Решение № 615 от 11.02.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 615

Стара Загора, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240701305 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на В. Д. Д. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-1228-000925 от 09.12.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР С. З., сектор Пътна полиция, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „гг“ от ЗДвП /нова, обн. в ДВ бр.64 от 2025г., в сила 07.09.2025г./ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, за това, че на 09.12.2025г. около 22.00 часа в [населено място], по [улица], в посока север- юг на кръстовището с [улица], управлява собствения си лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], което не е регистрирано, тъй като е със служебно прекратена регистрация от 22.07.2025г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради не сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2025г. Заповедта издадена въз основа на съставен АУАН, сер. GA №4388570 от 09.12.2025г. Заповед №25-1228-000925 е връчена лично на В. Д. на 12.12.2025г., удостоверено чрез положен в акта подпис и съдържа указание за правото да бъде обжалван пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена директно в съда, като е изпратена чрез куриер на 19.12.2025г., поради което е допустима, вкл. като подадена от активно легитимираното лице, притежаващо правото да обжалва заповедта и против годен за съдебен контрол акт.

Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, но счита, че заповедта е издадена при неправилно приложение на закона, вкл. и счита, същата за издадена от некомпетентен орган. Релевира оплакване, че същият, в качеството му на собственик на описаното МПС, не е уведомен нито за това, че МПС няма сключена задължителна застрахова ГО, или че сключения договор е с изтекъл срок и не е подновен. По силата на разпоредба от КЗ, всеки собственик следва да се уведоми за лисата на сключен договор за задължителна застраховка ГО или, че такъв е прекратен и следва да се поднови, като се дават 14 дневен срок от датата на уведомлението за представяне на доказателство за сключен договор за застраховка ГО. В случая при неизпълнение на това, субектът на отговорността не съзнава, че управлява МПС без задължителна и валидна застраховка ГО, вкл. че то поради това е с прекратена регистрация и не може да се приеме извод за виновно поведение, а акта по чл.171, т.1, б.з от ЗДвП се издава само при установено виновно извършено нарушение на закона. Допълнително се мотивира и довод за неспазване на императива за правна обосновка на административния акт, тъй като конкретния такъв не сочи коя е нарушената материално- правна разпоредба от ЗДвП, за да обоснове приложението на визирания състав от чл.171 от ЗДвП. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски, за които прилага доказателство за тяхното заплащане и списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, чрез процесуален представител дава становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки за постановяването й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. в представено писмено становище се прави и възражение за прекомерността на договореното възнаграждение за един адвокат.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На 09.12.2025г. от полицейски служители при сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора е извършена проверка на водача В. Д. Д., като е установено, че същият на 09.12.2025г. около 22.00 часа в [населено място], по [улица], в посока север- юг на кръстовището с [улица], управлява собствения си лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], което МПС е със служебно прекратена регистрация от 22.07.2025г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради не сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2025г. Тези факти са установени със съставен АУАН, сер. GA № 4388570 от 09.12.2025г. При предявяване на акта не са направени възражения. Въз основа на съставения АУАН на 09.12.2025г. е издадена обжалваната Заповед ППАМ №25-1228-000925 от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция и на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, б. з, подб. гг от ЗДвП.

По делото се прилага застрахователна полица, издадена от застрахователно дружество „БУЛИНС“ №BG/02/125004082749 от дата 10.12.2025г. относно МПС [Марка], рег. № [рег. номер]; справка за собствеността върху МПС /л.31/; заповед за делегиране на правомощия /л.36-37/.

От представено от трето не участващо в процеса лица е установено, че до собственика на МПС [Марка], рег. № [рег. номер] е изпратено на осн. чл.574, ал.10 от КЗ на 27.06.2025г. /л.48/ уведомление № 015430, като след изтичане на срока по чл. 574, ал.10 от КЗ, изр. второ Гаранционния фонд е уведомил дир. „КИС“-МВР за прекрати регистрацията на МПС. Приложено е уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ /л-47/.

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява основателна.

Заповед №25-1228-000925 е издадена от компетентен орган. От представеното и неоспорено доказателство на л. 36-37, т.2 от Заповед № 349з-4619/19.11.2025г., Директорът на ОД на МВР Стара Загора делегира на началниците на групи в сектор ПП компетентност да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 буква „з“ от ЗДвП.

Принудителната мярка е наложена с писмен административен акт, чието съдържание съответства на императивните изисквания на закона. Описани са конкретните фактите от обективната действителност, които сочат на административно нарушение по административно наказателния състав на чл.175 ал.3 от ЗДвП, към който препраща чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг от същия закон. Според чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг, мярката се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. Това задължава органа да сочи в своя акт и правната [жк], за което е съставен АУАН, за да е възможна проверката дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС, съотв. и дали срокът на приложената мярката е законосъобразно определен по своята продължителност, съобразно конкретния административно наказателен състав. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл.171 т.1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактически съставомерните обстоятелства, новите основания по буква „з“ съдържат препращане към изрично визирани административно-наказателни разпоредби от ЗДвП, Това задължава органът да опише в своя акт не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез тях, за да приложи и съответно установената в хипотезата на б. з принудителна мярка, която е с различен срок на действие.

Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те съдържат посочване на административно наказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Освен това, в настоящия случай принудителната мярка е издадена и без да е установената вината – субективен елемент на всяко административно нарушение. Липсват доказателства, които по несъмнен начин да удостоверят, че водачът е получил уведомлението от Гаранционния фонд, че срокът на договора за застраховка ГО е изтекъл. Налице е удостовереност само на факта на изпращане на уведомлението по чл.547, ал.10 от КЗ, като изрично се сочи, че то е изпратено като кореспонденска пратка до адресата си, но не се представят доказателства за получаването на тази пратка от В. Д., за да се обоснове извод за знание на факта на липса на валидно сключена застраховка, а от там и на факта, че поради това и не подновяването на този договор е прекратена регистрацията на собственото му МПС, считано от 22.07.2025г. Т.е., органът не представя нито едно доказателство, което да сочи на съзнаване от водача Д. към датата на управлението на МПС -09.12.2025г., главния съставомерен факт – служебно прекратена регистрация. Ето защо следва извода за отсъствие на умисъл към формалното административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

По тези съображения, жалбата се явява основателна, административният акт, като издаден без своето материално-правно основание, а именно осъществяване състава на чл.175 ал.3 от ЗДвП, чрез констатираното в АУАН управление, подлежи на отмяна.

По разноските – искането на оспорващата страна е своевременно направеното и е основателно, но по делото е направено от представителя на ответника възражение за прекомерността на размера на договореното такова за един адвокат / в случая такъв от 613,55 евро/, което е обосновано с липса на правна и фактическа сложност, което Съдът намира за основателно. В случая спорът действително не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което заплатеното възнаграждение за един адвокат от 613,55 евро, определено в размер от 383,47 евро, половината от възнаграждението, посочено в чл.8 ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, с който Съдът не е обвързан.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. Д. Д. от [населено място] ЗППАМ №25-1228-000925 от 09.12.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР С. З., сектор Пътна полиция.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на В. Д. Д. от [населено място], [ЕГН] сумата от 383, 47 евро /триста осемдесет и три и 0,47/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия: