Решение № 110 от 13.06.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Троян, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20234340100432 по описа за 2023 година за да се произнесе - съобрази:

Ф. А. Т. от гр. Троян, обл. Ловешка е предявил срещу “Лескомерс трейдинг” ООД – с. С., общ Севлиево, представител Х.С. обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, чл. 221 от КТ, чл. 226 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е бил служител в ответното дружество по трудов договор, сключен на 10.06.2021 г. с месторабота – с. Д., на четиричасов работен ден. През м. септември управителя на дружеството му се обадил и му казал, че не желае да работи с него и поискал да подпише молба за доброволно напускане. Т. не се съгласил, тъй като считал, че не е имало проблеми. На другия ден ищеца не бил допуснат до работното си място. Излага, че и до момента трудовия му договор не е прекратен, като по този начин все още е в трудовоправни отношения с ответника. Т. претендира за плащане на трудово възнаграждение първоначално в размер на 3 900 лева, който размер в последствие по реда на чл. 214 от ГПК е увеличен на 4 999,82 лева за периода от м. ноември 2022 г. до настоящия момент, алтернативно в случай, че не са налице основанията за заплащане на такова, претендира обезщетение при хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КТ в същия размер, както и обезщетение по реда на чл. 221 от КТ в размер на 390 лева.

В подкрепа на твърденията си ищеца е ангажирал писмени доказателства и чрез своя пълномощник адвокат И. К. - Д. от ЛАК моли съда изцяло да уважи иска, както и да бъде присъдена законовата лихва и направените разноски по делото.

В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответника е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения иск. В с. з. се явява пълномощника адвокат М. Д. от ГАК, който намира исковата претенция за напълно неоснователна и моли съда да я отхвърли. Ангажирани 1 са доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: Справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 03.07.2023 година, МОЛБА ОТ Ф. А. Т. от 10.06.2021 г. до управителя на „Лескомерс Трейдинг“ ООД гр. Габрово, протокол от 14.06.2021 г., Трудов договор № 183 от 10.06.2021 г., Допълнително споразумение от 01.04.2022 г. към Трудов договор № 183 от 10.06.2021 г., Допълнително споразумение от 03.01.2023 г. към Трудов договор № 183 от 10.06.2021 г., Длъжностна характеристика – офис мениджър, Приложение към длъжностната характеристика, Общи правила и изисквания към работниците от фирмата при изпълнение на служебните им задължения, Справка от НАП изх. № 07388213012327 от 10.06.2021 г., Заключение от Служба по трудова медицина „Медико“ ЕООД за пригодност на лицето Ф. А. Т., Карта за предварителен медицински преглед на Ф. Т. от 17.06.2021 г., Заплати за месец октомври, ноември и декември 2022 година на „Лескомерс Трейдинг“ ООД, Писмо на „Лескомерс Трейдинг“ ООД с.С. изх. № 573 от 06.02.2023 г. до Ф. Т., 3 бр. разписки за разпореждане в условията на доставка от „Еконт“, Транспортен етикет, фактура на „Еконт Експрес“ ООД, информация за пратки на „Еконт Експрес“, писмо с вх. № 4450 от 11.10.2023 г. от „Еконт Експер“ ООД с приложени 3 бр. електронни изявления, Констативен протокол № 1 от 03.02.2023 година и писмо получено по електронна поща с вх. № 4450 от 11.10.2023 г. от „Еконт Експрес“ ООД гр. Русе, от разпита на свидетелите Е.П.Х., Т.Б.Е. и Г.И.А., от заключението на допуснатите и изслушани съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Р. А. и съдебно-графологични експертизи с вещи лица М. К. и Д.

М., от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представеното трудово досие, с договор № 183/10.06.2021 г. ищеца Ф. Т. е назначен в ответното дружество „Лескомерс трейдинг“ ООД на длъжност „офис мениджър" на 4-часов работен ден с основно месечно възнаграждение в размер на 390,00 лева.

Представени са в досието и ведомостите, по които са изплащани заплатите на ищеца.

От представената справка от НАП и към момента процесния договор не е прекратен.

От показанията на свидетелите, които са служители в ответното дружество се установява, че ищеца все още се води като служител в „Лескомерс трейдинг“ ООД. Последно е бил на работа до края на м. декември 2022 г. в клона на дружеството в с. Д.. Свидетеля Е.Х. излага, че се занимава в дружеството с организиране на производствения процес, с назначаване и освобождаване на служители. От м. януари 2023 г. Т. не е идвал на работа, въпреки, че никой не го е възпрепятствал. Разговаряли са с него относно оформянето на документи за освобождаване от длъжност. Впоследствие са го молили да се яви в дружеството и да даде писмени обяснения защо не се явява на работа, което той не е сторил. Х. излага, че ищеца е поканен писмено да се яви и да даде обяснения, но писмото се е върнало от куриер без да е връчено. Х. разговарял с Т. и го помолил да получи писмото, но той отказал и заявил, че нищо не желае да получава и отказва да даде писмени обяснения.

Х. имал информация, че е получил заплатите си за м. октомври, ноември и декември 2022 г., за което се е разписал на ведомостите. От януари месец 2023 г., поради това, че не е подал молба за освобождаване, и не е дал писмени обяснения се води в самоотлъчка, до настоящият момент. Свид. Т.Е.

2 е замествала предходния свидетел, който отговаря за служителите. Т. е бил назначен на длъжност „офис-мениджър“, имал е отделен офис в сградата в с.

Д.. Е. излага, че до м. декември 2022 г. ищеца е идвал на работа, понякога и за два часа. Свидетелката разбрала от охраната, че един от последните работни дни през декември 2022 г., Т. е дошъл и е изнесъл своите принадлежности от офиса си. Е. също е разговаряла с ищеца да си подаде документите за напускане. Е. е получила информация, че Т. е имал договорка да работи до края на 2022 г., след което е трябвало да напусне по взаимно съгласие.

Свидетелката е трябвало да уреди документите за напускане и да ги изпрати на колегата си Е.Х., но това не станало. От м. януари 2023 г. Т. вече не е идвал на работа. Е. сочи, че никой не е възпрепятствал ищеца да отиде на работа.

Цеховете са отключени. Имат охранители, които няма как да спрат служител на дружеството да стигне до работното си място. Излага, че трябва да извикат полиция, ако някой трябва насилствено да бъде изведен от предприятието.

Свидетелката Г.А. работи в ответното дружество, изплаща заплатите на служителите по ведомост. Излага, че ищеца е получил всичките тр. възнаграждения до края на 2022 г., до когато се е явявал на работа.

Последната заплата ищеца е получил около 15.01.2023 г. А. пътувала за цеха в с. Д., видяла ищеца на строителна площадка,където му изплатила заплатата и той се подписал на ведомостта.

Назначената икономическа експертиза с вещо лице Р. А. е представила брутното тр. възнаграждение на ищеца за цялата 2022 г. Посочено е в заключението, че последното начислено тр. възнаграждение е за м. декември 2022 г., а за периода от 01.01.2023 г. до датата на завеждане на настоящето дело, Т. е в неплатен отпуск.

С оглед оспорване на подписите, положени от Т. на процесните ведомости, съда е допуснал и изслушал общо три графологически експертизи.

По първата и съответно допълнителната експертиза съда е назначил за вещо лице М. К., който е заключил, че подписите положени по ведомости за заплати за м. ноември и м. декември 2022 г., не са на Ф. Т.. При допълнителната експертиза вещото лице е изследвало подписа на ищеца, съпоставен с повече сравнителен материал и отново в заключението е посочено, че процесните подписи не са положени от Т..

Назначена е още една графологическа експертиза с вещо лице Д. М..

Съда след като се е запознал подробно с експертните заключения, намира, че следва да възприеме заключението на съдебно-графологичната експертиза с вещо лице Д. М., като пълно, обективно и професионално изготвено. М. е установил, че ищеца полага подписи с широка гама на вариативност – от „официален“ през различни степени на опростеност и намаляване на движението, водещо до максимална опростеност, при което няма почти никакви графически характеристики на т. нар. официален подпис. Предвид на тези особености, вещото лице не може да установи категорично дали подписа на ведомостта от м. ноември е положен от Т.. За подписа положен на ведомостта за м. декември, експерта е заключил, че е на ищеца.

Предвид изложените факти по делото, настоящата инстанция мотивира следните правни изводи: Главния предявен иск в настоящето производство е по чл. 128 от КТ, с който ищеца претендира изплащането на работни заплати за посочения период. От доказателствата по делото безспорно се установи, че ищеца от 01.01.2023 г. и до момента не се е явявал на работа. Изложените обстоятелства от ищеца, че е възпрепятстван от работодателя да се яви на 3 работа, не бяха подкрепени с никакви доказателства. Напротив от служителите на ответника, които бяха разпитани като свидетели, се установи, че те са положили всякакви усилия да бъдат уредени правоотношенията с ищеца, но той категорично е възпрепятства и отказвал да се яви при ответника и да получи подготвените документи. Установи се също в процеса, че документите многократно са изпращи по куриер, но не са получени от Т..

Следователно, ищецът след м. декември 2022 г. реално не е полагал труд вследствие на собственото си виновно поведение, при което работодателя не може, а и не е длъжен да му заплаща трудово възнаграждение. /В този смисъл е и съдебната практика: Определение № 310 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 644 / 2016 г. на ВКС, 3-то гр. отделение; Решение №171 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 843/2012 г. на ВКС/. Общо е правилото, а в случая – не е допустимо от собственото си противоправното бездействие, ищеца да черпи някакви права.

Настоящият състав приема, че на ищца са заплатени дължимите трудови възнаграждения и за месец декември 2022 г. , въпреки че от свидетелските показания се установи, че Т. не е спазвал работното време и не е полагал труд ежедневно.

При тези изводи, съда намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Относно евентуално предявения иск по чл. 226, ал. 1, т. 1 в тежест на и щ е ц а е да докаже, че е претърпял твърдяните имуществени и неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с противоправното неизпълнение на задълженията на работодателя, да се издадат необходимите документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Освен, че тези факти изобщо не бяха доказани, в случая същественото е, че и към момента процесния трудов договор съществува и предвидената законова разпоредба е неприложима

От друга страна съда приема, че са били налице основанията за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение по реда на чл. 190, ал. 1, т.

2 от КТ, но правото на дисциплинарно наказание принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт – работодателя и именно той е властен при конкретно нарушение, да реши дали да наложи или да не налага наказание.

В случая ответника се е опитал да открие дисциплинарна процедура, но не я приключил, тъй като Т. по всякакъв начин възпрепятства връчването на поканата да даде обяснения. Следва да се отбележи, че искането на обяснения е задължение на работодателя за законно налагане на дисциплинарно наказание, но не и даването на такива. Работникът може да даде обяснения, а може и да не даде. Разпоредбите на ал. 2 на чл. 193 от КТ не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Следвало е ответника да оформи надлежно отказа на ищеца да получи поканата за даване на обяснения и да завърши посочената процедура, но това изцяло зависи от неговата воля и към момента трудовия договор съществува.

Неоснователен се явява и последния предявен иск по реда на чл. 221 от КТ – обезщетение при прекратяване на тр. договор без предизвестие, по същата причина – и към момента трудовия договор не е прекратен и съществува.