Решение № 379 от 14.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Благоевград, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с вх. 8116/03.09.2025 г., подадена от М.

Н. Б., ЕГН **********, чрез адв. И. К. и от Е. М. И., ЕГН **********, чрез адв. С. Г., срещу Решение № 123 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 876/2023 г. по описа на Районен съд С.. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни иск за обявяване за относително недействително по отношение на М. Б. извършеното от К. Г. Т., ЕГН **********, в полза на С. К. Т., ЕГН **********, дарение на ½ ид. ч. от недвижим имот, предмет на нотариален акт № *** г. по описа на нотариус Е. Д., с рег. № 512 на НК, както и иск за обявяване за относително недействително по отношение на Е. И., извършеното от К. Г. Т. в полза на С. Т., дарение на ½ ид. ч. от недвижим имот, предмет на нотариален акт № *** г. по описа на нотариус Е. Д., с рег. № 512 на НК. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил М. Б. и Е. И. да заплатят на С. К. Т. сумата от 1812 лв.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателките считат, че в настоящото исково производство не следва да се обсъждат доводите на ответниците за наличието на преобразуване на лично имущество по чл. 23 СК. Поддържат, че ответниците не са легитимирани да предявяват права на М. А. Т., ЕГН **********. Сочат, че производството спрямо нея е било прекратено и че тя не е страна по делото. Позовават се на определение № 2002 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 4230/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Считат, че придобитото по време на брака е СИО, ако презумпцията за съвместен принос не бъде оборена по 1 съдебен ред. Намират за неправилен извода на районния съд, че имотът е лична собственост на М. Т., тъй като го е заплатила със заем от банка. В тази връзка посочват определение № 149 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 680/2016 г., Г.

К., I г. о., на ВКС. Считат, че не са били представени доказателства, че със свои лични средства М. Т. е закупила дялове от „Фонд Паричен заем“ към ***.

Сочат, че в съдържанието на процесния договор за дарение страните по него са посочили, че имотът е притежаван от продавачите в режим на СИО.

Посочват определение № 555 от 06.02.2025 г. по гр. д. № 2790/2024 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. Излагат съображения, поради които считат, че районният съд правилно е приел, че ищците са кредитори, че ответникът ги е увредил с договора за дарение, както и че ответниците са знаели за увреждането.

Навеждат, че в случая не може да се приеме, че имотът е бил несеквестируем, доколкото самият длъжник се е разпоредил с него. Считат, че несеквестируемостта е отпаднала и поради осъждането на длъжника да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди от извършено от него престъпление. Молят да се отмени обжалваното решение и да се уважи иска по чл. 135 ЗЗД. Претендират разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на К. Т. и С. Т., подаден чрез адв.

А. Я., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Въззиваемите оспорват твърдението за недопустимост на обжалваното съдебно решение.

Считат, че правата на М. Т. върху имота могат да се предявят в процеса.

Оспорват доводите на жалбоподателите, че въпросът дали е налице преобразуване на лично имущество е неотносим към предмета на делото.

Поддържат, че при предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД съдът следва да изследва наличието на съвместен принос. Позовават се на решение № 107 от 09.06.2015 г. по гр. д. № 2116/2013 г., Г. К., ІІІ т. о. на ВКС, решение № 193 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 4144/2015 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 50190 от 10.02.2023 г. по т. д. № 1953/2021 г., Т. К., І т. о. на ВКС. Намират, че районният съд правилно е разгледал и намерил за основателно възражението, че ответникът не е бил собственик на имота поради наличието на преобразуване. Оспорват доводите на ищците, че районният съд неправилно е приел, че имотът е лична собственост на М. Т.. Оспорват и твърденията им, че не е доказано, че тя е закупила имота със свои лични средства. Считат, че в условията на пълно и главно доказване са установили правнорелевантните факти на възражението им за наличието на пълна трансформация. Навеждат доводи, че ответникът К. Т. не е бил длъжник по кредита. Намират за правилен извода на съда, че след като този ответник не е притежавал ид. ч. от правото на собственост върху имота, процесната сделка не е увреждала ищците.

Оспорват довода на жалбоподателките, че съдържанието на договора за дарение опровергава възражението на ответниците за преобразуване. Молят въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилият отговор.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на М. Н. Б. и Е. М. И., подадена срещу К. Г. Т., М. А. Т. и С. К. Т.. Налице е множество на ищците и на ответниците, поради което всъщност е налице субективно съединяване на искове. Всяка ищца е предявила отделен иск по чл.

2

135, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците.

В исковата си молба ищците са изложил следните обстоятелства, въз основа на които основават своите искове. Те твърдят, че К. Т. е осъден да заплати на М. Б. сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 06.04.2011 г., както и съдебни разноски в размер на 1500 лв. За тези суми въз основа на Присъда № 904188 от 04.11.2020 г. по н.о.х.д. № 662/2018 г. на ОС Благоевград, Решение № 177 от 03.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 89/2021 г. на САС и Решение № 8 от 21.02.2022 г. по к.н.о.х.д. № 1141/2021 г. на ВКС е бил издаден Изпълнителен лист № 9273 от 26.05.2022 г. от ОС Благоевград. К. Т. бил осъден да заплати и на Е. И., сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2011 г., както и съдебно разноски в размер на 1500 лв.

Въз основа на горепосочените съдебни актове за тези суми също бил издаден Изпълнителен лист № 9274 от 26.05.2022 г. от ОС Благоевград. За събирането на тези суми били образувани изпълнителни дела. За събирането на сумите по Изпълнителен лист № 9273 от 26.05.2022 г. било образувано изп. д. № 621/2022 г. по описа на ЧСИ Б. В., рег. № 890 на КЧСИ, в което страни били М.

Б., в качеството й на взискател, а К. Т. бил длъжник. За събирането на сумите по Изпълнителен лист № 9274 от 26.05.2022 г. било образувано изп. д. № 620/2022 г. по описа на ЧСИ Б. В., рег. № 890 на КЧСИ, в което страни били Е.

И., в качеството й на взискател, а К. Т. бил длъжник. Впоследствие изп. д. № 621/2022 г. било присъединено към изп. д. № 620/2022 г. Поради тези обстоятелства ищците считат, че се явяват кредитори с безспорни вземания спрямо К. Т., възникнали въз основа на присъдата и посочените решения на САС и ВКС. Сочат, че от удостоверение с изх. № 07580/18.07.2023 г. по изп. д.

№ 620/2022 г. и удостоверение с изх. № 07388/12.07.2023 г. по изп. д. № 621/2022 г. е видно, че все още не са напълно погасени техните вземания.

Ищците твърдят, че при наличието на неизпълнени задължения са научили за разпореждане, извършено от страна на длъжника К. Т.. Те твърдят, че той заедно със съпругата си М. А. Т. са извършили едностранна сделка – дарение, с което е била прехвърлена собствеността върху недвижим имот, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. на нотариус Е. Д., с рег. № 512 на НК. С този договор за дарение К. Т. и съпругата му М. Т. било прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С., общ. С., обл. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-80 от 11.11.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 04.07.2022 г., предназначение на обекта: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, застроена площ: 88,98 кв.м. адрес на самостоятелния обект: ***, ведно с прилежащи части: Склад № 3 с площ от 4,69 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж - СО № *** и СО №

***, под обекта - няма, над обекта - СО № ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на сградата: Жилищна сграда многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***. Ищците сочат, че сделката е безвъзмездна. Те считат, че прехвърлянето на собствеността е било извършено с цел да бъдат увредени в 3 качеството им на кредитори, тъй като са били лишени от обезпечение по смисъла на чл. 133 ЗЗД и впоследствие да се затрудни принудителното изпълнение. Навеждат доводи, че извършеното представлява действие, което ги уврежда като кредитори. Сочат, че насрещната страна по договора за дарение е дъщеря на прехвърлителя. Навеждат, че тази роднинска връзка е посочена в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, както и че надареното лице е знаело за увреждащия характер на сделката. Позовават се на съдебна практика, според която в посочената хипотеза е достатъчно само у длъжника да е налице знание за увреждащия характер на сделката. Ищците считат, че прехвърлянето на ½ ид. ч. от правото на собственост върху процесния обект и съответните му ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото е било извършено с намерението да се увредят ищците в качеството им на кредитори. Сочат, че сделката е била сключена след датата, на която са възникнали задълженията на К. Т. и че е налице свързаност между него и надареното лице. Навеждат, че той е знаел, че има значителни по размер парични задължения към своите кредитори, но въпреки това се е разпоредил със свое имущество. С оглед на изложеното ищците са предявили искове по чл. 135 ЗЗД, с които искат да се обяви спрямо всяка ищца поотделно, че е относително недействителен договора за дарение по отношение на прехвърлянето на ½ ид. ч. от правото на собственост, доколкото имотът е бил притежават от дарителите в режим на СИО. Излагат съображения, че за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е ирелевантно дали длъжникът е разполагал и с друго имущество. Намират и че след като длъжникът се е разпоредил с имота, е без значение дали преди това той е бил несеквестируем, тъй като дори и несеквестируемост да е била налице, тя е отпаднала с осъществяването на разпореждането.

Преписи от исковата молба са били връчени на трите лица, срещу които се е водило делото. С това всяко едно от тях е придобило процесуалното качество „ответник“. Всеки ответник е подал отделен отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковете.

В отговора на М. Т. е било направо възражение, че предявените спрямо нея искове са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като тя е съпруга на К. Т., която не е длъжник на ищците. Наведени са твърдения, че процесният имот е бил нейна лична собственост. М. Т. твърди, че е закупила имота на 13.08.2014 г., както и че само тя е била страна по договора по покупко-продажба в качеството й на „купувач“. Поддържа, че К. Т. не е бил страна по тази сделка. Твърди, че продажната цена е била 49 000 евро, както и че тя е заплатила тази цена с парични средства от личната си банкова сметка, открита в „Банка ***“ ЕАД с IBAN ***. Навежда доводи, че паричните влогове са изключени от обхвана на чл. 21, ал. 1 от СК от 2009 г., поради което следва да се приеме, че те са лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК.