Решение № 640 от 30.04.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 640

Габрово, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700061 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), във вр. с глава Десета, раздел I от АПК.

С Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (РППАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. «а» и «в» от ЗКН, издадено от инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, район за планиране център Велико Търново при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД "ИОКН") в Министерството на културата (МК) е разпоредено на Храм «У. Б.», със седалище [населено място], [улица], представляван от ставрофорен иконом Р. Л. незабавно след съобщаването на РППАМ да се преустановят всички нерегламентирани строително-ремонтни дейности, свързани с намеси върху единичната архитектурно-строителна и художествена кулкурна ценност (ЕАНКЦ) Храм «У. Б.» със срок до съгласуване на проект за извършваните строително-ремонтни дейности по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН от Министър на културата. В срок от един месец от съобщаването на РППАМ да се входира за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), [населено място] проект за ремонт на настилката в интериора на храма по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, б. «а» от ЗКН. Проектът да бъде изготвен от лизе, вписано в регистъра по чл. 165 от ЗКН.

Разпореждането е връчено на помощник в църквата със задължението да го предаде на ставрофорен иконом Р. Л. на 05.02.2026 г.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят Храм «У. Б.», със седалище [населено място], [улица], представляван от ставрофорен иконом Р. Л., които на 17.02.2026 г. – в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, са подали жалба, в която посочват, че РППАМ, както и допуснатото предварително изпълнение в обжалваната част по т. 1 и т. 2 е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърдят, че разпореждането било издадено без да са изискани от жалбоподателя писмени доказателства и становища.

Заявяват, че посочената в разпореждането фактическа остановка не отговаряла на действителната. Към момента на проверката били извършени временни мерки за стабилизиране състоянието на храма, предотвратяване на допълнителни вреди по конструкцията и опазване на сградата като недвижима културна ценност, като целта била да се осигури безопасността на съоръженията и възможността за използване на църквата за служби, докато не бъдат подготвени по-сериозни действия за ремонт, а не както било посочено в обжалваното разпореждане, че се изпълняват строително монтажни работи, увреждащи църквата. Предприетите действия били насочени към възстановяване на първоначалната мраморна настилка, а не към въвеждане на ново, несъответстващо решение. Поставената настилка в храма била мраморна, а не мозаечна, както било посочено в обжалваното разпореждане и разграничието било съществено. Мраморната настилка съответствала на първоначалния вид на пода, не представлявала нов декоративен или композиционен елемент и не променяла архитектурния характер на обекта.

На следващо място твърдят, че в обжалваното разпореждане не бил достатъчно индивидуализиран обектът на ПАМ. Единствено съдът, който следвало да се произнесе по законосъобразността на разпореждането за налагане на ПАМ бил компетентен да прецени доколко обектът на ПАМ бил достатъчно индивидуализиран по начин, че тя да може да се изпълни точно и безпогрешно. Моли съда да отмени РППАМ от 05.02.2026 г. в частта за наложените по т. 1 и т. 2 принудителни административни мерки, както и да отмени допуснатото предварително изпълнение.

По отношение направеното искане в жалбата за отмяна на допуснатото предварително изпълнение съдът се е произнесъл с определение № 223/ 17.02.2026 г., потвърдено с определение № 3716/ 01.04.2026 г. по адм. дело № 3333/ 2026 г. на ВАС, трето отделение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв. Б. от Ак – Габрово, която поддържа жалбата. Излага допълнителни аргументи, че обжалваното разпореждане е постановено при грубо нарушаване на административнопроцесуалните правила. Посочва, че липсата на доказателства преди издаване на РППАМ издателят да е уведомил жалбоподателя за започнатото производство по издаване на оспореното разпореждане представлява нарушение по чл. 26 от АПК, което съобразно константната съдебна практика представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното РППАМ, като се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът – инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, район за планиране център Велико Търново при в МК З. П., редовно призована се явява лично и с пълномощника главен юрисконсулт Ш.. Оспорват жалбата. Молят съда да потвърди издаденото РППАМ като законосъобразно и правилно. Посочват, че обжалваното разпореждане е издадено на основание ЗКН, като в същия били налице специални правила за провеждане на производството по издаване на РППАМ съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2 от същия закон. Процесното разпореждане било обосновано предвид неговата специална цел, а именно запазване от увреждане на обект от културното наследство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на обжалвания административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок на 17.02.2024 г., считано от получаване на обжалвания РППАМ на 05.02.2026 г., от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е основателна. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. «а» и «б», вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН е издадено от компетентен орган съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗКН. Съгласно чл. 15 от ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. Със заповед № РД14-455/ 04.06.2021 г. на министъра на културата З. П. е назначена на длъжност инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство ЦРП – В. Търново, Териториални звена – регионални инспекторати, Главна дирекция «Инспекторат за опазване на културното наследство». По тези съображения оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Според съда не налице твърдяното в жалбата нарушение на изискванията за форма на акта и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Обжалваното РППАМ е издадено в писмена форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му, съдържа разпоредителна част, посочено е лицето–издател на заповедта и същата е подписана от него, като от разпоредителната част са видни задълженията на адресата на акта, описани конкретно в три точки.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че при издаването на процесното разпореждане са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които имат за последица незаконосъобразност на ПАМ, респективно водят до отмяна на обжалваното разпореждане. Липсват каквито и да било доказателства преди издаването на обжалваното разпореждане издателят да е уведомил жалбоподателя Храм «У. Б.» [населено място] за започналото производство за налагане на принудителни административни мерки. Поради което съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 от АПК, което съгласно константната съдебна практика представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила има винаги, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Като фактически основания за издаване на обжалваното РППАМ се сочат констатациите от проверка, извършена от административния орган на място и по документи на 05.02.2026 г. В разпореждането не е описан констативен протокол, в който да са оформени тези констатации. В съдебно заседание бяха посочени констативни протоколи от 01.04.2026 г. и 09.04.2026 г., издадени значително след проверката на 05.02.2026г., като не се твърди, че същите са получени от представител на жалбоподателя. Не е посочено при проверката на място и по документи да е присъствал представител на Храм «У. Б.». Издаденото РППАМ е връчено на същата дата – 05.02.2026 г. на помощник в църквата със задължение да го предаде на представляващия храма. По делото не са налични други доказателства за изпращане на съобщение до адресата на обжалваното РППАМ – Храм «У. Б.». Нарушението на чл. 26 от АПК във връзка с неуведомяване на жалбоподателя е довело като последица и до нарушение на императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното РППАМ на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл е практиката на ВАС, например Решение № 3793/ 29.03.2024г. по адм. дело № 8138/ 2023 г. на ВАС, III отделение, Решение № 10487/ 01.11.2023 г. по адм. дело 6234/ 2023г. на ВАС, III отделение, Решение № 7000/ 24.06.2025 г. по адм. дело № 11208/ 2024 г. на ВАС, III отделение и други.

Относно възражението на юрисконсулт Ш., че следва да се приложи специалният ЗКН съдът намира, че доколкото в него няма разписани правни норми относно хода на производството по налагане на принудителни административни мерки, са приложими общите правила на АПК. Съгласно чл. 26 от АПК лицата следва да са уведомени за началото на административното производство. В случая Храм «У. Б.» е уведомен едва с връчване на издадения РППАМ. Както се посочи по-горе представител на храма не е присъствал на проверката, което е наложило връчването на РППАМ на 05.02.2026 г. на помощник в църквата – лице, което няма представителна власт. Действително не е нормативно предвидено при извършването на проверката по чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН да присъстват представители на проверяваните лица. Но на същите следва да се осигури възможност в хода на административното производство и преди издаване на акта да направят възражения и да представят своите доказателства. В случая такава възможност не е дадена на жалбоподателя, което е съществено нарушение на административно-производствените правила. Ето защо и като констатира сочените по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК съдът намира, че обжалваното РППАМ в обжалваната част по т. 1 и т. 2 следва да бъде отменено.

При този изход на спора на жалбоподателят следва да се заплатят разноски в размер на 5,11 евро – заплатена държавна такса и 500 евро – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 78 от делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Храм «У. Б.», [ЕИК], със седалище [населено място], [улица], представляван от ставрофорен иконом Р. Л. т. 1 и т. 2 от Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка от 05.02.2026 г. по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. «а» и «б» от ЗКН, издадено от инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, район за планиране център Велико Търново при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерството на културата.

ОСЪЖДА Министерството на културата ДА ЗАПЛАТИ на Храм «У. Б.», [ЕИК], със седалище [населено място], [улица], представляван от ставрофорен иконом Р. Л. СУМАТА 505,11 евро (петстотин и пет евро и единадесет цента) – разноски.