Присъда № 19 от 26.03.2025, Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 19/ 26.03.2025 г., постановена по НЧХД№ 174/ 2024 г. по описа на РС- Димитровград.

1. Против А. Д. Д., род. на **** г. в гр. Димитровград, б. гр., жив. в гр.

Димитровград, висше образование,ЕГН**********, неосъждан, е депозирана тъжба, с която е обвинен в това, че на 27.04.24 г. в гр. Димитровград е причинил на Я. И. Я. лека телесна повреда, посредством нанасяне на удари с юмрук по лицето и причиняване на отток с кръвонасядане и две малки охлузвания в дясната половина на лицето, с което е причинено страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.

2. Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и гражданки иск от Я. И. Я., ЕГН**********, гр. Димитровград, ул. ****** да бъде осъден А. Д. Д. да му заплати сумата в размер на 1,500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянията неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 27.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по делото разноски.

3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. М. Х. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване на подсъдимият за виновен и уважаване на гражданският иск.

4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Т. Н. при ХАК пледира невиновен на различни основания, моли за разноски.

5. ПОДСЪДИМИЯТ - А. Д. Д. в обясненията си не се признава за виновен.

Съдът намира:

Материален закон:

6. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

Чл. 130. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева..

Факти по делото.

7. Съпругата на г- н Д.- г- жа Д.а имала интимна връзка с тъжителят г- н Я., която продължила в периода от март 2023 г. до 14.02.2024 г. Г- н Д. разбрал за това и гжа Д.а на посочената дата прекратила връзката. Г- н Я. не би съгласен с този развой на събитията и правил многократни опити да поднови контакт с г- жа Д.а, което прераснало в повод за последната да подаде молба до РС- Димитровград за отпочване на дело по реда на ЗЗкДН. Снабдила се със заповед за незабавна защита №13/11.04.24 г. по г.д. № 558/24 г. по описа на РС- Димитровград.

8. На 17.04.24 г. г- н Я. бил предупреден по реда на чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР да не продължава да осъществява принуда по отношение на г- жа Д.а.

9. В периода от 13.02.24 г. до 27.04.24 г. г- н Д. бил наясно с опитите на г- н Я. да търси контакт с г- жа Д.а, очевидно това го настроило негативно към г- н Я..

10. На 27.04.24 г. около 17- 18:00 часа, г- н Я. се намирал заедно със св. М. Б. на лостове ,находящи се в близост до механа „Кортовете“, гр. Димитровград, в непосредствена близост до стадион „Раковски“, където заедно тренирали. Г- н Я. е посещавал всъщност занимания по бокс в гр. Димитровград, а св. М.Б. имал познания по борба. В близост до тях имало трениращи тенис, между които и Д.

Б., на механата също имало клиенти, между които и св. С..

11. Относително тогава св. В. В., приятел на г- н Д., получил обаждане от баба си, с което тя уведомила свидетелят, че детето на последният се намирало на стадиона. Обадил се на г- н Д. и го поканил заедно да отидат до стадиона и да 1 приберат детето, последният се съгласил, като приел, че могат да използват уредите там за тренировка. Спрели автомобила на паркинг до механата, а св. В.

В. звъннал на баба си, че ще се позабавят малко, защото били на уредите.

Слизайки от автомобила, свидетелят говорил и възприел, че г- н Д. бил в близост до две момчета- познатият му г- н Я. и непознатия за свидетеля св. М. Б. . Между г- н Д. и г- н Я. възникнал кратък диалог, в конотация с интимната връзка на последният със съпругата на г- н Д.. В един момент двамата установили физически контакт по между си, пряка намеса в който имал и св. Д. Б.. Намесил се и св. В. В. , а междувременно конфликта бил възприет и от св. М. Б. и св. С..

Св. М. Б. се притекъл на място , с цел да предотврати боят. Възприел размахване на ръце, по- скоро г- н Я. се отбранявал. Св. В. В. пък възприел нападение на св.

М. Б., както и на г- н Я., също се намесил за да предотврати сбиване. Св. М. Б. пък приел, че г- н Д. е нападнал г- н Я. и неговата намеса била с целта на останалите свидетели. Конфликта бил прекратен след 20- 30 секунди и участниците в него се отстранили. Непосредствено след това св. М. Б. възприел по лицето на г- н Я. червено на главата и счел, че е от удар . Г- н Я. се прибрал след това у дома си , където бил възприет от майка си- св. Я.а към 21:00 часа, с подутина по главата и силно главоболие, пресъздал какво се е случило.

Няколко дена след това слагали лед да спадне оттока, употребявал обезболяващи.

На 30.04.24 г. г- н Я. бил прегледан от съдебен лекар , констатирал телесни повреди. В частност това било отток с кръвонасядане и две малки охлузвания в дясната половина на челото, получени по механизъм на действие – твърди тъпи предмети, като е причинено страдание, без болка.

12. Г- н Д. не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.

78а от НК.

13. Горните факти се установиха от гласните доказателствени средства, събрани по делото, преценени по отделно и в съвкупността си , съдебно медицинска експертиза, материали по приложена полицейска преписка и доказателства от гражданското дело, свързани с издаване на заповед за незабавна защита и справка за съдимост.

Правни изводи за съставомерност.

14. Съдът намира че по това дело доказателствата са до такава степен разнопосочни , че е невъзможно да се приеме по стандарта на НПК , че е безспорно установено ад е извършено деяние, което да е виновно сторено от подсъдимият.

15. Две групи свидетели са налице. В първата са св. Д. Б. и М. Б.- очевидци, според които конфликта е физически сблъсък, при който г- н Д. се е нахвърлили към гн Я. и размахвайки ръце като че ли е ненесъл удар, или пък – не е възможно по друг начин г- н Я. да е наранен , освен от удар , нанесен от г- н Д..

16. В тази връзка пост фактум това се подкрепя и от показанията на св. Я.а – поскоро по отношение на предаденото от нейният син и възприетото нараняване.

17.

18. За характера на телесната повреда е категорично заключението на вещото лице.

19. От друга страна са показанията на св. В. В. и св. С.- също преки очевидци.

Според първият от тях агресор е г- н Я., но на практика удар от страна на г- н Д. против него няма. С. изобщо не посочва да е имало размяна на удари.

20. В тази връзка са и обясненията на г- н Д..

21. Последните бяха приети от съда със силно съмнение , предвид и правотно на г- н Д. да се защитава , т.е. че са дадени в негов интерес. Въпреки това, няма как да не се отбележи , че те силно припокриват изнесеното от двамата свидетели в тази група.

22. Разколебан е съда, най – вече това се дължи на обстоятелството , че при разпита 2 и на св. Д. Б., и на св.М. Б., показанията им, че удар има нанесен са силно под съмнение- първият изобщо извежда като логика , че удар е имало, вторият- след многократно задаване на такъв въпрос от обвинението накрая заяви това.

Всъщност първоначалната му позиция е подобна на св. Д. Б.- че нее видял, но няма как от друго да е зачервяването на г- н Я..

23. Убедително като резултат, но пък – неубедително като дата е и заключението на д.- р Е., който преглежда г- н Я. три дена след инцидента.

24. Така според този съд , няма пряко доказателство ,което да посочва , че г- н Д. нанася удар/ - и по г- н Я., в следствие на който/ - ито е причинено установеното нараняване, довело пък до страдание.

25. Доказателствената тежест е върху обвинението ,стандарта не е покрит, логичният извод е – недоказаност на обвинението.

26. Това , по аргумент от обратното на чл. 303, ал.2 от НПК задължи този съд да признае г- н Д. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение изцяло За гражданки иск и разноски.

27. С оглед признаването на подсъдимият за невиновен , то и допустимият граждански иск с основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД ,предявен от г- н Я. бе отхвърлен изцяло.

28. По тези причини съдът възложи в тежест на г- н Я. направените от г- н Д. разноски поделото- 800 лева за адвокат, те трябва да се платят изцяло от обвинението.

Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.

Съдия:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 19 гр. гр. Д.град, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Д.а като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Наказателно дело частен характер № 20245610200174 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА А. Д. Д., род. на **** г. в гр. Д.град, жив. в гр. Д.град, б. гр., женен, висше образование, ЕГН**********, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на 27.04.2024 г. в гр. Д.град нанесъл на Я. И. Я. от гр. Д.град лека телесна повреда, посредством нанасяне на удари с юмрук по лицето и причиняване на оток с кръвонасядане и две малки охлузвания в дясната половина на лицето, с което е причинено страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я. И. Я., ЕГН**********, гр. Д.град, ул.

************ иск да бъде осъден А. Д. Д. със снета по делото самоличност да му заплати сумата в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени в следствие на твърдяното в тъжбата деяние неимуществени вреди , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Я. И. Я. да заплати на А. Д. Д. направените по делото разноски в размер на 800 лева.

Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок, считано от постановяването `и пред ХОС.