Определение № 12077 от 02.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12077 гр. София, 02.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100104480 по описа за 2024 година

Образувано е по молба, подадена от Е. Т. М., гражданин на Руската Федерация, в качеството му на финансов управител по делото за фалит № А40-269083/2018-73-329 на Т.

И. О., гражданин на Руската федерация, с която се иска признаване на определение по дело № А40-269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр. Москва от 31.05.2021 г. и вписването му в Служба по вписванията – Балчик.

Производството е оставено без движение с разпореждане от 23.05.2024 г. и разпореждане от 05.06.2024 г. и на молителя са дадени конкретни указания. Молителят е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията.

На молителят изрично са дадени указания да представи доказателства, че е представен актът пред СВ – Балчик с искане за признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП, респ., че органът е отказал да признае чуждестранното определение на основание чл. 118, ал. 1 КМЧП /виж т. 2 от разпореждане от 05.06.2024 г./. Указанията не са изпълнени в предоставения срок. Молителят единствено поддържа, че в неформални консултации със съдиите по вписванията в СВ – Балчик му било указано да предяви иск пред съда. Липсват твърдения и доказателства актът да е представен пред СВ – Балчик с искане за признаване по чл. 118, ал.

1 КМЧП.

С влизане в сила на 20.05.2005 г. на КМЧП е променен общият режим на признаване на чуждестранното решение /на съд или на друг орган/ и действащият до този момент режим, уреждащ признаване на чуждестранно съдебно решение чрез нарочно съдебно производство пред СГС се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения /чл. 119 КМЧП/. В чл. 118 КМЧП се уреждат два вида признаване на установителни и конститутивни чуждестранни съдебни решения /осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл. 119 КМЧП/. Първият е пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, което се извършва от органа, пред който се представя /чл. 118, ал. 1 КМЧП/, а вторият - непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС /чл. 118, ал. 2 КМЧП/ - виж определение № 808 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г. о.

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП органът, пред който е представен чуждестранният акт, след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП, може да признае решението като зачете правните му последици /силата на присъдено нещо на установителното решение и сила на пресъдено нещо и конститутивното действие на конститутивното решение/ или да откаже признаването. В тази процедура търсената правна защита се дава с положителното решение на органа, което поражда действие за страните.

1

Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС.

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП органът, пред който са представени документите след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП, може да признае решението, т. е. да зачете правните му последици - силата на присъдено нещо на установителното решение и СПН и конститутивното действие на конститутивното решение, или да откаже признаването. Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС – чл.

118, ал. 2 КМЧП. В тази посока е и съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал. 2 КМЧП, която приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС – виж определение № 2210 от 8.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1232/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 200/20.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1173/2017 г. на IV г. о. на ВКС.

Отказът на органа да признае чуждестранното решение е процесуална предпоставка за завеждането и допустимостта на този иск. Неговата допустимост е обусловена от наличие на правен интерес от завеждането му, който изисква да е налице „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение“ - чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Когато липсва писмен отказ на органа да признае чуждестранното решение, е недопустимо да използва съдебния ред за непряко признаване.

Съгласно чл. 50, т. 1 от Договора между България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /действащ/ в случая по производството за признаване и допускане изпълнението на решението се прилага законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се извършват тези действия. Несъмнено разпоредбата на чл. 118 КМЧП е приложима в случая, иска се признава на конститутивен съдебен акт - определение по дело № А40-269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр.

Москва от 31.05.2021 г., с който акт е обявена за недействителна сделка с недвижим имот – дарение от Т. И. О. на Д.С.К. на следния недвижим имот – ап. 47 в с. Кранево, ул. ******* Дори да се приеме, че в случая е приложим чл. 51, ал. 3 ЗМТА, то същият препраща към чл.

118 - 122 КМЧП, поради което е важимо всичко преждеизложено.

На самостоятелно основание е недопустимо искането за вписването на определение по дело № А40-269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр. Москва от 31.05.2021 г. в Служба по вписванията – Балчик. Дори при разглеждане на искането по същество и евентуално признаване на съдебния акт, то настоящия съд няма как да разпореди и задължи СВ да впише съдебния акт, доколкото преценката за вписването се извършва от Съдиите по вписванията или при отказ от евентуалните контролно-отменителни инстанции при обжалване на отказа.

Само за пълнота, следва да се посочи, че не е изпълнено и указанието за мотивиране интерес от искането за признаване на акт за обявяване на недействителност на сделка с недвижим имот, при положение, че относно исковете за относителна недействителност на сделки с недвижим имот, находящ се в Република България е налице изключителна компетентност на българския съд – чл. 12 КМЧП, а по аргумент от чл. 117, т. 1 КМЧП и съгласно чл. 52, б. „в“ от Договора за правна помощ между България и СССР признаване и изпълнение на решение не може да се допусне, ако делото попада под изключителната компетентност на органа на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено. В определение № 3305 от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 1443/2023 г. на IV г. о. на ВКС се приема изрично, че предпоставките, посочени в т. 1 на чл. 117 КМЧП са условие за допустимост на производството по екзекватура. Още повече, доколкото в случая се касае до изключителна компетентност, 2 която не е спазена, което обстоятелство е установимо още при подаването на молбата, то липсата на задължителната предпоставка по чл. 117, т. 1 КМЧП рефлектира върху правния интерес от провеждане на производство.

Ето защо, настоящото производство като недопустимо следва да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молба, подадена от Е. Т. М., гражданин на Руската Федерация, в качеството му на финансов управител по делото за фалит № А40-269083/2018-73-329 на Т. И. О., гражданин на Руската федерация, с която се иска да бъде признато по реда на чл. 118, ал. 2 КМЧП определение по дело № А40-269083/18-73-329 „Ф“ на Арбитражен съд гр. Москва от 31.05.2021 г. и да се разпореди вписването му в Служба по вписванията – Балчик по партидата на СОС с идентификатор № *** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4480/2024 г. по описа на СГС, I-12 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя /чрез проц. представител/ пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3