Решение № 243 от 05.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. П., 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №1023/01.08.2024 г. на РС - П., постановено по гр.д.№1144 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.С., бул.„Г.Н.А.“ №21 да заплати на Р. Н. П., дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 230,42 лева, положен през 4-то тримесечие на 2020 г.

/01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3-то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 1-во тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./; 3- то тримесечие на 2022 г. /01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./ и 4-то тримесечие на 2022 г. /01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 27,49 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 230,42 лева до претендирания размер от 1 500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 27,49 лева 1 до претендирания размер от 200 лева, като неоснователни.

Осъдена е ГДИН да заплати на адв.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 39,32 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е Р. Н. П. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190,96 лева.

Осъдена е ГДИН на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 11,30 лева.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Р. П., чрез адв. А. Д. в отхвърлителната част над размера от 230,42 лева до пълния претендиран размер от 1 500 лева, както и иска за обезщетение за забава за разликата над 27,49 лв. до претендирания размер от 200 лв. Въззивната жалба на ищеца е оттеглена и с определение от 07.01.2025 година тя е върната на жалбоподателя. Определението е влязло в сила.

В срок решението е обжалвано и от ГДИН в неговата осъдителна част к твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които били от съществено значение за решаване на правния спор.

До 2019 г. ГДИН заплащал 12 часа за 12 часов наряд и 24 часа труд за 24 часов наряд. С оглед изхода на проведени дела работодателят се съобразил и издадал заповед, според която на всички надзиратели в България (Затвори и Арести) следва да се заплащат по допълнително 30 минути към отработеното време за 12 и 24 часови наряди.

Съдът нарушил принципа на равнопоставеност между страните, както и принципът на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването му. Позовават се на съдебна практика на ОС Бургас.

2

Подържат, че св.Д. също е заинтересован от изхода на спора, тъй като е ищец по идентично дело и баща на адв.Д., в какъвто смисъл било направено и възражение.

Считат още, че важно значение за изясняване на спора имали предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда, поради направеното оспорване от противната страна. Извършен бил оглед на записите от първоинстанционния съдия, но поради направеното оспорване от ищцовата страна и тъй като не било направено искане за възлагане на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, съдът счел, че те не следва да бъдат вземани предвид при формиране изводите на съда по същество на спора.

В съдебното заседание на 04.10.2023 г. съдът не дал указания на ответната страна, че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност.

Твърдят, че относно видеофайловете има категорични данни за автентичността им и именно те потвърждавали свидетелските показания на гл.инспектор Гр.Ф. и опровергават показанията на св.К. Д..

Първоинстанционният приел, че в отговора на исковата молба ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора П.. Респективно не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя.

Детайлно било разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно врем съгласно Заповед №Л2271/13.05.19 г. на Гл.директор на ГДИН гл. комисар М., която била представена по делото.

Във връзка с експертизата бил поставен и въпросът, че края на исковия 3 период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора П. са отчитали и смятали сумарно. Съдът дал превес на свидетелските показания пред разпоредбата на закона, според която чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС: ,,Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения.“ Нямало задължение за по-ранно явяване. В ал.2 на цитираната разпоредба от ППЗИНЗС било посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.

Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му били вменени в задължение, т.е. не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Това, че служителят се явявал по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не било основание да му се отчита и заплаща цялото това време, като положен труд.

Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и иска – отхвърлен. Претендират разноски. Няма направени доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на тази жалба от Р. П. чрез адв.Д., в който се поддържа, че в жалбата не са изложени конкретни доводи за неправилност на решението, а се излагат общи съждения. Твърдят, че съдебната практика, цитирана в жалбата е неприложима, тъй като се касае за установяването и при различна фактическа обстановка.

Съдът в решението си изрично посочил, че кредитира показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като констатира едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Дал превес на показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна - инсп.Гр.Ф., приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45 ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21 ч., т.е. неговите впечатления относно края на всеки наряд не били преки и непосредствени, поради което изводите на съда били правилни. Без правно основание били и възраженията на ответника, че св.Д. е баща на процесуалния представител на ищеца и като такъв има интерес от изхода на спора.

4

Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в тази посока, като в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел, били възпроизведени и прегледани предоставените 2 броя дискове, въпреки, че за незапознатите с територията на затвора било трудно ориентирането.

Оспорване на представените веществени доказателства било направено от страна на ищеца, но ответната страна не се възползва от предоставената законова възможност и не поискала назначаване на видео-техническа експертиза. Обсъдена е по същество доказателствената стойност на видеозаписите от КПП1 като се приема, че те могат да докажат единствено и само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези записи няма как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. От събраните по делото свидетелски показания (и на двамата свидетели) става ясно, че началото на работното време започва още преди служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там са разположени камери за видеонаблюдение от там не са представени и видеозаписи.

Молят решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

С определение №3357 от 18.11.2024 година е оставена без уважение въззивна жалба с вх.№24559/07.10.2024 г. от ищеца по делото Р. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„П.Б.“ №116, ет.8, ап.15, чрез пълномощника си адв.Д. от САК, в която е инкорпорирана и молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските на страните по делото.

Следва да се отбележи, че диспозитивът на това определение е некоректен, тъй като в правомощията на районния съд е да се произнесе само по молбата на страната по чл.248 ГПК, която е инкорпорирана във въззивната жалба, но не и по въззивната жалба.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от адв.Д., в която твърди, че погрешно е определен материалния интерес по делото в размер на 5 700 лв. В последното по делото съдебно заседание било направено 5 изменение на иска на основание чл.214 ГПК. с което размера на исковата претенция е намален до сумата от 1 500 лв. за главница и 200 лв. лихви, но присъдените разноски не съответствали и на така намаления материален интерес.

Ако се приеме, че материалният интерес по делото е първоначално претендирания, то това изцяло обезсмисляло намаляването на иска .

Не се споделят изводите на съда в обжалваното определение, че липсва конкретно правно основание и житейска логика, че във всички случаи на процесуално представителство от адвокат възнаграждението следва да е в минималния размер, посочен в Наредбата. Конкретните правни норми, които дават тези задължителни предписания са: чл.38, ал.2 от ЗА и чл.36 от ЗА, а също така и самата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, която определя минимума, под който не може да се договаря. Определянето на възнаграждения под този минимум изцяло би обезсмислило съществуването на самата Наредба. Но дори и да се приеме, че съдът не е обвързан с лимитите на цитираната наредба, то съдът е длъжен по вътрешно убеждение и с оглед правната сложност на делото да определи справедливо адвокатско възнаграждение, което да бъде съответно на положения от адвоката труд.

Неправилно съдът приложил и чл.78 ГПК, тъй като той касае намаляване на вече заплатени разноски или хонорар от ищеца. В конкретния случай липсва договорен и заплатен адвокатски хонорар от клиента към адвоката, т.е. няма какво да бъде намалено. Процесуалният представител на ищеца изцяло разчита на закона и съда да му бъде определено справедливо и съответно на положения труд адвокатско възнаграждение. В този смисъл, сумата в размер на 39,32 лева, представляваща присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ било несправедливо определена и несъответна на реално положените усилия от адвоката.