Решение № 364 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502721 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ТП на НОИ – **** против Решение № 2927 от 27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 8595/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е признато за установено, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ - **** и „Каламица“ АД, ЕИК ****, че Й. З. Т., ЕГН ********** е работила в „Каламица“АД, ЕИК **** в периода от 01.10.1978 г. до 06.04.1999 г. на длъжност „*****“ при пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

Във въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на атакувания акт. Твърди се, че в действащите нормативни актове не се предвижда възможност за установяване на длъжност. Според жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство не са събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен начин да се заключи основателност на така предявения иск. Искането е за отмяна на атакувания акт и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Й. З. Т. чрез пълномощника й адвокат М. Х., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че доводите на жалбоподателя са неотносими към правния спор, представените по делото писмени доказателства се явяват годно доказателство за полагане на 1 осигурителен стаж в процесния период, а събраните гласни доказателства – непротиворечиви и ясни. Иска се потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Каламица“ АД.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Й.

З. Т. против ТП на НОИ - **** и „Каламица“ АД за установяване на положен от ищцата трудов стаж при работодателя „Каламица“ АД за периода от 01.10.1978 г. до 06.04.1999 г. на длъжност „*****“ при пълен 8-часов работен ден за длъжността с начин на заплащане – в брой (съгласно уточнението, направено пред въззивния съд).

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ТП на НОИ - **** е подал отговор на исковата молба, с който намира иска за недопустим поради липса на удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, а по същество – за неоснователен, като оспорва трудовата книжка на ищцата и представените от нея молби за ползване на отпуск и допълнителни споразумения да са годно доказателство за установяване на трудовия й стаж. Иска се отхвърляне на иска.

Ответникът „Каламица“ АД не е подал отговор на исковата молба.

По делото е представено удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, издадено от ТП на НОИ - ****; трудова книжка № 23 от 01.03.1999 г. с вписано начало на трудова дейност на 01.10.1978 г. и край на трудова дейност на 06.04.1999 г., трудов договор № 21 от 23.08.1989 г., допълнителни споразумения към него, заповеди за ползване на платен годишен отпуск и молби за ползване на отпуск.

С Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-245/01.04.2020 г. на ищцата е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Същото е влязло в сила след проведено обжалване по административен и съдебен ред.

Свидетелките С. С. Д. и Г. И. П., без родство с ищцата, установяват, че през 1978 г. са работели в птицекомбината в с. *****, като първата е работила на длъжност главен ***** и *****, а втората – като *****. От 1978 г. до 1999 г., без прекъсване, ищцата работела в предприятието като *****-*****. За двете свидетелки са представени писмени доказателства, че са работели в Птицекомбинат с. ***** (с ново наименование „Каламица“ АД) през исковия период.

2

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

По правило трудовият стаж се установява с определени документи, като трудова книжка или удостоверение УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или други документи, в които трудовият стаж се вписва от работодателя и които имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Когато тези документи липсват, установяването на трудов стаж се извършва по съдебен ред в рамките на нарочно съдебно производство. За да е допустим искът, съгласно чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТОССР в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, е необходимо да се представи удостоверение от съответното ТП на НОИ, което удостоверява, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая такова удостоверение е представено от ТП на НОИ - ****, като липсват доказателства за наличие на писмени данни в архивното стопанство за трудовия стаж на ищцата през исковия период, с оглед на което искът е допустим. Не е налице недопустимост на обжалваното решение в частта, с която в диспозитива на решението е посочена заеманата от ищцата длъжност, доколкото посочването на конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана, е изискване на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗУТОССР и това обстоятелство е част от предмета на доказване по делото.

Основателността на иска предполага ищцата да е полагала труд при посочения работодател през претендирания период от време и на посочената от нея длъжност. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищцата.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. С разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗУТОССР законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия.

Това могат да бъдат само писмени доказателства, които отговарят 3 едновременно на две кумулативни условия: да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа. Само при наличие на писмен документ, издаден от работодателя през периода на полагане на стажа, съществува вероятност, че стажът действително е положен. Липсата на която и да е от тези предпоставки лишава писмения документ от качеството на „начало на писмено доказателство“ и прави свидетелските показания недопустими.

Трудовата книжка е посочена в чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТООСР като писмено доказателство, правещо вероятно полагането на трудовия стаж.

Трудовата книжка на ищцата е издадена от работодателя, при когото се сочи да е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Макар същата да не е съставена при първоначалното постъпване на работа, т.е. да не е оформена при спазване на нормативните изисквания и да не се ползва с официалната удостоверителна сила по чл. 347 от КТ, същата съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, тъй като е издадена по време, по което работодателят и работникът са били обвързани от трудовото правоотношение помежду им и работникът е продължавал да полага стаж при работодателя, като обвързаността на страните от трудово правоотношение в момента на издаване на трудовата книжка придава достоверност на отразеното в нея за по-ранен период от време и липсват твърдения и данни по делото, че по-късното издаване на трудовата книжка не се дължи на липсата на дължима грижа или съдействие от страна на работника – в този смисъл Решение № 50091 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3017/2022 г., IV г.о.

Освен това съдържанието на трудовата книжка напълно съответства на останалите писмени доказателства, които могат да установят вероятността на трудовия стаж съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 и 10 от ЗУТОССР, а именно трудов договор от 23.08.1989 г., ведно с допълнителните споразумения към него, както и заповедите за ползване на платен годишен отпуск, които са издадени през исковия период от същия работодател и са редовни от външна страна.

Преценени поотделно и в съвкупност тези писмени доказателства представляват „начало на писмено доказателство“ по отношение на исковия период. За пълното доказване на трудовия стаж на ищцата през този период на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1, 5 и 10 от ЗУТОССР са допустими свидетелски показания.

По отношение на разпитаните по делото свидетелки Д. и П. са представени писмени доказателства съгласно изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, че са работили при същия работодател през периода, през който се твърди да е положен претендираният стаж. От техните показания, които са преки, непосредствени, логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи напълно на писмените доказателства по делото, се установява с категоричност, че от 1978 г. до 1999 г., без прекъсване, ищцата е работила в „Каламица“ АД на длъжност „*****“. Следователно предявеният от ищцата иск за установяване на трудов стаж е доказан и основателен и следва да бъде уважен.

4

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция, но липсват доказателства такива да са сторени, както и уговаряне на безплатно процесуално представителство между страната и адвоката по чл. 38 от ЗАдв., поради което разноски в полза на въззиваемата страна и на пълномощника й не се присъждат.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и доколкото спорът за установяване на трудов стаж е трудов, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2927 от 27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 8595/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5