Определение № 27713 от 31.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27713 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110143506 по описа за 2025 година Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. Б. П. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 260 лева. В исковата молба се твърди,че на 07.11.2022 г. е сключен договор за кредит между страните в производството при заемна парична сума от 1500 лева и срок за връщане 24 месеца. Ищецът сочи, че по договора за кредит и заплатил парична сума в общ размер от 1760 лева на 17.05.2022г. .

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на кредит № 83889 от 13.04.2022г., въз основа на който на ищеца е била предоставена сума в общ размер от 1500 лева. Твърди, че процесния договор е уговорено, че ищецът дължи „възнаграждение (такса) за разглеждане на кредита“, която сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Ищецът заплатил на ответника на 17.05.2022г. сумата от 1760 лв., с което погасил изцяло задълженията по кредита. Излага доводи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, не са изпълнени изискванията за предоставяне на потребителя на изискуемата преддоговорна информация, ответникът не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на процесния договор, както и за условията, при които последният може да се откаже от него, така и не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор на изпращите във връзка с договора електронни съобщения. Поддържа, че договорът е нищожен основание чл.

11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като в същия не е посочен общият размер на кредита. В процесния договор липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Счита, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита с посочване кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен възнаградителната лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи 1 до различен размер на ГПР, в това число начисленото „възнаграждение (такса) за разглеждане на кредита“. Поддържа, че действителният ГПР е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и в договора за кредит е начислена такса за разглеждане на кредита, която не е включена в ГПР.

Не били посочени условията за 1 издължаване на кредита с погасителен план на вноските, както и не било посочено правото на потребителя да се откаже от договора. Счита, че договорът е нищожен и поради противоречието му с добрите нрави, предвид размер на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. С оглед изложените доводи, поддържа да е налице недействителността на целия договор, поради, с оглед на което сумата от 260 лв. поддържа да е получена от ответника без правно основание.

Моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави доказателствени искания за допускане на съдебносчетоводна експертиза, както и искания по чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е бил сключен процесния договор за потребителски кредит № 83889 от 13.04.2022г., по който ищецът е заплатил 1760лева.. Твърди, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при кандидатстването е бил наясно с параметрите на процесния договор за кредит. Излага, че при сключване на договора за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, поддържайки, че договорът е валиден. Процесният договор е сключен в писмена форма, като по ясен и разбираем начин са посочени всички негови елементи, съдържал и погасителен план. В договора се съдържала и информация относно лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Поддържа, че при изчисление на ГПР са били включени разходите за лихва и такса за фиксиран ГЛП и таксата за разглеждане, които са посочени в точен размер в поле „основни условия“ на 1-ва страница от договора за кредит, като ГПР не надвишавал законово определения лимит. Сочи, че в договора за кредит е била индивидуално уговорена клауза, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на искането за заем. Таксата съставлявала явен разход за потребителя, който е бил наясно със стойността й, както и каква част от нея е включена във всяка месечна вноска. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Ответникът възразява по доказателствените искания на ищеца.

Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже факта на плащане на паричната сума,а ответникът да установи,че има основание да получи плащането.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2026г. от 09.40 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от писмения отговор.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване - ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните, че на 13.04.2022г. е сключен договор за кредит № 83889, по който ответникът е отпуснал кредит в размер на 1500лв. Кредитът е напълно погасен на 17.05.2022г. като ищецът е внесъл сумата от 1760 лв.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за предоставяне на кредит; че той е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т.е. без да е било налице годен юридически факт.

В доказателствена тежест на ответника , при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валиден договор за потребителски кредит, въз основа на който са извършени начисления на процесната стойност и в който не се съдържа скрито оскъпяване; че в процесния договор за кредит е посочен действителния размер на ГПР при вземане предвид на всички разходи по кредита, както и изпълнение на задълженията му по договора. Ответникът следва да докаже положителния факт на плащане на претендираните от ищеца суми.

4. По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Следва да се остави без уважение уважи искането на ищеца за допускане на съдебно счетоводна експертиза, по която вещото лице.

Всички останали доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени без уважение, доколкото с оглед представените от ответника документи, допуснатата по делото експертиза и наведените от ответника доводи и възражения, същите не са необходими за изясняване на спорни между страните обстоятелства.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, ако претендира представяне на доказателства от трети неучастващи лица да представи молби по чл.192 от ГПК с преписи за третите неучастващи лица в едноседмичен срок от съобщението.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3