Решение № 69 от 23.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Ямбол, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252300600201 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. С. Г. с ЕГН ********** срещу Присъда № 27 от 13.03.2025 г., постановена по НЧХД № 58/2025 г. по описа на РС – Ямбол.

С присъдата, подс. В. С. Г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 20.30 ч. в гр. *****, на ул. **** *******, пред дом **, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата, гърдите, корема и слабините е причинил на С. П. Г. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия-престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Подсъдимият В. Г. е осъден да заплати на частния тъжител С. П. Г., ЕГН **********, сума в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Искът за разликата над уважения 1 размер от 4000 лв., до предявения размер от 8000 лв., като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

Подсъдимият В. Г. е осъден да заплати на частния тъжител С. Г. направените от него по делото разноски в размер на 815 лв., както и Държавна такса в размер на 160 лв. върху уважения размер на гражданския иск.

В подадената въззивна жалба не се правят нови доказателствени искания.

Твърди се неправилност и необоснованост на постановената присъда. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.В. Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.к. същото било недоказано, а предявеният граждански иск за репариране на причинените от това престъпление неимуществени вреди - отхвърлен. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото на районният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати при разглеждането му от районният съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неназначаване на СМЕ по делото, както и недопускане до разпит на искан от защитника свидетел.

В съдебно заседание въззивникът – подсъдим В. С. Г., редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат от АК Ямбол. Двамата поддържат подадената въззивна жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемият – частен тъжител С. П. Г. лично и чрез своя повереник – адвокат от АК-Ямбол оспорва основателността на депозираната въззивна жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение. Претендират се направените от тъжителя по делото пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащи право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата на защитника се преценява като неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установил следната фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема за безспорна:

Подсъдимият В. Г. и частния тъжител С. Г. са чичо и племенник и от дълго време имали влошени междуличностни отношения.

На **.**.**** г., около 20,30 часа частният тъжител С. Г. заедно с приятелката 2 си – свидетелката М. П. и със своя приятел – свидетеля Д. Д., пътувал с л.а. **** с рег.

№ ** **** **, управляван от св.М. П.. Частният тъжител С. Г. се намирал на задната седалка в автомобила, а отпред до шофьора бил седнал свидетеля Д. Д.. Движели се в гр.*****, по ул.**** ******* в посока кръстовището към Рокерския клуб. По време на управление на автомобила св.М. П. забелязала, че движещият се зад нея лек автомобил **** с рег. № * **** ** премигва със светлините си. Пред дом № ** на същата улица, лек автомобил **** с рег. № * **** **, управляван от св.Р. Г., изпреварил управлявания от св.М. П. автомобил и препречил пътя й, като това я принудило да преустанови управлението. От лекия автомобил **** с рег. № * **** ** излезли подсъдимия В. Г. и синът му – свидетеля Р. Г.. Подсъдимият В. Г. отворил предната дясна врата на лекия автомобил, управляван от св.М. П., където се намирал св.Д. Д. и започнал да му нанася юмруци в главата. В този момент, частния тъжител С.

Г. излязъл от автомобила, за да помогне на свидетеля Д. Д.. Тогава, подсъдимият В. Г. започнал да нанася удари с юмруци в главата - тила, челото и носа на тъжителя. След това, подсъдимият съборил тъжителя Г. на земята и му нанесъл ритници в областта на гърдите, корема и слабините. Вследствие на ударите по главата, от носа на тъжителя С.

Г. потекла кръв. В този момент, на мястото на инцидента дошли неустановени по делото лица, които спомогнали за прекратяването му.

На мястото на инцидента пристигнала линейка, която отвела тъжителя С. Г. и свидетеля Д. Д. в ЦСМП при МБАЛ „*******“АД гр.*****, където им била оказана медицинска помощ.

На следващият ден - **.**.**** г. частният тъжител С. П. Г. посетил кабинета на съдебен медик - д-р Ч. в гр.****. При прегледа и освидетелстването му било установени следните телесни увреждания: контузия на главата с повърхностни малки охлузвания в областта на главата; кръвонасядане в областта на лявото слепоочие; контузия на носа с болезненост на тъканите и кървене от носа; контузия на гръдния кош с болки в областта на гърба и гърдите отпред; контузия на корема с наличие на охлузвания в областта на предните повърхности на коленните стави с болезненост на тъканите и контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна рана в областта на дланта с болезненост на тъканите. Тези констатирани телесни увреждани били описани в издаденото от съдебния лекар съдебно-медицинско удостоверение № ***/**** г. от **.**.**** г. на д-р Ч.. В последното е отразено, че уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава пострадалия. Уврежданията са причинили на освидетелствания Г. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия В. С. Г., е видно, че същият е неосъждан /реабилитиран/.

3

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства кредитира и кои не, както и причините за това. Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на съдебното следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност на страните и на горната съдебна инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратно или едностранчиво тълкуване. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитника в жалбата си/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение. С оглед изложеното като неоснователно се прецени възражението на защитника за допуснати при разглеждане на делото от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата. Делото е разгледано при спазване на принципа по чл.12, ал.2 от НПК за равнопоставеност на страните в наказателното производство.

Недопускането на направено от някоя от страните искане, свързано с доказателствата по делото, когато същото е реализирано след обективна преценка за неговата допустимост, относимост и необходимост – както е в конкретния случай, не съставлява основание да се приеме наличие на допуснато от първия съд съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото всякога в правомощията на съда е да извърши преценка дали поисканото доказателство е допустимо, необходимо и относимо към 4 главния факт на доказване. В конкретиката на случая, правилно първият съд не е допуснал до разпит в качеството на свидетел лицето С. П. Г. – баща на подс.В. Г., т.к. надлежно е констатирал, че последният е присъствал в съдебната зала при провеждане на разпита на останалите свидетели по делото и е възприел техните показания.

Въззивният съд се солидализира с мотивите на районния съд за недопускане до разпит като свидетел на С. П. Г., т.к. при тези обстоятелства, обратното би съставлявало процесуално нарушение на основен принцип в наказателния процес, а именно този по чл.12, ал.2 от НПК. А нарушаване на основен принцип в наказателния процес всякога е съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. води до накърняване на правата на страните в него. Отделно, С. П. Г. не е очевидец на случилото се и обстоятелствата, за които е поискан неговият разпит, а именно – в какво състояние е бил тъжителят Г. в дните след инцидента и дали е бил на работа в тези дни, са неотносими към главния факт на доказване. В обобщение и като отговор на направените в жалбата възражения, следва да се посочи, че районният съд е попълнил делото с необходимите и достатъчни доказателства както относно авторството на извършеното престъпно деяние, така и касателно неговата обективна и субективна страна.

Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава по отношение на обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, каквото е искането по жалбата на защитника. В тази насока не се споделят доводите за недоказаност на обвинението, тъй като събраните по делото доказателства еднопосочно и убедително установяват авторството и съставомерността на извършеното от подсъдимия престъпление както от обективна, така и от субективна страна.

С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция споделя направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимият В. С. Г..