Решение № 2094 от 20.03.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,20.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 1364 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 67 ЗС.

В ИМ ищците твърдят, че са учредили на първото ответно дружество с нот.акт на 28.12.2007 г. право да построи сграда в собствения им имот.Сочат, че дружеството се е задължило да построи сградата до състояние, установено с акт обр. № 15 в срок до 24 месеца от издаването на разрешение за строеж. Такова било издадено на 31.01.2008 г., поради което срокът за построяването е изтекъл на 31.01.2010 г. Дружеството обаче не е построило сградата в уговорения срок. На 05.01.2015 г. то апортирало правото на строеж в капитала на второто ответно дружество. Затова ищците молят съда да признае за установено, че правото на ответниците да построят сграда в техния имот е погасено, тъй като не е било упражнено в законоустановения 5 – годишен срок. Претендират разноски.

Първият ответник не е подал отговор на ИМ.

Вторият ответник в писмения отговор оспорва допустимостта на иска. Не оспорва твърденията, че: 1/ на 28.12.2007 г. ищците са учредили в полза на първия ответник право на строеж на сграда в собствения им имот; 2/ правото на строеж е апортирано в капитала на втория ответник на 05.01.2015 г. Заявява, че от 2015 г. е правил опити да намери строител, но без успех. Заявява, че се е отказал от правото на строеж.

Затова моли съда да прекрати делото,тъй като не е дал повод за завеждането му и моли разноските да бъдат възложени на ищеца.

Претендира възнаграждение за адвокат.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите нотариален акт и предварителен договор се установява, че на 28.12.2007 г. ищците са учредили на „С.Е.****“ ООД правото да построи в техен имот сграда. Този имот е дворно място, находящо се в гр. София, район

„Възраждане“, ул. „*******, вписан в КК и КР като имот с идентификатор ***, съгласно приложената скица. Съгласно т. 3 от н. акт, дружеството се е задължило да построи отделните обекти в сградата до степен да са годни за предаване и ползване, установено с акт обр. 15,в срок от 24 месеца, считано от датата на издаване на разрешението за строеж.

На 31.01.2008 г. е било издадено разрешение за строеж на жилищната сграда, за която е учредено право на строеж от ищците.

Не се спори също, че на

05.01.2015 г. „С.Е.****“ ООД е апортирало в капитала на „З.Р.П.“ ООД правото на строеж, учредено от ищците. Това се потвърждава и от извадката от ТР към АВп. и от справката от имотния регистър.

ИМ е депозирана в СГС на 31.01.2018 г.когато е образувано и настоящето дело. На 26.07.2018 г. „З.Р.П.“ ООД е получил преписа от ИМ, и на 15.08.2018 г. този ответник се е отказал от правото на строеж, апортирано в капитала му от „С.Е.****“ ООД, нотариално заверенено и вписано в АВ При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Според чл. 67,ал.1 ЗС, правото да се построи сграда върху чужда чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. Съгласно една част от насоките дадени в ТР № 1//04.05.2012 г.по т.д. 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, понятието "упражняване" на правото на строеж употребено в чл. 67 ЗС се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиването на суперфициарната собственост.С оглед изложеното правото на строеж по см. на чл.67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството в хипотезата на чл.152,ал.2 ЗУТ.Собственикът на земята може да се позове на давността ако в петгодишния срок от учредяването му сградата не е завършена до покрив. Според друга част от насоките дадени на съдилищата в ТР № 1/04.05.2012 г.по т.д. 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, когато правото на строеж се учредява с договор между страните - срокът на упражняването му започва да тече от момента на сключването на договора, или от момента в който страните са уговорили, че ще породи действие, ако е налице такава клауза.

В случая такава договорна клауза не е налице. В случая давностния срок по чл.67 ЗС е започнал да тече от момента, в който правото на строеж е учредено с нотариален акт от 28.12.2007 г.

Той е изтекъл на 28.12.2012 г. Няма твърдения, нито доказателства за спиране или прекъсване на давността. Затова исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът зачете обстоятелствата относно внасяне правото на строеж в капитала на втория ответник на 05.01.2015 г. и направения нотариално заверен и вписан на 15.08.2018 г. в АВп. отказ от втория ответник на същото право на строеж като апортна вноска.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ищците търсят разноски. Представени са два договора за правна помощ, за по 13 000 лева всеки и е платена ДТ - 10 378,44 лева. От ищците са заплатени и по 50 лева за исканията за обезсилване на нотариалния акт и апорта.

В списъка си по чл. 80 ГПК са посочени разноски за държавна такса от 1043,86 лева и допълнителна такса от 51,41 лева, както и възнаграждение за адвокат от 26 000 лева. Съдът приема, че не е обвързан от този размер, защото не е направено искане за присъждане на разноски съгласно списъка. Затова на ищците следва да се присъдят разноските, които действително са сторили. Това са заплатеното възнаграждение за адвокат и за ДТ от 10 378,44 лева. Двете допълнителни такси от по 50 лева не следва да им се присъждат, тъй като съдът е прекратил производството по тези искания.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът „З.Р.П.“ ООД се е отказал от правото на строеж в кратък срок след узнаване за депозираната ИМ. Освен това той е признал иска за основателен и не е поддържал спора. Затова съдът намира, че той не е дал повод за завеждане на делото. Единственият разход, направен във връзка само с този иск, е заплатеното възнаграждение за адвокат. Същото не е диференцирано според ответника в договорите за правна помощ, затова съдът приема, че то е заплатено поравно от ищците за всеки от исковете, т.е. по 13 000 лева.

Ответникът „З.Р.П.“ООД претендира за разноски на основание чл.72, ал.2 ГПК, но липсват: договора и пълномощното за които се сочи, че са представени към ОИМ и след като извършването на такива, не се установява на него не се дължат.

Поради изложеното „С.Е.****“

ООД следва да бъде осъден да заплати разноски за производството, които са в размер на цялата ДТ от 10 378,44 лева, както и възнаграждение за адвокат по иска срещу него от 13 000 лева или общо сумата 23 378,44 лева на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Е.****" ООД в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** *******и „З.Р.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по предявените искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 67 ЗС от Г.И.Г. ЕГН **********,

Е.И.Г. ЕГН **********, О.П.Х. ЕГН ********** и В.П.Х. ЕГН **********, - съд. адрес адв. А.Д. ***, несъществуването на право на строеж, учредено на „С.Е.****"

ООД по силата на нот.акт

№ 176,том VІ,рег.№ 8645, дело № 1125//2007 г. на нотариус Д.Т. рег.№ 041, за построяване на "жилищна сграда", върху поземлен имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.София, район „Възраждане“ на ул. „******* (петдесет и четири), съставляващо УПИ XIV – 14 (четиринадесет за имот пл. № четиринадесет) от кв. 112 (сто и дванадесет) по плана на гр.София, местн. „Зона Б-3“, с площ от 782 кв.м., при съседи: ул. „Софроний Врачански“, УПИ XV - 15, УПИ VII - 4 и 5, УПИ VIII-6 и УПИ XIII- 12 и 13, вписан като имот с идентификатор ***, в КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 год. на ИД на АГКК, поради погасяването му по давност, поради неупражняването му в срок от 5 години, след пораждане действието на договора за учредяването му от момента в който правото на строеж е могло да бъде упражнено (28.12.2007 г.)

ОСЪЖДА „С.Е.****" ООД

- в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на: Г.И.Г. ЕГН **********,***, Е.И.Г. ЕГН **********,***, О.П.Х.

ЕГН **********,*** и В.П.Х. ЕГН **********,*** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК общо на всички сумата 23 378,44 лева - разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане „З.Р.П.“ ООД да заплати на Г.И.Г. ЕГН **********, Е.И.Г. ЕГН **********, О.П.Х. ЕГН ********** и В.П.Х. ЕГН ********** на осн. чл. 78 ал.1 ГПК разноски в размер на 13 000 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: