Решение № 1431 от 11.12.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500112 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 438 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 446/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, ГО, е уважен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен от К. Г. Х. като е прогласен за относително недействителен по отношение на Ю. Б. Д. и на С. Г. Б. договор от 26.02.2021г. за учредяване на договорна ипотека, обективирана в н.а. № 31, т. 1, per. № 675, д. № 30 от 26.02.2021 г. по описа на нотариус Д. С. с рег. № *** в регистъра на НКРБ, по отношение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ:

Самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 21.01.2015 г. с предназначение: „Жилище, апартамент“, с площ от 112,96 кв. м., брой нива на обекта: едно, вписан с административен адрес: гр. ***, п.к. ***, ул. „***“ /Т. К./№ *, вх. *, ет. *, an. *, който самостоятелен обект се намира на етаж втори в Сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с идентификатори №№ *** и ***; под обекта - обект с идентификатор №

*** и над обекта - обект с идентификатор № ***, заедно с прилежащи части: мазе № 13, с площ от 16,68 кв.м., както и 4,58% идеални части от общите 1 части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по документ за собственост представлява: Апартамент № 6 на втори етаж в жилищен блок „***“, на ул.„***“ № *, в квартал 118 по плана на гр. Благоевград, действащ към 1966г., със застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при граници: от североизток - двор на блока, от северозапад - стълбище и апартамент на К. Н. П., от югозапад - ул. „ *** “ и от югоизток Б. В. А., ведно с избено помещение № 13 от 16,68 кв.м., при граници: изток - коридор за мазите, от северозапад — мазето на Б. Л. А., от югозапад - ул.„***“ и от югоизток - мазето на К. и Е. К., ведно с 4,58% идеални части от общите части на сградата и 4,58% идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място от 1 708,75 кв.м., представляващо части от парцел IX, X, XIII и част от парцел XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833, 1835 и 1834 в кв. 118 по рег. план на гр. Благоевград към 25.06.1966 г.

Със същото решение са присъдени разноски, като С. Г. Б. и Ю. Б. Д. са осъдени на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплатят на адв. Е. Д., сумата в размер на 1790.00 (хиляди седемстотин и деветдесет лева), представляваща възнаграждение за адвокат, а по сметка на ОС - Благоевград, сумата в размер на 411.00 лв. представляваща държавна такса.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от ответниците по делото.

Жалбоподателите-ответници Ю. Б. Д. и С. Г. Б. оспорват решението изцяло и молят съда да го обезсили като недопустимо, а в условие на евентуалност - да го отмени и отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Изтъкват факта, че съдът се е произнесъл извън диспозитивното начало в процеса, тъй като ищцата е заявила следното искане в петитума на ИМ: „Моля да обявите, на основание чл.135, ал. 1 ЗЗД, ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищцата сключеният на 26.02.2021г. между С. Б. и Ю.

Д. Договор за паричен заем, обективиран в н.а. за учредяване на договорна ипотека №" т.е. от текста на петитумната част на ИМ ясно и непротиворечиво се установява, че въведения от ищцата предмет на делото касае прогласяване на относителна недействителност на договора за заем, а не на последвалия го договор за учредяване на ипотека, обезпечаващ изпълнението на този паричен заем. Видно от диспозитива на обжалваното решение БлОС е прогласил относителна недействителност на учредената договорна ипотека, обективирапа в н.а., което произнасяне не кореспондира с предявения иск за обявяване относителната недействителност на сключен между ответниците договор за заем. Оспорват изводите на съда, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата сочи доводи за недействителност на учредената ипотека, което било достатъчно, за да се „коригира“ предмета на делото, а освен това страните нямат възражения по доклада.

На второ място оспорват извода на съда, че договорът за ипотека е безвъзмезден, поради което не е необходимо да се доказва знание за увреждане, тъй като в т. 1 от Нотариален акт № 31, том I, per. № 675. дело № 30/2021г. по описа на Нотариус Д. С. ясно е посочено, че между страните е сключен договор за заем на 26.02.2021г., по силата на който Ю. Д. е предоставил на С. Б. сумата от 75 000 лв. Посочват, че между страните по делото е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответниците са сключили Договор за паричен заем от 2

26.02.2021г., изпълнението на който е обезпечено с договорната ипотека. Двата документа договора за заем и нотариалния акт за учредяване на ипотека са приети като доказателства по делото. При положение, че в двата договора е заложен текст, който обвързва правоотношенията и препраща едно към друго, то извода на съда, че ипотеката не е свързана с договора за заем е най-малкото нелогичен. Съгласно Решение № 97 от 30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012г. по описа на ВКС, договорът за ипотека не следва да се разглежда сам по себе си, а винаги в контекста на връзката му с главното задължите, което обезпечава. Следователно, при условие, че обезпеченото правоотношение има възмезден характер, то и последвалият го обезпечаващ договор следва да се възприеме като възмезден.

Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от сключеният между ответниците Договор за заем, страните са приели, че Заемателят не дължи лихва, но срещу получената сума се задължава да предостави на Заемодателят ползването на собствената си част от имота, предмет на обезпечението, до датата на окончателното погасяване на задължението.

Наличието на насрещна престация в тежест на Заемополучателя категорично сочи, че Договорът за заем има възмезден характер - срещу предоставената за временно ползване сума Заемодателят получава правото да ползва имота до окончателното изплащане на дълга.

В договора за заем - чл. 1 и чл.2 е уговорено, че изпълнението на престацията на Заемодателя Д. и получаването й от Заемателя Б. е поставено под условието, че Б. учреди в полза на заемодателят процесната ипотека. В този смисъл Б. не би получила заемната сума, ако не учреди ипотеката, която да обезпечава връщането й. Това води до извод, че ипотекарннят кредитор Д. не би престирал на ипотекарния длъжник имущественото благо по главния договор за заем, ако последният не учреди процесната ипотека. Тези обстоятелства в договорните отношения между страните обуславят възмездния характер на ипотеката. Претендират разноски.

Въззиваемата страна К. Г. Х. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че както в ИМ, така и в първото проведеното на 20.10.2021г. о.с.з., са изложени аргументи, касаещи именно прогласяването на недействителността на учредената договорна ипотека, а не договора за заем, който не я уврежда. Така увреждащи по смисъла на чл.135 ЗЗД съдебната практика приема и тези сделки, чрез които се затруднява удовлетворяването на кредитора, а учредената договорна ипотека безспорно е такава, защото чрез нея се създава привилегия за ипотекарния кредитор пред хирографарния, каквато в случая се явява ищцата. Точно това е отразено в доклада на съда, а страните не са релевирали възражения в тази насока.

На второ място твърди, че предвид обезпечителния и акцесорния характер на договора за ипотека, същият не може еднозначно да бъде определен като възмезден или безвъзмезден. Разгледан сам по себе си, без да се има предвид връзката му с главното задължение, изпълнението, на което се обезпечава, договорът за ипотека има по-скоро безвъзмезден характер. Отделно от това, анализирайки процесния договор за заем и учредената впоследствие договорна ипотека, сключването на ипотеката е за вземане на трето лице, което има право на предпочтително удовлетворяване относно ипотекирания 3 имот за задължения на длъжника. Така срещу учредяването на договорната ипотека, с цел обезпечаване на собствен дълг, Б. не е получила насрещна престация, поради което крайно нелогични и несъстоятелни се явяват съжденията, изложени във въззивната жалба за възмездностга на сделката, при все че същата се явява безвъзмездна, до какъвто извод е достигнал и първостепенният съд.

Независимо от горното счита, че е доказано и знанието от субективна страна, тъй като Д. и Х. са в дълбоки и трайни конфликтни отношения, датиращи от 2015 г. до настоящем. С учредяването на договорната ипотека Д. е знаел, че при евентуално невръщане на паричния заем, чийто падеж междувпрочем е настъпил, като Б. не е върнала заемната сума, същият ще стане съсобственик на процесния недвижим имот с ищцата Х., предвид учредената в негова полза договорна ипотека досежно 1/2 ид.част от жилището, предмет на договора за ипотека. Обстоятелството, че Договорът за заем е сключен на 26.02.2021г., като дадената в заем парична сума следва да бъде върната на 25.05.2021 г., т.е. приблизително три месеца след сключването на договора. Към настоящия момент Б. е пенсионер, неосъществяваща трудова дейност, като получаваната от нея пенсия е в размер, който не би могъл да покрие за такъв кратък период от 3 м. връщането на заемната сума, както и факта, че е сключила процесния договор за заем с лице, с което Х. се намира в конфронтационни отношения от дълги години насам, за което кореспондират както редицата жалби помежду им, така и водените между тях дела, са косвени индиции за наличието на знание. Претендира и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, във връзка с чл. 5, т. 1, във връзка с чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с предмет договорна ипотека.

Ищцата К. Г. Х. твърди, че ответницата С. Б. е нейна сестра и длъжник, като задължението й произтича от издаден Запис на заповед от 10.01.2017г., въз основа на който по ч.гр.д. № 2537/2018г. по описа на РС- Благоевград е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. и Изпълнителен лист от същата дата /31.10.2018г./. Въз основа на тях РС е разпоредил длъжникът С. Г. Б., в качеството си на законен наследник /дъщеря/ на издателя на записа на заповед, да й заплати сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г., до окончателното й изплащане, представляваща дължима сума по Запис на заповед, издаден на 10.01.2017г. в гр.

Благоевград, с падеж на плащане - 15.10.2018 г. в полза на К. Г. Х., с издател К. Т. Н., починала на 12.10.2018 г., майка на длъжника С. Г. Б.. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 360/ 2018г. по описа на ДСИ към РС Благоевград.

Между двете е образувано гр.д.№ 13/2019г. по описа на ОС - Благоевград, чието Решение № 4

893 от 24.02.2020 г. е отменено с Решение № 1542 от 25.11.2020г., постановено по в.т.д. № 2182/2020г. по описа на САС, по силата на което е признато за установено, че С. Г. Б. дължи на К. Г. Х. сумата от 50 000 лева, равняваща се на половината от сумата от 100 000 лева, за която е издаден Запис на заповед от 10.07.2017г. от К. Т. Н., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10264/ 31.10.2018г. по ч.гр.д.№ 2537/2018г. по описа на РС - Благоевград. Към настоящия момент Решението на Апелативен съд - София, не е влязло в сила, тъй като Б. е подала касационна жалба, поради което спорът е все още висящ. Въпреки това същата има ясното съзнание, че въз основа на водените срещу нея дела, се явява длъжник спрямо ищеца, още повече, че вероятността делото да бъде допуснато до касация е малко вероятна.