Решение № 569 от 27.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. С., 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадеС. и седми април през две хиляди двадеС. и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.С.П.И. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102705 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът Й., с предишна фирма Т., твърди в исковата си молба, че по заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника било образувано ч.гр.д. № 81/2021 г. на СтРС, по което била издадена исканата заповед за 418.23 лева договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, която заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което било основанието за предявяване на иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за установяване на вземането по издадената заповед в размер на 418.23 лева. Ответницата му била абонат, а той доставчик на мобилни услуги, със сключени - договор за мобилни услуги от 12.07.2011 г. за ползване на мобилен номер -, което правоотношение било новирано с подписано между страните допълнително споразумение от 05.07.2018 г., съгласно което абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 44,99 промо 10000 MB, като бил уговорен краен срок на действие до 05.07.2020 г.; договор за мобилни услуги от 11.10.2012 г. , за ползване на мобилен номер -, което правоотношението било новирано с подписано между страните допълнително споразумение от 05.07.2018 г., съгласно което абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 36,99 промо 5000 MB, като бил уговорен краен срок на действие до 05.07.2020 г.; договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г. за ползване на мобилен номер -, което правоотношение било новирано с подписано от страните допълнително споразумение от 05.07.2018 г., съгласно което абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 36,99 промо 5000 MB, като бил уговорен краен срок на действието му до 05.07.2020 г.; абонатът се бил възползвал от предоставената му възможност и взел посоченото в исковата молба мобилно устройство на преференциална цена, като 1 стандартната такава в брой, без абонамент, била 69.90 лева, а общата с избраната от абоната програма била 6.99 лева, отстъпката, която ответницата получила, възлизала на 62.91 лева; договор за мобилни услуги от 22.02.2016 г., за ползване на мобилен номер -, което правоотношение било новирано с подписано от страните допълнително споразумение от 05.07.2018 г,, съгласно което абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 30,99 промо 6000 MB, като бил уговорен краен срок на действие до 05.07.2020 г. Съгласно чл. 26 от ОУ на ищеца, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането им се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя.

При сключване на индивидуален договор всеки потребител, който бил страна по договора, бил уведомен за датата от месеца, на която щяла да му бъде издавана фактура.

Неполучаването й не го освобождавало от задължението му за плащане на дължимите суми.

За периода на потребление от 20.08.2018 г. до 20.12.2018 г. ответницата не била изпълнила задължението си да му плати дължимите месечни абонаменти за ползваните от нея услуги в общ размер на 823.30 лева. Неизпълнението й ангажирало договорната й отговорност по т.

11 от процесния договор за услуги, която била пренесена в т. III-3 от допълнителнителните споразумения, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в от ОУ, ищецът прекратил едностранно индивидуалните й договори за ползваните абонаменти и й издал крайна фактура № 7282388316/20.12.2018 г. с начислена й неустойка в размер на 834.89 лева, от която интерес за него представлявала сумата от 418.23 лева. За посочените месечни отчетни периоди ответницата не била изпълнила задължението си да заплати на ищеца сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от нея услуги така, както били фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения, операторът уведомявал длъжника по реда на чл. 31а от ОУ. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от фактурите и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, а впоследствие и входящитеа, като операторът неколкокоратно пращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен му бил пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми. Съгласно чл. 49 ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя, в уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл. 75 ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ищецът имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б буква в, да прекратял едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откажел сключване на нов с него. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменявали задължение на кредитора да канел закъснелия длъжник да изпълнел задължението си. При това положение за мобилния оператор било възникнало потестативното право едностранно да прекратял договора за мобилни услуги, без необходимост да волеизявявал изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент. Датата на деактивация на процесните абонаменти била 14.12.2018 г., като същата се генерирала 2 автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като не бил спазил крайния срок за ползване на абонаментите, а именно 05.07.2020 г., съгласно сключените допълнителни споразумения от 05.07.2018 г. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната му отговорност, съгласно изричната клауза, която се съдържала в т. III-3 от допълнителните споразумения, като начислял в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.

Предвид влизане в сила на постигната спогодба между ищеца и КЗП относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 834.89 лева била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорени в т. III-3 от допълнителните споразумения. Претендираната неустойка в размер на 418.23 лева представлявала стойноС.а на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т. III-3 от допълнителните споразумения, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок, по вина или инициатива на потребителя, или по нарушение на задълженията му по договора, или приложения/документи свързани с него, същият бил длъжен да заплати, за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС, а в случай, че била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент - потребителят дължал и възстановяване на част от стойноС.а на ползваните отстъпки, които съответствали на оставащия срок на договора. В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не бил изтекъл, потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой и без абонамент съгласно ценовата листа, действала към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответствала на оставащия срок на договора. Неустойката в размер на 418.23 лева се формирала, както следвало: 77.46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен номер -, която представлявала стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси, 92.46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен номер -, която представлявала стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси; 112.47 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен номер -, което представлявало стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси; 135.84 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 05.07.2018 г. за мобилен номер -, от които 92.46 лева представлявали стойноС.а на 3 месечни абонаментни такси, а 43.38 лева представлявали неустойка за предоставено за ползване посоченото в исковата 3 молба устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II, т.1 от допълнителното споразумение от 05.07.2018 г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ответникът се бил съгласил и приел общите условия на оператора за взаимоотношенията му с потребителите на мобилни телефонни услуги. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 77.46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 22.02.2016 г., за ползване на мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 92.46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.10.2012 г., за ползване на мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 112.47 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.07.2011 г., за ползване на мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 92.46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.05.2013 г., за ползване на мобилен номер -, с подписано към него допълнително споразумение от 05.07.2018 г., представляваща стойноС.а на три месечни абонаментни такси, сумата от 43.38 лева за неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно допълнително споразумение от 05.07.2018 г., за които парични вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 81 по описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото дело разноски.

Ответницата В. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения й доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор от особеният й представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от пълномощникът му по чл. 26, ал. 3 ЗПП в хода на делото по същество и в представена писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 05.01.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 81/2021 г. на СтРС, по което на 06.01.2021 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 15.06.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 05.01.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).