Определение № 524 от 05.03.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. В., 05.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20261420101551 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

По предявена от ЗД „Е. АД, ЕИК: **, срещу И. Д. Ц. искова молба е било образувано гр. д. № 1609/2025 г. по описа на Районен съд Р..

С определение № 220/03.02.2026 г. съдията-докладчик е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.

В.. Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В случая предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, като в тази хипотеза съдът следи служебно за местната подсъдност на делото - чл. 119, ал. 3 ГПК, като твърдяното регресно право на ищеца произтича от сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". Цитира /незадължителна /съдебна практика.

Настоящият състав не споделя изложените в произнесеното определение № 220/03.02.2026 г. на състав на Районен съд – гр. Р. съображения.

С исковата молба е предявен иск по чл. 500 КЗ от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента срещу самия делинквент за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на увреденото трето лице, поради наличие на предпоставките в чл. 500, ал. 2 КЗ. В случая, делинквентът – ответник не е страна по застрахователното правоотношение, макар да е ползвател на застрахователна услуга съгласно чл. 2 КЗ и застрахован по смисъла на §1 от ДР на КЗ вр. чл. 477, ал. 2 КЗ.

Същият е ответник по предявения срещу него регресен иск по чл. 500 КЗ.

Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. За разлика от общата норма на чл. 410 КЗ, уреждаща право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение 1 на пострадалото лице, да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В конкретния случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител на ПТП, като последният понася реално своята гражданска отговорност, когато е шофирал без да притежава правоспособност за това.

Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав. То не е право, което е част от застрахователното отношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г., ВКС, I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. д. № 244/2010 г., ВКС, I т. о. и др.

Действително, потребителската защита по чл. 113 ГПК, предвиждаща специална за потребителя местна подсъдност и възможност за избор на такава, обхваща и случаи извън преките искове на увредените лица срещу застрахователя както и за осъществяване на права по Закона за защита на потребителите. Няма спор, че ответникът е физическо лице. Няма спор, че макар същият да не е страна по застрахователния договор /формално/, същият е „застрахован” или приравнен на застрахования по ГО. Няма спор, че „потребител на застрахователни услуги/ползвател на застрахователни услуги” е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, а съгласно чл. 477 КЗ, застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Въпреки това, в случая съдът намира, че не е налице предявен иск срещу потребител /в редакцията на разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./ и не следва да се прилага местната подсъдност по чл. 113 ГПК. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл. 500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на гражданската отговорност, ответникът няма качеството потребител на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки на 2 закона. Предявеният срещу него иск не е срещу потребител на застрахователна услуга и не попада в обхвата на чл. 113 ГПК.

Следва да бъде отбелязано, че в разглеждания казус се явява неприложима и специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която касае искове за обезщетение по КЗ, предявени от увреденото лице срещу застраховател, Г.Ф. и НББА застрахователи, но не и искове, предявени от самия застраховател.

За пълнота следва да се посочи, че цитираното от РС – Р. определение № 3455/ 19.12.2024 г., постановено по т.д. 346/2024 г., ВКС, касае правни въпроси съществено различни от този за подсъдността и няма нищо общо с нея.

При липсата на основание за специална местна подсъдност, за която съдът да следи служебно, прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност би било допустимо единствено след изрично релевирано възражение от ответника в срока по чл. 131 ГПК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде изпратено на РС – Р. за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното гражданско дело.

На основание чл. 122, изр. 2 ГПК възникналата препирня за подсъдността на делото следва да бъде разрешена от Окръжен съд – гр. В..

Мотивиран от горното, Врачанският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Районен съд – гр. В. и

Районен съд – гр. Р. относно компетентния съд да разгледа исковата молба вх. № 11687/10.10.2025 г. по описа на Районен съд – гр. Р., подадена от ЗД „Е. АД, ЕИК: ** срещу И. Д. Ц., с която е предявен иск по чл. 500, ал. 1, вр. ал. 2 КЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1551/26 г. по описа на Районен съд – гр.В..

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд – гр. В. за решаване на повдигнатия спор и определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковата молба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3