Решение № 13701 от 29.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43532/2021
- Вид
- Решение № 13701
- Подписан
- 29.11.2022
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 16 · Закон за устройство на територията
- чл. 205 и сл. · Закон за устройство на територията
- чл. 81, ал. 4 и ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 81, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- § 6, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13701 гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110143532 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от И. С. С. и от С. В. С. против С.о. субективно активно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед [№]/30.08.2010 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от 16.06.2021 г. с адрес: [адрес] с площ от 92 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „за второстепенна улица“, с предишен идентификатор [№] с номер по предходен план: 94-част, квартал 6, при съседи – имоти с идентификатори: [№], [№], [№] и [№], при квоти: ¾ идеални части за И. С. С. и ¼ идеална част за С. В. С..
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в [адрес], С.о., представляващ поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 92 кв. м., отреден за тупик.
Сочат, че имотът е придобит от тях въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том IV, дело № 685/1997 г. на I-ви нотариус при СРС, и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том I, дело № 8/2003 г. по описа на нотариус Е.Е. с рег. № *** на НК, въз основа на които бил издаден констативен нотариален акт № **, том II, рег. № ****, дело № 257/2003 г., по описа на нотариус Е. с рег.
№ *** на НК. С договора от 1997 г. И. С. С. закупил от родителите си ½ идеална част, а с договора от 2003 г. двамата закупили в режим на съпружеска имуществена общност останалата ½ идеална част от имот с планоснимачен № **, к. л. 150, целия с площ от 500 кв.м. През 2016 г. бракът между ищците бил прекратен чрез развод и те останали собственици на имота при квоти: ¾ идеални части за И. С. С. и ¼ идеална част за С. В. С..
Преди 2019 г. бил изготвен ПУП, обхващащ УПИ IV – 96, 98 и УПИ V-94 от кв. 6 по плана на гр. София, местност „Територия, прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. С.“, като за достъпа до УПИ IV – 96 и 98 имот с пл. № **, к.л. 150 бил разделен и от него бил отделен процесният тупик. Чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 82, том V, нот.
1 дело № 832/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 30 на НК ищците прехвърлили в полза на децата си поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 454 кв.м., заедно със сградите в него, идентичен с УПИ V – 94 от квартал 6 по плана на гр. София, местност „Територии, прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. С.“. Останалата част от имота с пл. № **, в която попадал изцяло имот с идентификатор [№], останала тяхна съсобственост. След направена справка И. С. С. и С. В. С. установили, че за процесния имот бил съставен акт за публична общинска собственост № ***, том ******, рег. № *****, дело 25974 от 21.05.2021 г. Според тях издаването му е неправилно и незаконосъобразно, тъй като С.о. не е придобила имота им. Сочат, че като правно основание за съставянето на акта е посочена нормата на чл. 2, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 81, ал. 5 ЗУТ и излагат, че разпоредбата на чл. 81, ал. 5 ЗУТ е обн. в ДВ, бр.
16 от 2021 г., както и, че е неприложима, доколкото няма обратно действие. С оглед на тези съображения ищците молят да бъде признато за установено по отношение на С.о., че са собственици при посочените квоти на поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [адрес] с площ 92 кв.м. Претендират присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната С.о. оспорва предявените искове. Излага, че процесният тупик е предвиден с подробен устройствен план, с който за първи път са урегулирани поземлените имоти в квартал 6 от местност „Територии, прилежащи на Пътен възел „О.п. - бул. „С.“, влязъл в сила през месец април 2002 г., който не е оспорен от ищците. Твърди, че тупикът – задънена улица е част от пътната мрежа, както и, че е публична общинска собственост. Излага, че собствеността върху него е придобита по силата на чл. 21а ЗТСУ (отм.), във връзка с § 6, ал. 3 ЗУТ. Поддържа, че нормата на чл. 21а ЗТСУ (отм.) има вещно-прехвълитено действие и след реализираното на плана не е необходимо провеждането на отчуждителна процедура. Ответникът посочва, че имотът е ползван като задънена улица от 2010 г. до момента на подаване на отговора на исковата молба. Излага, че фактическото своене на уличната пътна мрежа се осъществява от него чрез лицата, които я ползват, и сочи, че процесният тупик е ползван от него чрез Р. С. С. и семейството му, А. С. С. и семейството му, както и чрез родителите на И. С. С., които са преминавали през него. С оглед на това С.о. навежда възражение при условията на евентуалност – ако не бъде прието, че имотът е придобит от нея на основание чл. 21а ЗТСУ (отм.), че е придобила правото на собственост по давност в периода след 2010 г. до подаване на отговора на исковата молба. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни петиторни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, при условията на субективно активно съединяване помежду им.
Уважаването на п редявените искове е обусловено от установяване от страна на ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния недвижим имот при твърдените от тях квоти и на соченото от тях придобивно основание – договори за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № ***, том IV, дело № 685/1997 г. на I-ви нотариус при СРС, и в Нотариален акт № *, том I, дело № 8/2003 г. по описа на нотариус Е.Е., рег. № *** на НК.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че имотът е публична общинска собственост, придобита на основание чл. 21а ЗТСУ (отм.), във връзка с § 6, ал. 3 ЗУТ или евентуално на основание придобивна давност, като в последния случай установи, че е упражнявал постоянно, непрекъснато и несъмнено фактическата власт върху имота, чрез посочените лица в периода след 2010 г.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба от 23.01.1997 г., обективиран в Нотариален 2 акт № ***, том IV, дело № 685/1997 г. на I-ви нотариус в СНС при Софийски районен съд третите за процеса лица Спас С. С. и съпругата му П.Й. С. продават на сина си И. С. С.
(ищецът по настоящото дело) ½ идеална част от недвижим имот, представляващ празно неурегулирано дворно място, находящо се в землището на [адрес] цялото пространство с площ от 500 кв. м., представляващо имот с планоснимачен № ** /бивш 78/, нанесен в кадастрален лист № 150, попадащ в действащия градоустройствен план на гр. София в градската черта, в зона за озеленителна ивица покрай шосето за гр. Б., при съседи по НА:
[адрес], С. С.а С., В.А. и Й. С., а по скица: улица, имот пл. № *5, имот пл. № *6 и имот пл.
№ **.
Данните по делото сочат, че с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.02.2003 г., обективиран в нотариален акт № *, том I, рег. № ***, дело № 8 по описа на нотариус Е.Е. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, Спас С. С. и П.Й. С. продават на И. С. С. следния съсобствен недвижим имот: ½ идеална част от еднофамилна двуетажна жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в [адрес] със застроена площ от 21,83 кв. м., заедно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена жилищната сграда, представляващо неурегулиран поземлен имот с площ от 500 кв. м., съставляващ имот с пл. № **, нанесен в кадастрален лист № 150, заснет през 1972 г.
Установява се, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том I, рег.
№ ****, дело № 257/2003 г. от 17.10.2003 г. на нотариус Е.Е. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, покупка и извършено строителство, ищците по делото И. С. С. и С. В. С. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се на адрес:
[адрес] със застроена площ от 121,83 кв.м., заедно с дворното място, върху което е построена, представляващо неурегулиран поземлен имот с планоснимачен № **.
С Решение от 08.06.2016 г., постановено по гр. дело № 81272/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, влязло в законна сила, е прекратен – на основание чл. 50 СК гражданският брак, сключен между ищците И. С. С. и С. В. С. на 15.10.1995 г.
С договор за дарение от 09.12.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 82, том V, рег.
№ 16811, дело № 832/2019 г., по описа на помощник – нотариус Тихомир Генчев, при нотариус Цветанка Симеонова с рег. № 30 на НК и с район на действие СРС, ищците, като дарители, са дарили на децата си Полина И.ва С. и Николай И.в С., като дарени, а същите са приели дарението по отношение на следните имоти: поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [адрес] № 6 целият с площ от 454 кв. м. с номер по предходен план квартал 6, парцел V, който имот е образуван от неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 94, нанесен в кадастрален лист № 150, заснет през 1972 г. с площ от 500 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, представляваща друг вид сграда за обитаване с идентификатор [№].1, представляваща съгласно документи за собственост еднофамилна двуетажна жилищна сграда с ресторант, находяща се в гр. София, район Л., кв.
Република, местност „Милево ханче“, [адрес] № 6. С договора дарителите са си запазили заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно право на ползване на описаните недвижими имоти.
Изяснява се също, че с Решение № 44 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. Столичният общински съвет е одобрил проект за кадастрален, уличнорегулационен и застроителен и регулационен план на местност „Територии, прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. „С.“, обнародван в Държавен вестник на 26.03.2002 г., като страните не спорят, а и от експертното заключение, прието по делото следва, че процесният поземлен имот с идентификатор [№] попада в обхвата на този план. В решението на СОС е възложено на кмета на С.о. да подпише одобрените проекти и да изпълни процедурите по чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ, вр. § 6, ал. 3 ЗУТ.
В писмо от 11.10.2017 г. от гл. архитект на С.о., район Л. е отразено, че процесния 3 имот с идентификатор [№] представлява реална част от поземлен имот с пл. № **, к.л. 150 по архивен кадастрален план и представлява задънена улица (тупик), предвиден за осигуряване достъпа до УПИ IV 96,98. Изяснено е, че за имота не е проведена отчуждителна процедура.
Индивидуализацията на имота следва от приетата по делото Скица № *********/15.09.2021 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София.
Съгласно данните, отразени в същата имотът е с номер по предходен план 94-част, квартал 6 и е с настоящ адрес: [адрес].
Така събраните писмени доказателства обосновават извода, че по силата на транслативния ефект на покупко – продажбата от 23.01.1997 г. и на покупко – продажбата от 05.02.2003 г. ищците са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място – неурегулиран поземлен имот с площ от 500 кв. м. и съставляващ имот с планоснимачен № **, нанесен в кадастрален лист № 150, заснет пред 1972 г. по плана на [адрес].
Между страните не се спори, а и се установява, че въз основа на одобрения проект за кадастрален, уличнорегулационен и застроителен и регулационен план на местност „Територии, прилежащи на пътен възел „О.п. – бул. „С.“ за осигуряване на достъп на УПИ IV-96 и 98 от придобития от ищците поземлен имот е обособен имот за улица – тупик, представляващ имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед [№]/30.08.2010 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от 16.06.2021 г. с адрес: [адрес] с площ от 92 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „за второстепенна улица“, с предишен идентификатор [№] с номер по предходен план: 94-част, квартал 6, при съседи – имоти с идентификатори: [№], [№], [№] и [№].
Разпечатката съдържа 37 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e47f4ec-cb0b-410a-8fce-0756288ce240