Решение № 187 от 26.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Кърджали, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20225100500205 по описа за 2022 година

Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 283/11.08.2022 г., постановено по гр.д. № 742 по описа за 2022 г. на РС - Кърджали, са наложени мeрки за защита от домашно насилие в полза на М. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Д.” № ** и Б. С. И., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, срещу Т. Б. А., ЕГН **********, роден на **.**.**** год. в гр..К, с адрес за призоваване и съобщения гр. К, ул. "Д.” № **, както следва:

1.Задължава Т. Б. А., ЕГН **********, роден на **.**.**** год. в гр..К, с адрес за призоваване и съобщения: гр. К., ул. "Д.” № **, да се въздаржа от извършване на домашно насилие спрямо М. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Д.” № ** и Б. С. И., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Д.” № **;

2.Отстранява Т. Б. А., ЕГН **********, роден на **.**.**** год. в гр..К, с адрес за призоваване и съобщения гр. К, ул. "Д.” № ** от съвместно обитаваното с М. А. И., с ЕГН ********** и Б. С. И., с ЕГН ********** 1 жилище (къща), находяща се на адрес: гр.К., ул. "Д.” № **, за срок от 18 (осемнадесет) месеца, на основание чл.5 ал.1 т.2 от ЗЗДН ;

3.Забранява на Т. Б. А., ЕГН ********** роден на **.**.**** год. в гр..К, с адрес за призоваване и съобщения гр. К, ул. "Д.” № **, общ. К,. обл.

К. да приближава М. А. И., с ЕГН ********** и Б. С. И., с ЕГН **********, както и жилището (къща), което обитават, находящо се на адрес: гр.К., ул.

"Д.” № **, общ. К,. обл. К. на разстояние по-малко от 50 метра , за срок от 18 (осемнадесет) месеца;

4. Налага на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на Т. Б. А., роден на **.**.**** год. в гр..К, глоба в размер на 200 лв.

Със същото решение Т. Б. А. е осъден да заплати по сметка на РСКърджали сумата 25 лв., представляваща държавна такса по делото, на М. А.

И. сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото и на Б. С. И. сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Т. Б.

А., които го обжалва чрез процесуалния си представител - адв. И. Б., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че изслушаните в хода на съдебното дирене свидетели, водени от молителите, резонно потвърждавали оплакванията в молбата за защита, като установявали на дата 15.06.2022 г. в недвижим наследствен имот, находящ се в гр..К, ул. „Д.“ № **, ответникът Т. А. да е осъществил домашно насилие спрямо молителите М. И. и Б. И., чрез някои от действията, твърдяни в молбата. Показанията на свидетелите Б. И. С.е И. и М.И. били безпротиворечиви, в частта, в която твърдели за противоправните действия на въззивника, но също така били и безпротиворечиви в частта, с която удостоверявали предходни конфликтни отношения с ответника. Свидетелите Б. И. и С.е И. - родители на ответника, били в траен и дълбок конфликт от години със своя син-ответника, поради несъгласието им, че същия е сключил брак с жена от друга религия, а не мюсюлманка, така както повелявали религиозните традиции и обичаи и какво всъщност е било тяхното родителско желание, което правело техните показания необективни и като такива следвало да бъдат ценени от съда изключително предпазливо. От съвкупният анализ на доказателствата бил изключен фактът, че на адреса на процесния имот в гр. К., ул. „Д.“ № ** имало адресно регистрирани 32 лица 2 според данни на служба „Миграция“4 при ОДМВР-К., което също довело до конфликт между страните в процеса. Пренебрегнат бил също така и факта, че молителят М. А. И. не обитава наследствения му имот, от който притежава 1/3 идеална част, а не както било описано в решението 1/2 идеална част, като същият бил адресно регистриран и притежавал имот, в който отсяда при пристигането си в гр. К, намиращ в кв. "В.", бл.**, ет.*, ап. **. Сочи се, че въззиваемите М. А. И. и Б. С. И., в качеството й на наследник на починалия С.

А. И., и бащата на ответника - Б. А. И., били съсобственици по наследство на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „Д.“ № **. Въззиваемите били с т. нар. двойно гражданство - на Република България и на Република Турция, като постоянно живели в Турция, а в България идвали инцидентно, за няколко дни в годината. Молителят М. И. бил адресно регистриран в гр. К., кв. "В.", бл.**, ет. *, ап. **, на който адрес притежавал недвижим имот и където отсядал при идването си в Република България. Молителката Б. И. била адресно регистрирана в наследствения й имот в гр..К, ул. „Д.“ № **, където отсядал при пристигането си от Република Турция. Ответникът Т. А. бил гражданин, както на Република България, така и на Украйна, където живеел преимуществено от 20 години. При гостуването си в България същият отсядал в процесния наследствен на неговия баща имот като бил адресно регистриран на същия. На 27.12.2022 г. въззивникът и съпругата му Я. Л. пристигнали в гр. К. и отседнали в къщата на ул. „Д.“ № **. Тази къща не била пригодена за живеене като в същата липсвали елементарни битови условия за това. Ответникът и съпругата му ползвали една стая от тази къща, а именно тази, която според наследствените обичаи била определена за баща му - свидетеля Б. И.. Ответникът не можел да гостува със семейството си в къщата на своите родители, тъй като отношенията между тях били влошени родителите му не приемали факта, че съпругата му е християнска и не одобрявали брака му с нея. Междувременно в Украйна се носели упорити слухове за приближаваща война и бъдещи военни действия с Русия и въззивникът решил да ремонтира стаята в имота, за да може в случай на война, да настани семейството си там - съпругата Я. Л. и децата им М.Л., Т. А. и А.М.. Въззиваемите пристигнали от Република Турция в гр. К. и предявили собственическите си претенции пред въззевника, като по този начин целели отстраняването на същия и семейството му от къщата на ул. „Д.“ № **.

Твърди се, че молителите са злоупотребили с права, завеждайки в PC3 Кърджали молба за защита по смисъла на ЗЗДН, целейки по този начин разрешаване на спор по чл. 108 от ЗС (ревандикационен иск). С атакуваното решение въззиваемите разрешавали свой вещен спор, а състав на PCКърджали лишил от дом и закрила бежанци, чието право на закрила било разрешено и дадено на държавно ниво. Счита, че от доказателствата по делото не било доказано извършването на домашно насилие спрямо въззиваемите. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - Кърджали, като отхвърли молбата за домашно насилие. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба. Претендира разноски.

Въззиваемите М. А. И. и Б. С. И., представлявани от процесуалния си представител - адв. Д. К., оспорват въззивната жалба в съдебно заседание.

Излагат се съображения, че домашното насилие е установено по безспорен начин. Твърди се, че към настоящия момент били образувани няколко досъдебни производства против въззивника, за нарушаване на заповедта за защита. Моли съда да постанови решение, с което са остави в сила решението на РС – Кърджали. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от М. А. И. и Б. С. И.. В молбата се твърди, че на 15.06.2022 г. ответникът Т. Б. А. упражнил спрямо тях домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обидни думи и заплахи.

Ответникът Т. Б. А. оспорва молбата като неоснователна.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. А. И. и С.е Ш. И.

– родители на Т. Б. А., се установява, че на 15.06.2022 г. молителите М. А. И. и Б. С. И. пристигнали в гр. К. в дома на свидетелите и останали там около един час и половина. След това се отправили към къщата на ул.“Д.“ № **.

Около половин час след това свидетелят Б. И. получил обаждане от своя брат, 4 който му съобщил, че Т. чупи врати и прозорци. Свидетелите отишли в къщата на ул.“Д.“ № **, където въззивникът обиждал въззиваемите и свидетелите.

Свидетелят М.М.Е. посочва, че на 15.06.2022 г. въззиваемите се прибрали в стаята си, след което чул шум и видял че, между тях и въззивника възникнал скандал. Свидетелят сочи също, че Т. отправял повече заплахи към М..

По делото са представени като доказателства докладна записка относно възникнал скандал на 15.06.2022 г. – 2бр., обяснения от Т. Б. А., Б. С. И. и М.

А. И., както и 3 бр. протоколи за предупреждение.

Пред настоящата инстанция са представени като доказателства удостоверение за сключен граждански брак № **********, изд. въз основа на акт за граждански брак № ****/**.**.**** г. от Община К., свидетелство за раждане с дата **.**.****г., в превод от украински език, свидетелство за раждане с дата **.**.**** г., в превод от украински език, разрешение за постоянно пребиваване с дата **.**.**** г. в превод от украински език, регистрационна карта на чужденец, с предоставена закрила № ******** и регистрационна карта на чужденец, с предоставена закрила № *********, от които се установява, че съпругата на въззивника е чужденец с предоставена временна закрила, като същата е регистрирана на адрес гр. К.,, ул."К.П.В." № **, ет. *, ап. *

При така установените данни следва извода, че молбата на М. А. И. и Б.

С. И., за защита от домашно насилие е доказана и основателна и правилно е била уважена, а наложените мерки за защита са адекватни и съобразени с вида и тежестта на извършеното домашно насилие. В тази връзка съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че целта на молителите е да разрешат свой вещен спор по чл.108 от ЗС - ревандикационен иска. По делото не са представени доказателства, от които да се установява въззивникът да притежава или да претендира права на собственост в процесния имот. Освен това наложените със заповедта за защита мерки имат временен характер и целта на същите е да се попречи на въззивника да извървша домашно насилие по отношение на въззиваемите. В тази връзка 5 мерките за защита нямат отношение към спорове за собствентост, а и такива данни по делото няма.

Неоснователни са и доводите, че с наложените мерки се лишават от дом и закрила бежанци, чието право на закрила било разрешено и дадено на държавно ниво. Видно от представените във въззивната инстанция доказателства, съпругата на въззивника е регистрирана на адрес гр. К.,, ул.“"К.П.В." № **, ет. *, ап. * където същата е получила дом и закрила.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв. съгласно чл.18, ал.1 от ТДТССГПК. Също така в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на по 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представени договори за правна защита и съдействие.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 и 6 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/11.08.2022 г. по гр.д. № 742/2022 г. по описа на РС - Кърджали.

ОСЪЖДА Т. Б. А., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОС - Кърджали държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.

ОСЪЖДА Т. Б. А., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН **********, да заплати на М. А. И., с адрес гр. К., ул. "Д.” № **, с ЕГН ********** , разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.