Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1895 от 06.10.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4195/2022
Вид
Решение № 1895
Подписан
06.10.2022
В сила
13.01.2023
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 124, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 126, ал.3, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 72, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Пловдив, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330204195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 618155-F619787/13.12.2021 г., на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на „ТЕТА“ ООД, на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“, в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение по чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – описано в т. 1 от обстоятелствената част на Наказателното постановление на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“, в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение по чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – описано в т. 2 от обстоятелствената част на Наказателното постановление.

С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират 1 се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на възраженията на жалбоподателя. Моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и в НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:

Дружеството – жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактури за доставка на захарни изделия, издадени от „К енд Джи“ ЕООД, ЕИК 201231300, по които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупките, издадени от доставчика кредитни известия по тези фактури, като не е сторило това в законоустановения срок от 01 – во до 14 – то число на месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат „ДДС за внасяне“ за съответния данъчен период в по – малък размер с ДДС по кредитните известия.

Въз основа на горното актосъставителят и административно наказващия орган приели за установено, че „ТЕТА“ ООД е извършило следните нарушения:

1. „ТЕТА“ ООД не е отразило в дневника за покупките и в справка – декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004383588/ 10.08.2021 г. за данъчен период месец 07.2020г., кредитно известие № 0000019429/31.07.2020 г., издадено от „К едн Джи" ЕООД с предмет:

„търговска отстъпка", с данъчна основа в размер на „минус" 4 227,68лв. и ДДС - „минус" 845,54 лв. към фактура № 19381/23.07.2020 г. с данъчна 2 основа - 2 185лв. и ДДС – 437 лв. , по която получателят е ползвал право на данъчен кредит през месец 07.2020 г.

Кредитното известие е отразено от „ТЕТА“ ООД със закъснение в дневника за покупките и в справка – декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004414072/10.09.2020г. за данъчен период месец 08.2020г. с некоректен номер № **********/ 31.07.2020 г.

Несвоевременното включване на издаденото от „К енд Джи"ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до определяне на резултат в подадената от „ТЕТА“ ООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 07.2020г. - „ДДС за внасяне" в по-малък размер със сумата от 845,54лв.

Нарушението е извършено на 15.08.2020г. в гр. Пловдив.

2. „ТЕТА“ ООД не е отразило в дневника за покупките и в справка – декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004414072/ 10.09.2020 г. за данъчен период месец 08.2020г., кредитно известие № 0000019596/31.08.2020г., издадено от „К едн Джи" ЕООД с предмет:

„търговска отстъпка, с данъчна основа в размер на „минус" 3191,03 лв. и ДДС - „минус" 638,21лв. към фактура № 19585/28.08.2020 г. с данъчна основа - 4 388,68 лв. и ДДС - 877,74 лв., по която получателят е ползвал право на данъчен кредит през месец 08.2020г.

Кредитното известие е отразено от „ТЕТА“ ООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх.

№ 16004446271/12.10.2020г. за данъчен период месец 09.2020 г.

Несвоевременното включване на издаденото от ,„К енд Джи“ ЕООД кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до определяне на резултат в подадената от „ТЕТА“ ООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 08.2020 г. - „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 638,21 лв.

Нарушението е извършено на 15.09.2020г. в гр. Пловдив.

Описаните нарушения са открити на 01.06.2021 г. с представяне на документи от „ТЕТА“ ООД с вх. № 70-00-5560 и на 02.06.2021 г. с представяне на документи от „ТЕТА“ ООД с вх. № 70-004713 , във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството.

3

Предвид установеното в хода на проверката, срещу дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН № F619787/ 15.07.2021 г. , като видно от същия актосъставителят – свид. Б. приел, че „ТЕТА“ ООД е извършило две нарушения с квалификация - чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 124, ал. 5 ЗДДС.

Актът бил съставен в присъствието на представляващата дружеството и препис от същия бил връчен срещу подпис на същата – Гергана Костадинова, която го подписала без възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното Наказателно постановление за две нарушения по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, като на дружеството – жалбоподател му били наложени за всяко едно от тях административно наказание – имуществена санкция в размер от по 250,00 /двеста и петдесет/ лева.

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя – свид. Б., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

По отношение на показанията на свид. Б. съдът не намира основания да не кредитира същите в цялост, доколкото свидетелят добросъвестно потвърди изложените от него в процесния АУАН констатации. Показанията му са изцяло логични, последователни и съответни на приложените по делото писмени доказателства. Изрично свидетелят посочи, че не е изследвал факта на получаване на процесните кредитни известия, като проверката му включвала единствено проверка на датата на кредитното известие и съответно според нея в кой месец е следвало да бъде отразено в дневника за покупките.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по административната преписка оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Същите са в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН .

Въпреки установеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради недоказване на всички съставомерни факти от състава на административното нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

В тази връзка следва да се посочи, че фактическият състав на нарушението 4 по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва в себе си не само издаването на кредитното известие, но и неговото реално получаване от адресата и данъчно задълженото лице.

Този извод следва от изричния текст на горецитираната разпоредба според който "регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени".

При тълкуване на разпоредбата, с оглед цялостното й съдържание, се формира извод, че това изискване се отнася единствено до кредитните известия, които са получени от данъчно задълженото лице в месеца на издаването им, като в противен случай би се стигнало до обективно невъзможно за изпълнение задължение.

Безспорно установено положение е, че отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна и за нейното ангажиране не е необходимо да се установява умисъл или непредпазливост на служител на ЮЛ. Посоченото, обаче не отменя базисното правило, че за да бъде неизпълнението на дадено задължение противоправно и наказуемо, изпълнението му следва да е обективно възможно към момента, който се сочи като дата на осъществяване на административния състав.

Отразяването на кредитните известия в месеца на издаването им е общото правило и желаното развитие на данъчните отношения. В този смисъл е и цитирана от въззиваемата страна съдебна практика. Поради изложеното в случай, че кредитното известие е получено в месеца на издаването му, ДЗЛ следва безусловно да го отрази в дневника за покупки за същия месец, като всякакви причини от вътрешно организационно естество за забавата са ирелевантни и не могат да възпрепятстват ангажирането на обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ.

В случай, че кредитното известие е получено, обаче в месец последващ неговото издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на обективно съществуващ документ в справката декларация и дневника за покупки, която грешка се поправя по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС чрез включване на документа в отчетния регистър, но не за месеца, в който документа е бил издаден, а за месеца, в който грешката е установена, което означава, че в случай на кредитни известия получени по-късно от месеца на издаването им, корекцията се извършва като кредитното известие се отрази в дневника за 5 покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на получаването му, доколкото именно тогава се явява открита „грешката“.

От гореизложеното следва, че момента на реалното получаване на кредитното известие е от значение не само като елемент от фактическия състав за съставомерност на деянието като нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС, но и за определяне по кой ред следва да бъде отразено кредитното известиепо реда на чл. 124, ал. 5 ЗДДС или по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС.

В смисъла, че реалното получаване на кредитното известие е елемент от фактическия състав на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е и трайно установената практика на Върховен административен съд, обективирана в редица актове включително Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. дело № 8391/2020 г., Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 1952/2015 г., Решение № 13290 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 15523/2014 г.,Решение № 2512 от 08.03.2016 г. по адм. дело № 15565/2014 г., Решение № 16902 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 4780/2013 г., Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. дело № 4412/2014 г.

В тази посока са и постановените решения на най-актуалната практика административните съдилища на различни съдебни райони: Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. а. н. д. № 128/2021 г. на Административен съд – Кърджали; Решение от 21.06.2021 г. по к. а. н. д. № 10139/2021 г. на Административен съд – Велико Търново, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по к. а. н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд – Варна, Решение № 351 от 24.06.2020 г. по к. а. н. д. № 198/2020 г. на Административен съд – Пазарджик. Противна позиция е застъпена единствено в Решение на Административен съд – Пловдив с Решение № 2050 от 28.10.2015 г. по к. н. а. х. д № 1627/2015 г., постановено преди формиране на цитираната трайна практика на ВАС и административните съдилища в страната.