Акт от 12.11.2018, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Плевен, 12.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд ДЕВЕТИ н.с. в публичното заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА при секретаря Валя Стоянова и в присъствието на 1854 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 15-0000482/30.08.2017г. на ***.“ ЕООД ***, ЕИК: ***, представлявано от И.С.Х. с ЕГН ********** е наложена на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за това, че при надлежно връчена призовка с изх.№2-163/12.07.2017г. в присъствие на свидетеля инж.Т.П.Т. с ЕГН:********** - главен инспектор в Дирекция „ИТ" със седалище ***, работодателят „Х.с.“ ЕООД *** не се е явил на посочената в призовката дата 13.07.2017г. в 09:00 часа за извършване проверка по спазване на трудовото законодателство. С това си действие, работодателят „Х.с.“ ЕООД *** противозаконно е попречил на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения. Акта е съставен в Дирекция „ИТ“ със седалище *** в отсъствие на нарушителя „Х.с.“ ЕООД ***, след като същия е надлежно уведомен с призовка с изх.№2-163/12.07.2017г. за съставянето му при неявяване, без да е уведомил писмено Дирекцията за обективната невъзможност за неявяване. До момента на съставяне на акта работодателя „Х.с.

ЕООД“*** не е представил в Дирекция „ИТ“ със седалище *** документи, сочещи основателни причини за неявяването му на 13.07.2017г. в 09:00 часа.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.С.Х., като представляващ „Х.с.“ ЕООД, ***, който го обжалва и моли съда да го отмени, като издадено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се още,че е налице и несъответствие на акта с целта на закона и наказанието следва да съответства на тежестта на нарушението,че наложената санкция е непосилна,че е налице материална незаконосъобразност,че от представените документи административния орган е успял да установи всички факти и обстоятелства, касаещи изпълнението на трудовото законодателство и едновременно с това да наложи и административно- наказателни санкции, че „Х.с.“ЕООД, като не се е явил на определената дата не е попречил на контролните органи да изпълнят своите задължения.

Ответникът в съдебното производство

Дирекция “Инспекция по труда”-Плевен се представлява в с.з. от процесуалния си представител – ст. юрк. И. и изразява становище, че процедурата по съставянето на акта и издаването на наказателното постановление е спазена и последното като законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана. Чл.59 ал.2 от ЗАНН определя, че издаденото НП подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му. Видно от представеното с Жалбата НП, същото е връчено от публичния изпълнител от НАП, по повод предприето от него принудително изпълнение на 18.06.2018г. На този ден преставляващият „Х. сторй“ ЕООД се е запознал със съдържанието на издаденото му НП. По делото е представен, от органите на Дирекция “Инспекция по труда“ Протокол от 02.04.2018г. за посещение на адреса на „Х.с.“ ЕООД. На основание така изготвения протокол е било прието, че същото НП е редовно връчено на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като представляващия дружеството или друго лице не са намерени на адреса.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващия орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се предприеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същия да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно, за да се приложи чл.

58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. В съдебно заседание се представиха от АНО доказателства във връзка с административната преписка, какви други действия са извършени по връчване на

НП на жалбоподателя, установено ли е, че той е променил адреса си, както и че има нов адрес, който е неизвестен на АНО - няма приложени други документи -обратни разписки, докладни записки изготвени от административния орган във връзка с действията по връчване на НП на адреса на жалбоподателя. На така съставения протокол за посещение на адреса липсва час на посещение. Изискването е посещението да е извършено в работно време, с оглед качеството на нарушителя - дружество, което следва да осъществява дейността си в рамките на предвиденото работно време. В тази връзка, твърде формално е било прието от наказващия орган, че „Х.с.“ ЕООД не е открит на адреса, без да се извърши допълнителна проверка при наличните данни по преписката, тъй като от представените допълнителни доказателства от страна на дружеството е видно, че лицето е намирано на адреса през цялото време на административното производство. Освен това, отбелязването върху наказателното постановление на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, само по себе си не изпълнява изискването на тази норма, доколкото законът предвижда съответните обстоятелства, визирани в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, да се отбележат от наказващия орган. Също следва да се отбележи, че предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок за обжалване на наказателното постановление тече единствено от момента на връчване препис от същото с подпис на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, или отбелязването от наказващия орган по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за което, както вече бе посочено - липсват данни. Доколкото административния орган не представя доказателства за връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН или спазена процедура по чл. 58, ал.2 от ЗАНН, то съдът счита, че следва да се приеме, че такова връчване не е осъществено и съответно - към момента на подаване на жалбата не е изтекъл предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок. При ненадлежно изпълнение на процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не може да се счете, че наказателното постановление е влязло в законна сила.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение №15-0000482 е съставен на 13.07.2017г. от Б.А.Н. на длъжност гл.инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, против „Х.с.“ ЕООД ***, ЕИК:***, представлявано от И.С.Х. с ЕГН **********, за това, че при надлежно връчена призовка с изх.№2-163/12.07.2017г. в присъствие на свидетеля инж.Т.П.Т. с ЕГН:********** - главен инспектор в Дирекция „ИТ" със седалище ***, работодателят „Х.с.“ ЕООД *** не се е явил на посочената в призовката дата 13.07.2017г. в 09:00 часа за извършване проверка по спазване на трудовото законодателство. С това си действие, работодателят „Х.с.“ ЕООД *** противозаконно е попречил на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

АУАН е бил съставен в Дирекция „ИТ“ седалище *** в отсъствие на нарушителя „Х.с.“ ЕООД ***, след като същия е уведомен с призовка с изх. №2-163/12.07.2017г. за съставянето ме при неявяване без да е уведомил писмено дирекцията за обективната невъзможност за неявяване.

До момента на съставяне на акта, работодателят “Х. с.“ ЕООД *** не е представил в дирекцията документи, сочещи основателни причини за неявяването му на 13.07.2017г. в 09:00 часа.

Нарушени са разпоредбите на чл.415 ал.2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се изяснява от показанията на свидетелите Б.А.Н.,

Т.П.Т. и Й.И.И., Акт №15-0000480/19.06.2017г. за установяване на административно нарушение; заверено копие от Протокол за извършена проверка с изх.№1722400/19.06.2017г. /л.14-18/; призовка по чл. 45 ал.1 АПК ведно с разписка за връчване на

НП; заверено копие от удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър, призовка с изх. №2-163/12.07.2017г.,връчена срещу подпис /л.21-22/ От показанията на актосъставителя

Б.А.Н. се установява, че заема длъжността главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, седалище ***. В това си качество констатирал, че жалбоподателят е извършил нарушение , след като му е била връчена на 12.07.2017г. покана да се яви в Д “ИТ“ на 13.06. за съставяне на АУАН. Същият не се явил. Било му указано в призовката, че при неявяване ще бъде съставен акта в негово отсъствие.

Показанията на актосъставителя се подкрепят и от свидетеля Т.Т., който сочи че колегата му Н. е връчил призовка на дружеството да се яви представител за връчване на АУАН, но такъв не се е явил, нито са били изпратени документи за невъзможност да се яви, поради което бил съставен АУАН на основание чл.40 ЗАНН в негово отсъствие, за нарушаване разпоредбата на чл.415 ал.2 КТ.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Б.Н. и Т.Т. като обективни, логични и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на цялото административнонаказателно производство,поради което атакуваното НП следва да бъде отменено.

Съгласно чл.36 от ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставяне на АУАН. Закона определя правилото, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали. В чл.40 от ЗАНН е предвидено изключение - когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта, акта се съставя в негово отсъствие.

Административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в отсъствието на представител на дружеството,което станало при съблюдаване на разпоредбите на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Контролните органи са изготвили на основание чл. 47 ал. 1 от АПК призовка до "Х.с." ЕООД с ЕИК:*** в качеството му на работодател във връзка с открито в Д"ИТ" - Плевен административно производство № 1722400/19.06.17г. / протокол от проверка -л.13-18 от делото/, с която са призовали на 13.07.2017год. в 09:00ч. лично представляващия и управляващ дружеството или чрез упълномощен представител (притежаващ изрично пълномощно, нотариално заверено) да се яви в Д "ИТ" - Плевен, където да представи изрично посочени в призовката документи. В тази призовка (л.21-22 от делото) е посочено, че явяването е задължително, като при обективна невъзможност да се яви представляващ дружеството, то следва Д "ИТ" писмено да бъде уведомена. Посочено е също така, че при неявяване без представляващия писмено да е уведомил дирекцията, ще бъде потърсена административно-наказателна отговорност, като в тази връзка настоящата призовка да се счита за покана по смисъла на чл.40 ал.2 от ЗАНН и в отсъствие на представител на дружеството ще бъде съставен АУАН за извършено нарушение на чл.415 ал.2 вр. с чл.402 ал.1 т.2 от КТ.

Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, след съставянето му, актът следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на ал. 4 - чрез съответната служба /на съставилото акта учреждение/ или чрез съответната общинска администрация по местоживеенето на лицето. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, административно- наказващият орган, когато констатира, че актът не е бил предявен на нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава НП. Връчването на АУАН е съществен елемент от административнонаказателната процедура, който представлява на практика доказателство, че на лицето е известно в какво е обвинен, че е извършил, от който момент насетне той може да реализира правото си на защита. В случая това право е било накърнено, тъй като жалбоподателят не е могъл да упражни предоставената му от закона възможност да направи възражения в момента на връчване на АУАН и/или в 3-дневен срок от връчването - чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да посочи доказателства в подкрепа на своята защитна теза - ал. 2 от същата разпоредба и по този начин, ако възраженията са основателни, да могат да бъдат преценени още от административнонаказващия орган в производството по издаването на наказателното постановление - чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. След като актът не е връчен надлежно, наказаното лице е било лишено от тези регламентирани от закона способи за защита. Още повече, че в случая АУАН не само не е връчен надлежно, но е съставен в отсъствието на нарушителя. В конкретния случай, предвид изложените по-горе доводи, „Х.С.“ ЕООД не е имал възможност да упражни своите права свързани с възражения срещу акта.

Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e46c6b6-c3de-4585-ba18-6866bcb15e62