Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 626 от 22.11.2025, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 686/2025
Вид
Решение № 626
Подписан
22.11.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Милена Стоянова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Видин, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100686 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от В. А. М. от гр. ******, чрез А.

М. против „Адессо Кредит България“ ЕООД– Ботевград, с която са предявени искове при условията на евентуалност за нищожност на договор за кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП или отделни клаузи, както и иск за недължимост на суми по договор за кредит.

Твърди се в исковата молба, че на 18.11.2024г. ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит № 28042694 за сума в размер на 500.00 лева при фиксиран ГЛП 40.00 % и ГПР 48.75%. Видът на вноската е двуседмична, броят на погасителните вноски е 11, срокът на договора е до 21.04.2025г.

Посочва се, че ищцата следвало да представи обезпечение, като в противен случай дължи на кредитора неустойка в размер на 284.57 лева. Така общата дължима сума е 836.00 лева.

Поддържа се, че сключеният договор е нищожен и съдържа неравноправни клаузи. ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като не е включена в него уговорената неустойка. Липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как е 1 формиран същия. Кумулирането на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита и същата не е включена при определяне на общите разходи по кредита за потребителя.

Посочва се също, че максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителната лихва , за да не противоречи на добрите нрави е 30%.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви договора за кредит за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

При условията на евентуалност се иска съдът да признаете за установено по отношение на ответника, че клаузите за обезпечение в чл. 4, ал.

1 и неустойка във връзка с него по чл. 4, ал. 2, клаузата на чл. 2, т. 10 от договора, с която е предвидено и издаването на Запис на заповед в полза на заемателя, клаузите, с които са уговорени ГЛП и ГПР, за нищожни.

Иска се също да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 336.00 лева.

Ответникът чрез упълномощен процесуален представител в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни.

Не е оспорено сключването на процесния договор за потребителски кредит за заем от 500.00 лева. Оспорени са изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора, респ. на отделни негови клаузи.

Възразено е срещу твърденията, че сключеният процесен договор е недействителен (нищожен) поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума дължима от потребителя - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Възразено е и са оспорени твърденията, че сключеният между страните процесен догоовр е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл. 146 от ЗЗП, поради надхвърлянето на присъщите функции на неустойката, следователно поради накърняване на добрите нрави.

Посочено е, че размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от ЗПК).

2

Не се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други.

Посочено е, че в текста на договора и общите условия изрично е разясенно какво включва общия размер на разходите по кредита като са съобразени със законовите изисквания и липсва основание оспорените разпоредби да се счетат за неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съобразно формулировката на чл.

143 от ЗЗП.

Изцяло са оспорени твърденията, че възнаградителната лихва е прекомерна и неравноправна, както и че процесният договор е недействителен (нищожен) поради липса на условията за прилагане на договорения лихвен процент.

В допълнение към отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че правото на ищцата да иска прогласяване на нищожността на сключения договор или на отделни негови клаузине съществува, защото ищцата се е отказала от него. След сключване на договора, ищцата е подписала декларация, с която изрично се е отказала от това си право като е декларирала, че сключения договор е действителен и я обвързва като кредитополучател.

Ответникът посочва, че в случая не се касае за отказ от бъдещи права, а с направеното волеизявление, че няма да предявява претенции за недействителност на договора или на отделни негови клаузи, същата е направила извънсъдебно признание на неоснователност на иска поради това, че е признала неизгодни за нея факти за настоящия процес.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 18.11.2024г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 28042694, по силата на който „Адессо кредит България“ ЕООД е предоставило в заем на ищцата сумата от 500,00 лева при фиксиран ГЛП 40.00% и ГПР 48.75%. Съгласно уговореното, ищцата е следвало да върне отпуснатия заем на 11 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер 3 на по 50.13 лева, като са посочени и датите на плащане на всяка вноска.

Посочена е общата дължима сума – 551.43 лева.

Представена е декларация от същата дата – 18.11.2024г., подписана от ищцата, с която последната декларира, че сключеният договор е действителен и я обвързва в качеството на кредитополучател, както и че се отказва от првото си да предявява по съдебен ред искане за обявяване на договора или на отделни негови клаузи за недействителен/ни, както и че в случай че предяви съдебни претенции, се задължава да поеме за своя сметка и да заплати направените от дружеството разноски.

В чл. 2. т. 10 от договора, странтие са уговорили, че договорът за заем ще бъде обезпечен с издаване на Запис на заповед от кредитополучателя в полза на кредитора.

В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят декларира, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителни услуги, а именно възможност за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средсва.

Заемодателят се е задължил да предостави такива, а заемателят следва да предостави допълнително обезпечение в полза на кредитора, а именно: поръчителство на две физически лица, отговарящи на конкретно посочени от кредитора условия или банкова гаранция в размер на 551.43 лева със срок на валидност 30 дни. В противен случай при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 284.57 лева / чл. 4, ал. 2 от договора/, която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към размера на вноската се добавя и сумата от 25.87 лева. Така с включената неустойка, размерът на погасителната вноска възлиза на 76.00 лева , а общият размер на задължението на ищцата е в размер на 836.00 лева.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че ищцата получила заем в размер на 500.00 лева на 18.11.2024г. Същата е извършила плащания в общ размер от 525.00 лева, с които е нпаравила следните погасявания: главница – 292.34 лева, договорна лихва – 43.30 лева, лихва за просрочие – 8.27 лева, неустойка – 181.09 лева.

Вещото лице е посочило също, че при определяне на годишния процент на разходите по договора за заем, не е включена като разход предвидената в договора неустойка при непредставяне на обезпечение. Ако към него се 4 прибави неустойката от 284.57 лева като разход по кредита, преизчисленият ГПР става 791.86%. Общият размер по кредита възлиза на сумата от 836.00 лева

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 48.75% и така не надхвърля законоустановения максимален размер. Безспорно се установи обаче, че в чл. 4 от договора, е уговорена възможност заемателят да ползав допълнителни услуги от заемодателя, за което заемателят следва да представи обезпечение поръчителство на две физически лица, отговарящи на конкретно посочени от кредитора условия или банкова гаранция в размер на 551.43 лева със срок на валидност 30 дни. В противен случай при неизпълнение на това задължение, 5 заемателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 284.57 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към размера на вноската се добавя и сумата от 25.87 лева. От заключението на вещото лице, се установи, че тази уговорена неустойка не е включена при формиране на размера на ГПР. При нейното включване ГПР вече е над максималния допустим размер.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други прекиили косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за 6 получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.