Решение № 333 от 01.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Перник, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500386 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 272 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2408/2023 г. Районен съд – гр. Перник е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „***“ АД, ЕИК **********, със седалище/адрес на управление: *** да заплати на Д. А. М., с ЕГН:

**********, с адрес: ***, сумата от 14 200.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 16.11.2022 г., настъпила при изпълнение на трудовите й задължения, довела до изразяващи се в закрито счупване в дясно на горния край на тибията /голям пищял/, повърхностна травма на корема, и повърхностна травма на долния край на гърба и таза, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 40 000 лева.

На осн. чл. 78, съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „***“ АД, чрез адв.

Х. М., с която се оспорва постановеното от първата инстанция решение, като се сочи, че същото в частите, в които са уважени исковите претенции на ищцата е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място се навеждат твърдения, че при определяне размера на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерно завишен и допълва, че отговорността на 1 работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна и като такава се различава от гражданската отговорност. В продължение се сочи, че при постановяване на решението си решаващият съд не се е съобразил с констатациите 1 на вещото лице и с обстоятелството, че към момента не се установява ищцата да търпи болки и страдания и не са налице данни за усложнения за нейното здравословно състояние. На следващо място се излагат съждения, че районният съд правилно и законосъобразно е приел, че отговорността на дружеството следва да се намали с оглед допуснатите от ищцата нарушения на правилата за безопасна работа, като се излагат аргументи в тази насока.

Намира, че в хода на производството безспорно е доказано, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука като е допуснала груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Допълва, че същата не е положила елементарна грижа и не е проявила нужното внимание с оглед недопускане настъпването на трудова злополука.

Излагат се подробни съображения въз основа на които се твърди, че неправилно районният съд е намалил отговорността на дружеството с 50% и счита, че същият следва да бъде допълнително намален, като бъде определен по – висок размер на съпричиняване на вредата от страна на ищцата. Твърди, че единствените причини за настъпване на злополуката с М. са нейните грубо небрежни и неправилни действия и работа, което е безспорно доказано в хода на делото. Сочи, че ищцата със своите действия сама се е поставила в ситуация на повишен риск. В заключение се излага, че заплатените от работодателя суми във връзка с лечението и възстановяването на Д. М. от травмата спестяват лични разходи и отговорността на работодателя следва допълнително да се намали. Въз основа на изложените съображения се моли съда да отмени атакуваното решение, като постанови ново, с което да се присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се намали отговорността на дружество и се определи по – висок процент на съпричиняване от страна на ищцата. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срок е постъпила въззивна жалба и от Д. А. М., чрез адв. А. В., с която постановеното от първата инстанция решение се атакува като неправилно в неговата отхвърлителна част. Намира, че правилно първата инстанция е достигнала до извода, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ във връзка с настъпилата трудова злополука. Навежда твърдения, че при правилно и напълно изяснена фактическа обстановка решаващият съд необосновано е приел за доказано възражението за съпричиняване като е счел, че събитието е настъпило при проявена груба небрежност от страна на пострадалата. Намира, че неправилно районният съд е приел за доказано съпричиняване на вредата, определено в размер на 50 %, като се излагат подробни съображения в подкрепа на направеното твърдение. На следващо място за неправилен се сочи и размера на определеното обезщетение, като се твърди, че същото е занижено. Счита, че съдът не е съобразил и приел като значително утежняващо обстоятелство продължителността на възстановителния период за ищцата 6 - 8 месеца, като първите три същата се е движила с помощни средства. Отбелязва, че не оспорва факта, че е получено застрахователно обезщетение в размер на 800 лева от ЗК „Лев Инс“ АД, но сочи, че тази сума и е изплатена за реализиран покрит риск „временна неработоспособност“ в резултат на трудовата злополука, а не компенсира имуществени вреди каквито се претендират в производството. Въз основа на изложеното счита, че намаляването на обезщетението с платените 800 лева се явява неоснователно и същото неправилно е 2 уважено от първоинстанционния съд. Моли се въззивната инстанция за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на ново 2 решение, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. И. К., с който заявява, че изцяло се присъединява към изложените във въззивната жалба от „***“ АД съображения и оспорва въззивната жалба, депозирана от Д. М.. Твърди, че при постановяване на своето решение, решаващият съд не е взел предвид установени по делото правнозначими факти от значение за приложението на материалния закон при определяне дължимостта на обезщетението. Счита, че от събраните в производството пред първата инстанция доказателства безспорно и категорично е доказано, че ищцата е предприела качване по вертикалната стационарна стълба преди кран № 22 да се е паркирал на мястото за достъп до кабината и без да е подал нужната сигнализация. В условията на евентуалност противопоставя възражение, че настъпилата на 16.11.2022г. злополука с работника Д. А. М. не съставлява покрит риск, съгласно условията на сключения с работодателя „***“ АД застрахователен договор за групова застраховка по риска „Злополука“ и приложимите към него Общи условия. Излагат се съображения, че предявената претенция от страна на ищцата е както недължима така и в изключително завишен размер, който не съответства на действителното изражение на нематериалните вреди, не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и, че същият не отговаря на икономическите условия в страната, стандарта на живот и съдебната практика.

Навеждат се твърдения, че исковата сума е прекомерна поради съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, поради което намира, че следва да бъда приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено. Счита, че пострадалата виновно е нарушила както законовите разпоредби, така и дадените й от работодателя инструкции, което е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите последици.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице умисъл, се твърди, че ищцата със своите действия е допринесла на 95 % за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Заявява, че желае дружеството да предостави информация дали работникът е преминал начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Излага съображения, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря на заложеното в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Намира, че при постановяване на съдебното решение решаващият съд не е разгледал правния спор съобразно неговите предели, установени от насрещните становища на страните по делото, като не се е произнесъл относно значението и размера на приноса на ищците за настъпване на имуществените вреди. Сочи, че при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗДД, което е довело до неправилно разрешаване на правния спор е присъждане на обезщетение, което не се дължи на ищцата. По изложените аргументи се иска въззивната инстанция да отмени атакуваното решение като постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

Не е спорно по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „***“ в ***, като за периода от 14.11.2022г. до 30.11.2022г., поради производствена необходимост, ищцата е заемала длъжността „***“ в цех „***“.

3

Не е спорно, че по време на работа – 16.11.2022г., същата е претърпяла трудова злополука, която е призната за трудова с разпореждане на НОИ. От злополуката същата е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване в дясно на горния край на тибията (голям пищял), повърхностна травма на корема и повърхностна травма на долния край на гърба и таза.

От представената медицинска документация, приета като доказателство по делото, както и от изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза става ясно, че посочената травма е причинена на ищеца по време на изпълнение на служебни задължения. Установява се, че е възможна причинна връзка между претърпения инцидент на 16.11.2022г. и получените травматични увреждания, довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.

Установява се, че при извършения на 18.01.2024г. преглед са били налични два надлъжни оперативни белега от двете страни на дясна колянна става и подбедрица, съответно с дължини от вътрешната страна на дясно коляно 15 см. и от външната страна на дясно коляно – 13 см. Налице е и дефицит в обема на движени на дясна колянна става при изправяне на коляното от 5 градуса /невъзможност за пълно изправяне/ и ограничен обем движение на дясна колянна става при свиване от 120 градуса, при норма 130 градуса. От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че получената травма и проведеното лечение са се отразили негативно на общото качество на живот у ищцата, тъй като за период от около 3 месеца същата е трябвало да се придвижва с патерици, което е затруднявало самостоятелното й придвижване и хигиенно-битовото самообслужване. Също така, около 20 дни след оперативното лечение, ищцата не е трябвало да мокри оперираният крайник, поради наличието на рана, което също е довело до затруднения в самообслужването. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че възстановителния период при ищцата е бил от 134 дни.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Н. В. Н., Г. П. М., Р. Г. А. и Е. В. С..

От показанията на свидетеля Н. В. Н. (живущ в условията на фактическо съжителство с ищцата), ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че непосредствено след инцидента, ищцата се е чувствала много зле, като е изпитвала силна болка. Установява се, че незабавно е била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е престояла около една седмица. Свидетелят е заявил, че през това време ищцата се е чувствала много зле – не е могла да става, нищо не е могла да прави, само лежала и дори с патерици не е могла да ходи, тъй като е изпитвала силни болки.