Решение № 96 от 02.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900447 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от В. И. С., EГН **********, със съдебен адрес: **************, чрез адв. А. С., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 33 233,97 евро /с левова равностойност 65 000,00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 15.01.2025 г.

ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2025 г. в гр. Варна, на ул.

„Александър Малинов“ № 6, при движение на заден ход на автомобил „Рено Мастер“ рег. № ******, управляван от А. А., ударил придвижващата се като пешеходец В. С.. След ПТП ищцата била хоспитализирана в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където било констатирано счупване на пателата, закрито, в ляво.

Извършена била оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация. Ищцата сочи, че понастоящем негативните последици от ПТП не са отминали и с оглед вида, характера на увреждането и възрастта й твърди трудно възстановяване от уврежданията.

1

Спецификите на нанесените увреждания на пателата били предпоставка за понататъшни усложнения. Пострадалата била с ограничени движения и на легло, като й били предписани и помощни средства за придвижване – патерици.

Лечението на ищцата продължило в Германия под грижите на нейната дъщеря.

Във връзка с ПТП било образувано АНД № 1964/2025 г. по описа на ВРС, което приключило със споразумение, с което за виновен за произшествието е признат водачът на автомобил „Рено Мастер“ рег. № ****** А. А.. Излага се, че посоченият автомобил е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на произшествието.

С извънсъдебна застрахователна претенция вх. № 1227/31.01.2025 г. ищцата предявила пред застрахователя определяне и изплащане на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, по което липсвало произнасяне от насрещната страна. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове в предявените им размери. Оспорва изключителната вина на водача на л. а.

„Рено Мастер“ рег. № ****** А. А., като релевира възражение за съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалата, изразяващо се в противоправно поведение от нейна страна с твърдения, че същата е навлязла внезапно на пътното платно на необозначено за това място.

Твърди, че ищцата не е съобразила поведението си с разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, поради което отправя искане да бъде определен размер на съпричиняване от 40%.

На следващо място, ответникът оспорва тежестта, интензитета и продължителността на възстановителния период на ищцата, като поддържа, че същата страдала от заболявания, предхождащи процесното застрахователно събитие, които са повлияли на възстановяването й. В допълнение, застрахователят счита предявения размер на обезщетението за завишен и несъобразен със съдебната практика по чл. 52 ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа твърденията си, като допълва, че действително пострадалата е имала съпътстващи заболявания към датата на ПТП, но счита, че същите не могат да послужат като основание за намаляване размера на обезщетението.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който доразвива твърденията си в първоначалния отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. А. С.

2 поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание, така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. В., изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

С Определение, обективирано в протокол № 407/19.05.2025 г. по АНД № 1964/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, е било одобрено споразумение, с което водачът на автомобил „Рено Мастер“ рег. № ****** – А.

Д. А. е признат за виновен в това, че на 15.01.2025 г. в гр. Варна, при управление на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение – чл. 20 от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, като с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. И. С. на 77 г., изразяваща се в многофрагментно счупване на капачето на лявата колянна става, което обусловило в своята съвкупност трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 3,5 – 5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв.

По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за 3 решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за гражданския съд е установено обстоятелството, че А. Д. А. е извършил посоченото в споразумението действие, като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 20 от ЗДвП, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. Тези нарушения са признати от закона за престъпления, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като и в наказателноправната разпоредба се съдържа законова забрана за извършването на такива действия под страх от наказателна отговорност. Освен това, със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение А. Д. А. e причинил средна телесна повреда на В. И. С.. Това е така, тъй като както чл.

300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяване на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради това, в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак се включва причиняването на вреди, констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд като тази обвързаност се разпростира и по отношение на причинната връзка между действието и настъпилите вреди. Налице е установено противоправно поведение от страна на А. Д. А. и причинени на трето лице вреди, както и причинната връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно - вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.

По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е налице е валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за автомобил „Рено Мастер“ рег. № ******.

С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.

Доколкото застраховката

„Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за причинените му от А. Д. А. вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

4

За установяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди е изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И.В.

С. и С.А.Ш.. От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р В. Викторов Д. и инж. Й. Л. М., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в следствие на произшествието на 15.01.2025 г. В. И. С. е получила: счупване на колянна капачка /патела/ на ляв крак с разместване на фрагментите и кръвонасядане на горна устна. По повод на получената травма е била на лечение в клиника по ортопедия и травматология, където е извършено оперативно наместване на капачката и фиксиране с телени серклажи, които са били отстранени оперативно в последствие. С оглед възрастта и наличната остеопоророза възстановяването след получената тревма е за около шест месеца. Понастоящем лечебно-възстановителния процес е приключил. В. С. може да се придвижва самостоятелно, но използва помощно средство - патерица. С оглед възрастта на пострадалата и съществуващо следтравматично увреждане на десен крак отпреди инцидента, вероятността за продължително ползване на помощно средство е много голяма. Съобщава за появяващи се периодично „стрелкащи" придръпвания в областта на коляното при ходене. Изпитва болка при натоварване - ходене, изкачване/слизане по стълби, ставане от стол.

Констатациите на вещите лица по изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели И.В. С. и С.А.Ш.. От показанията на първата свидетелка, която е дъщеря на ищцата се установява, че същата е пристигнала в гр. Варна на следващия ден след произшествието, когато майка й вече е била настанена в болница и е била оперирана. Цялата лява страна на ищцата е била много силно натъртена, което дълго време я е ограничавало допълнително в движенията. Не е могла да бъде вдигана, не е могла да сяда, както и да спи.