Заповед за изпълнение № 836 от 24.04.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Седми състав в проведеното на 24.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1044 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Борислав К. Тончев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. Н. Г., ЕГН ********** постоянен и астоящ адрес: ***** да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, електронна поща: *****, законни представители – С. Н. Н. и Я. К. Ч. *****, чрез пълномощника Н. Л. –юрисконсулт, сумите:

1 Главница 1.673.66 EUR /хиляда шестстотин седемдесет и три евро и 66 цента/, за времето от 20.06.2024 г. до 06.04.2026 г. неплатена предсрочно изискуема главница към горепосочената дата на обявяване на предсрочната изискуемост

2 Договорна лихва 877.12 EUR /осемстотин седемдесет и седем евро и 12 цента/, за времето от 20.06.2024 г.- 06.04.2026 г. неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата на обявяване на предсрочната изискуемост 3 Мораторна лихва 429.89 EUR /четиристотин двадесет и девет евро и 89 цента/, за времето от 21.05.2023 г. -20.04.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 21.04.2026 г., до изплащане на вземането, както и сумите за разноски по делото, включващи дължимата държавна такса в размер на 50.67 евро /петдесет евро и 67 евро цента/, съобразно ув. част и юрисконсултско възнаграждение – 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми:

1.Друго 584.72 EUR /петстотин осемдесет и четири евро и 72 цента/, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст

2 Друго 738.56 EUR /седемстотин тридесет и осем евро и 56 цента/, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси

3 Такса 255.65 EUR /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/, начислено на 19.09.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на посочената дата

4 Такса 15.34 EUR /петнадесет евро и 34 цента/, начислено на 05.07.2023 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/ до претендирания размер от 168.70 евро /сто шестдесет и осем евро и 70 евро цента/, както и сумата за държавна такса над 50.67 евро /петдесет евро и 67 евро цента/, до претендирания размер от 77.78 евро /седемдесет и седем евро и 78 1 цента/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № *****. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 4000 лв., които е следвало да върне за срок от 36 месеца, до 20.04.2026 год., на равни месечни вноски в размер от по 292лв. (от които 100 лв. – общо за пакетите „допълнителни услуги“) съгласно погасителен план, с падеж на всяко първо число от месеца; годишен лихвен процент (ГЛП) 41% и годишен процент на разходите (ГПР) 48.97 %.

Допълнителните услуги– са на обща стойност 3600 лв. Няма данни, нито твърдения тези услуги да са били ползвани.

Претендират се суми с настъпил падеж, срокът на договора не е изтекъл.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за пакети допълнителни услуги и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането (чиито общ размер е повече от този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.

По отношение на претендираните за т.нар. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“суми съдът намира, че те не представляват допълнителни услуги по см. на чл.10а ЗПК, за да се иска връщане на разходите за тях. Размерът им възлиза почти на размера на отпуснатата сума по кредита, поради което се явява прекомерен и като такъв противоречи на закона и на добрите нрави. Още повече, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на посочените услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

Относно претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора и други такси съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за какъв вид действия с точно посочване на времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо – забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.91 евро до 117,60 евро/.

Заявителят е претендирал /168.70 евро / 329,95 лева/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото 2 юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора:

*********, IBAN: **************

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Борислав К. Тончев )

3