Решение № 269 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330200392 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, №10189708, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на М. Г. С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лв. (с еврова равностойност 51,13 евро) за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Сочи се наличие на съществено процесуално нарушение - неясно е каква сума се дължи, и се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли да се потвърди електронния фиш. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок - електронният фиш е връчен на 10.01.2026г., видно от представената разписка, а жалбата е подадена на 14.01.2026г. Подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, и е подадена против акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред според чл. 58д, т.4 ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на дата 22.10.2024г., в 10:34 часа, в гр. Пловдив на бул. Цариградско шосе с/у № 20 в посока от изток към запад, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег.

№ **** се движело с установена скорост 70 км/час и наказуемо превишение от 20 км/час. Като собственик на МПС е бил посочен жалб. М. Г. С..

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

1

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва на първо място от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В статичното изображение са посочени часа, датата и мястото на извършване на нарушението, както и установената от техническото средство скорост от 73 км/ч. При правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч в полза на водача съгласно представения Протокол за проверка № 144-СГИСИС/11.10.2024г. е получена правилната наказуема скорост в размер на 70 км/ч. Видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС, собственик на МПС е жалб. М. Г. С..

При извършен служебен контрол, съдът констатира, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол: нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо АТСС, временно разположено на участък от пътя; техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като срокът за валидност за одобряване на типа е безсрочен; техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под № 5126, видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване; техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 144-СГ-ИСИС/11.10.2024г.; надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити; приложена е снимка за временното разполагане на АТСС на участък от пътя.

Правилно е била ангажирана и отговорността на жалбоподателя, доколкото деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Поначало, законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение, извършено при повторност.

Съгласно легалната дефиниция, посочена в т.33 от ДР на ЗДвП:

„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

С оглед на обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, съдът приема, че повторността се обосновава с електронен фиш серия К, №8306504, който съгласно справката за нарушител-водач е бил връчен на 15.12.2023г., не е бил обжалван и е влязъл в сила на 30.12.2023г.

2

Едногодишният срок по смисъла на т.33 от ДР на ЗДвП е изтичал на 30.12.2024 г. Нарушението, извършено на 22.10.2024г., е настъпило преди изтичането на едногодишния срок от влизането в сила на предходния електронен фиш. Следователно са били налице всички законови предпоставки за квалифициране на деянието като повторно при издаването на електронния фиш. Въз основа на това съдът счита, че повторността е надлежно обоснована и подкрепена от събраните по делото доказателства.

Същевременно, въпреки установената повторност, към настоящия момент за извършеното нарушение не се прилага удвояване на наказанието поради настъпила законодателна промяна. С изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., на чл.182, ал. 4 от ЗДвП, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6 наказанието е като глоба в двоен размер и лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. На практика, към настоящия момент, за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП удвояване на глобата не се предвижда и то не се наказва като „повторно“ в смисъла на новата редакция на закона.

Предвид настъпилата законодателна промяна и съобразявайки принципа за прилагане на по-благоприятната за нарушителя разпоредба по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът по настоящото производство разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Посоченото не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ, с оглед наличието на извършено нарушение, но предвид разрешенията, дадени в ТР 8/2021 на ВАС правомощията на районния съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения, порокът в приложението на материалния закон може да бъде поправен от съда чрез изменението на санкционния акт.

В настоящия случай е явно установено, че жалбоподателят е извършил по-леко наказуемо нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Превишението от 20 km/h в населено място попада изцяло в приложното поле на тази разпоредба, като за него е предвидена фиксирана санкция в размер на 50 лева.

Доколкото в жалбата е описано, че глобата, инкорпорирана в електронния фиш, е посочена в две валути, без да става ясно кое от тях е дължима, следва да се съобрази следното. В чл. 189, ал.5 ЗДвП са посочени реквизитите на електронния фиш и те са изчерпателно изброени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на превозното средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; описание на нарушението; нарушените и санкционните разпоредби; размера на глобата или имуществената санкция; броя на отнеманите контролни точки; срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата или имуществената санкция. Изискването на т.5 за описание на размера или имуществената санкция е спазено. Вярно е, че към депозираната жалба има приложен екземпляр на електронния фиш, в който е налице отразяване на санкцията както в лева, така и в евро, с 3 несъответствие между тях. Посоченото обаче не представлява основание за отмяна на електронния фиш, тъй като приложеният към жалбата екземпляр не е оригиналът на електронния фиш и има само оповестителен характер до санкционираното лице. В приложения към административнонаказателната преписка оригинал на електронен фиш, глобата е отразена единствено в левовата й равностойност, а именно 100 лева. Изписването на една и съща сума в лева и евро, при това в разписката, а не в оригинала на електронния фиш, е техническа грешка, която не засяга същината на установеното нарушение и не ограничава правото на защита на лицето, поради което и не е основание за отмяна на процесния електронен фиш. Отделно от това, тук се касае за техническа грешка при превалутирането, която представлява несъществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е достатъчно основание за неговата отмяна. Ясно е посочен задължителният реквизит по т.5, а допуснатата грешка при неговото превалутиране или двойно обозначаване в лева и евро в представения до жалбоподателката екземпляр не води до липса на задължителен реквизит.

По изложените съображения, съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021 г. на ВАС като измени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 51,13 евро на 25,56 евро или в левова равностойност от 100 на 50 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по съразмерност съобразно размера на защитения интерес. Жалбоподателят е претендирал разноски в размер на 204,52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение въз основа договор за правна защита и съдействие. С оглед защитената част от интереса му, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна половината от определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно 102,26 евро. Съдът съобрази стореното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, като счете същото за неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение съответства на минимално предвидения размер в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Разноски са дължими и на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство.

Съобразно с нормата на чл.63д, ал.4 на ЗАНН, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да определи в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66,47 евро. С оглед защитената част от интереса му, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна половината от определеното 4 юрисконсултско възнаграждение, а именно 33,23 евро.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 10189708, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на М. Г. С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 51,13 евро (100лв.) за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като - ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП.

- НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 51,13 евро (100 лв.) на 25,56 евро (50 лева);

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на М. Г. С., ЕГН ********** сума в размер на 102,26 евро, представляваща сторени разноски в хода на производството.

ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 33, 23 евро.