50 000 лв..Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представляван от адв. С. С. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че твърдяните да са настъпили увреждания са неустановени, нито е доказана причинна връзка между тях и настъпилото ПТП. Оспорва началния момент, от който се претендира лихвата за забава, както и претендирания размер на обезщетението, който счита за несъобразен с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в това, че ищецът доброволно се е качил в автомобил, управляван от лице под въздействие на алкохол, не е поставил предпазен колан и не е провел адекватно лечение, в т.ч. рехабилитация. Не оспорва обстоятелството, че отговорността на водача на лек автомобил «Б.**», модел *** с рег. № ******** е била застрахована при ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения, като твърди, че описаните в исковата молба травматични увреждания са в пряка връзка с 3 настъпилото ПТП, а претендирания размер на обезщетението е съответен на правилото на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че застрахователя е сезиран с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което най – късния момент, от който се дължи законната лихва е 10.01.2019г.. Оспорва заявените възражения за съпричиняване като твърди, че са голословни.

От ответника е депозиран отговор на допълнителната искова молба, с който подържа наведените с отговора възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ на 10.01.2019г. /вж. л.7/, по което същия с уведомление изх. № 328 от 24.01.2019г. е изискал допълнителни документи, с последващо такова от 07.02.2019г. отново е изискал медицинска документация и с писмо изх. № 323 от 15.04.219г. е уведомил пострадалия, че не са налице основания за изплащане на обезщетение, тъй като не са представени изисканите документи.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на ответника да определи и изплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за процесуална допустимост на иска.

От приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, която като компетентно изготвена и оспорена от представляващия ищеца, но неопровергана, въззивният съд кредитира, се установява следния механизъм на станалото на 09.12.2018г.

ПТП - около 2.00 ч., водачът на лек автомобил Б.** рег. № ******** привел в движение автомобила, като включил светлините и потеглил за гр. Н., обл. С.

З. по третокласен път – *** в посока от запад на изток. След напускане на с.

В., където пътят преминава през равнинен участък, водачът увеличил скоростта до около 180 км./ч., като пътуващия на предната седалка до водача ищец го помолил да намали скоростта, но не бил послушан. Пътят бил с асфалтово покритие, но с неравности и с дупки, което наложило водача да ги избягва, като ги заобикаля. Управлявайки по този начин и с посочената скорост на около 2.4 км извън с. В., К. М. изгубил контрол върху движението на автомобила си, в резултат на което се отклонил наляво/северно напускайки пътното платно по посока на движението и натискайки педала на спирачната система автомобила започнал да се движи транслационно като леко се 4 завъртял надясно, блъснал се в крайпътно дърво със задната си лява част, след което се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и спрял в крайпътна яма, минаваща северно от пътя. Според експерта основните причини за станалото ПТП са обективни – употреба на алкохол с количество в кръвта около 2.33 промила от водача на лекия автомобил и наличие на неравности по пътя, които обуславят движение с по-ниска скорост от максимално разрешената за движение извън населени места – 90 км/ч и субективни – избраната скорост от водача, която надвишава значително пределно разрешената и несъобразяването с предупреждението на пострадалия да намали скоростта на движение. В.л. инж. В. сочи, че водачът на лек автомобил Б.** е имал техническа възможност да не допусне ПТП при условие, че след като е употребил алкохол над пределно допустимата граница не е следвало да шофира, а след като е сторил това е следвало да се движи с ниска скорост, далеч под максимално разрешената, като дори и подобно движение – с ниска скорост, според експерта не е категорична гаранция за непричиняване на ПТП, а само теоретична такава. От експертизата се установява още, че ищецът се е возел на предна, дясна седалка до водача на автомобила, а удара в дървото е със заден ляв край на автомобила, поради което и действието на предпазния колан е минимално. Според в.л. д-р М. С. при станалото на 09.12.2018г. ПТП ищецът е получил контузия на гръдната област, която е причинила болки за период от 7-10 дни; контузия на поясната област, причинила болка за същия период от 7-10 дни; контузия на бял дроб, без клинична изява и фрактура на процеси трансверзи на 3, 4, 5, 6 гр. прешлени, причинила болка за около 45 дни, а оздравителния период е отнел 3-4 месеца.