Решение № 1025 от 01.07.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Плевен, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20264430100432 по описа за 2026 година

Производството по гр.д.№432/2026г. по описа на ПлРС е образувано по искова молба от М. А. Г., чрез адв. А. С., против БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК***, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи: сумите по ИЛ от 21.03.2012г, издаден по ч.гр.д.№7201/2011г. на ПлРС, в общ размер от 7731,88лв, от които 3877,72лв.- главница, 2674,83лв.- добавка, представляваща печалба за кредитора, 929,08лв.- лихва за забава,, ведно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски- 149,63лв. за д.т. и 100лв юрк. възнаграждение, по който е образувано изп. дело №637/2021г. по описа на ЧСИ Т. К., поради изтекла погасителна давност.

Твърди се, че въз основа на ИЛ от 21.03.2012г, издаден по ч.гр.д.№7201/2011г на ПлРС е образувано изп. дело №637/2021г. по описа на ЧСИ Т. К.. Сочи се, че изп. дело е образувано на 20,05,2019г. Сочи, че спрямо вземането по ИЛ няма предприемани принудителни действия преди това и е изтекла давността по чл.110 от ЗЗД спрямо вземането по ИЛ. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК***, изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Твърди се, че по издаденият ИЛ /в полза на кредитора Б. П. П.

1

Файненс С.А. клон България/, е образувано изп. дело №570/2012г. по описа на ЧСИ К.. Сочи погасителна давност спрямо вземането по ИЛ е започнала да тече от 26,06,2015г, с приемането на ТР №2/2013г. Сочи се, че на 19.08.2015г. давността е прекъснала с депозиране на молба за конституиране на нов взискател- ответника по настоящето дело; с молба от 17,01,2017г, с която е поискано насрочване на опис на движими вещи; на 05,12,2017г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца. Сочи се, че на 22,06,2020г., изп. дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че е образувано ново изп.д .№637/2021г., по което са извършвани редица действия по изпълнениетоописани. Сочи се, че спрямо вземането по ИЛ не е изтекла погасителната давност.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл.

410 от ГПК, е образувано ч. гр.д. № 7201/2011г. по описа на ПлРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №5227/14,11,2011г. и Изпълнителен лист от 21,03,2012г, в полза на заявителя „Б. П. П. Ф. С.А. клон България“, въз основа на който ищецът е осъден да заплати сумата от 3877,72лв. - главница, 2674,83лв.- добавка, представляваща печалба за кредитора, 929,08лв.- лихва за забава,, ведно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски- 149,63лв. за д.т. и 100лв юрк. възнаграждение.

По делото се установява също, че въз основа на издаденият ИЛ е образувано изп. дело №570/2012г по описа на ЧСИ Т. К., прекратено по реда на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 22,06,2020г. Съобразно полученият отговор от страна на ЧСИ се установява, че делото е архивирано и унищожено. Съдът констатира, съобразно направеното отбелязване на гърба на ИЛ- л. 8, че ПДИ по изп. дело е връчена на ищеца на 08,05,2012г, като последното изпълнително действие е отразено като извършено през 2017г. Безспорно по делото се установява също, че вземането по ИЛ е цедирано в полза на ответника БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД,/ с предишно наименование Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ/, въз основа на договор за цесия от 15,05,2015г., и Приложение №1 към него. Съдът констатира, съобразно представената справка от ЧСИ- л. 52, че ответникът е депозирал молба за 2 конституиране като взискател по делото на 19,08,2025г. Установява се също, че по искане на взискателя от 17,01,2017г. е насрочен опис на движими вещина 02,02,2017г, а на 05,10,2017г. са изпратени запорни съобщения до банки.

Съдът намира за установен и факта на образуването на изп. дело №637/2021г. по описа на ЧСИ К., въз основа на процесният ИЛ, от 07,07,2021г. в молбата за образуване на изп. дело са поискани извръшване на изп. действия. Установява се, че по посоченото изп. дело ПДИ е връчена чрез залепяне на уведомление на 02,09,2021г/ залепено уведомление на 18,08,2021г/. установява се също, че по образуваното изп. дело са изпратени запорни съобщения до банки от 03,08,2021г. Установява се също, че от страна на взискателя е депозирана молба от 10,02,2023г за налагане на запори върху бланковите сметки на длъжника. Установява , че от страна на взискателя е депозирана молба за предприемане на действия по изпълнението от 29,10,2024г; установява се също, че по изп. дело е насрочен и опис на движими вещи за 11,09,2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Безспорно е по делото, както бе посочено по- горе, че процесния ИЛ

21,03,2012г, е издаден въз основа на

Заповед за изпълнение№5227/14,11,2011г. по ч. гр.д. № 7201/2011г. по описа на ПлРС.

Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- или от датата на влизане в сила н издадената заповед за изпълнение.

Съобразно постановеното в ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към т.10 на ТР, изрично са посочени кои действия 3 съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността давността: давонстта се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.. Със същата точка, е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно цитираното ППВС№3/1980г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Цитираната т.10 от ТР№ 2/2013г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни. 2015г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства- каквото е и изп. дело №570/2012г по описа на ЧСИ Т. К.. Поради изложеното, съдът приема, че ТР №2/2013г. намира приложение спрямо изп. дело №570/2012г. и до датата на постановяване на същото -26.06.2015г., на основание ППВС№3/1980г., давността спрямо вземането по ИЛ, не е текла. Същата е започнала да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ВКС- 26.06.2015г.

Съдът приема, че последното действие по изпълнението – по първото образувано изп. дело №570/2012г. е извършено на 05,10,2017г.- с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция, става по право, по силата на самия закон и не е необходимо издаването на нарочен акт от страна на съдияизпълнителя, поради което изп. дело № 570/2012г. следва да се счита за прекратено по перемпция на 05,10,2019г., от която дата е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност, по арг. т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС. След прекратяване на изп. дело по перемпция, ново изпълнително производство-№ 637/2021г. по описа на ЧСИ К., с предприемане /посочване на действия по изпълнението е образувано от взискателя на 07,07,2021г. -или преди изтичане на петгодишната погасителна давност. Следва да се посочи също, че при съобразяване на нормата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, 4 обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020г., за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от ЗМДВИП, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник- или давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020г.

На основание изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, е неоснователен, т.к. вземането по процесния ИЛ не е погасено по давност, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Следва в полза на ответника да бъдат присъден направените по делото разноски, в размер на 153,38 евро / 300 лева/,- юрк. възнаграждение, определено от съда, по реда на чл. 78, ал.8, изр. Първо от ГПК, съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. Г., ЕГН**********, от ***, иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, Бизнес център Люлин-6, ет.2, че ищецът М. А. Г., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 7731,88лв, от които 3877,72лв.- главница, 2674,83лв.- добавка, представляваща печалба за кредитора, 929,08лв.- лихва за забава,, ведно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски- 149,63лв. за д.т. и 100лв юрк. възнаграждение, за които суми е издаден ИЛ от 21.03.2012г, по ч.гр.д.№7201/2011г. на ПлРС, по който е образувано изп. дело №637/2021г. по описа на ЧСИ Т. К., поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, М. А. Г., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. П.

Владигеров, № 21, Бизнес център Люлин-6, ет.2, сумата от 153,38 евро /300 лева/,- юрк. възнаграждение, определено от съда.

5

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ОС- Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6