Определение № 2309 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2309 гр. София, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500753 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр с чл. 435 ал.2 , ал.3, ал. 4 и сл. от ГПК.

Подадена е жалба от Р. Г. Н., длъжник по изпълнително дело №338/2017г. на СИС при РС-Лом и от А. Г. Г., трето лице, което твърди, че има самостоятелни права върху имота, предмет на принудително изпълнение по посоченото по същото изп. дело срещу определение № 14 от 09.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№469/23г. по описа на ОС-Монтана, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същите жалбоподателки срещу действия на ДСИ, довели до нарушаване правото на уведомяване на жалбоподателките.

Пред първоинстанционния съд са обжалвани и постановените в изп. производство две постановления за възлагане на недв. имоти с дата 17.05.2023г. и 23.05.2023г.

Жалбоподателките излагат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова молят да бъде отменено.

Излага подробно становище в частната жалба. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата на длъжника Р. Н. срещу Постановленията на ДСИ е недопустима, като просрочена. Твърдят, че неправилно съдът не е съобразил обстоятелството, че А. Г., като съсобственик на процесните недв. имоти не е била надлежно уведомявана за провежданите публични продани.

1

Отговор от насрещната страна, по частната жалба не е постъпил.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Определението е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.

274 ГПК вр. с чл. 436 ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред въззивния съд,

(както и пред първоинстанционният съд) е образувано по обща жалба, подадена от Р. Г. Н. и А. Г. Г.. Доколкото двете жалбоподателки имат различно качество в изпълнителния процес, оплакванията им, макар и изразени в една жалба следва да бъдат разгледани отделно.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. Н., длъжник по изпълнително дело № 338/2017г. по описа на СИС при ЛРС, с която са обжалвани постановления за възлагане на недв. имот от 17.05.2023г. и от 23.05.2023г., както и действия на ДСИ по призоваване и уведомяване на длъжника за извършвани действия в изп. производство.

Първоинстанционният съд е приел, че с жалбата е просрочена, а досежно част от наведените възражения е и недопустима съгл. разп. на чл.435 ал.2 от ГПК.

Тези изводи на съда да верни: видно е, че жалбата, подадена от Р. Н. е просрочена; този факт не се оспорва, напротив дори се твърди във въззивната жалба, че срокът за обжалване е пропуснат по особено важни причини, наложени от работата на жалбоподателката в Белгия, но тези възражения биха били относими и евентуално основателни досежно искане за възстановяване на срока за обжалване, но не и в производството по чл.435 от ГПК.

Останалите, наведени от жалбоподателка Р. Н. възражения, също са неоснователни: поведението на неин особен представител може да бъде основание за търсене на съотв. отговорност, но не и възражение относимо към разп. на чл.435 ал.2 от ГПК.

По възраженията на А. Г., която твърди, че е трето лице, със самостоятелни права върху недв. имоти, предмет на изпълнително дело № 2

338/2017г. по описа на СИС при ЛРС.

Съгл. разп. на чл.435 ал.4 от ГПК третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено срещу недв. имоти, които в деня на възбраната са се намирали във владение на това лице.

Жалбоподателката А. Г. не заявява възражения относими към посочената разпоредба, не твърди обстоятелства, досежно владението на имотите към датата на налагане на възбраната върху същите.

Досежно възраженията на жалбоподателката А. Г. срещу постановленията за възлагане: жалбата й е недопустима, предвид разп. на чл.435 ал. 3 от ГПК, т.к. жалбоподателката не твърди да е участвала в публичната продан като наддавач с внесен задатък.

Предвид изложеното, наведените във въззивната жалба възражения и на двете жалбоподателки досежно незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение са неоснователни и недоказани.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 от 09.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 469/23г. по описа на ОС-Монтана, изцяло.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4