Определение № 2033 от 08.07.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………….2019 г. гр.

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА

ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА

ДРИНГОВА като разгледа докладваното от съдия

Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1126 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Обединена българска Банка“ АД, ЕИК *********, чрез юк Кр.Н., против решение № 1826/30.04.2019г. по гр.д. № 18899/2018г. на ВРС, с което банката е осъдена да заплати на П.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 500.00лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпяни от ищцата в качеството й на длъжник по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с район на действие ВОС и изразяващи се в платено адв. възнаграждение за осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с район на действие ВОС, прекратено с влязло в сила постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, на основание чл.

49 ЗЗД.

Поддържа, че първоинстанционият съд е възприел фактическата обстановка по конкретния казус неправилно и е стигнал до погрешни изводи. Упълномощаването на адвокат по изп.д.

№20117150400310 на ЧСИ М.Пашова, преобразувано в изп.д. № 20158070401168 на ЧСИ Н.Денчева и подаване от процесуалния представител на молба от 22.01.2018г. е ирелевантно по спора, доколкото последното извършено по изп.д. действие е било извършено през 2011г. и изп.д. е прекратено по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а не по искане на страната.

Подадената от банката молба вх. № 239/11.01.2017г. за извършване справка на трудовите договори на длъжника и налагане на запори е без правно значение, доколкото е извършено по прекратено изпълнение. Наложеният запор на трудовото възнаграждение от от ЧСИ Н.Денчева е действие също по прекратено изп.д. и е недействително. Погрешен е и извода на ВРС, че изп.д. е прекратено по молба на длъжника. Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция.

Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П.П.И., чрез адв. Кр.Т., , в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Взискателят, чрез своя процесуален представител е увредил длъжника, искайки налагането на запори по перемираното изп.д., вместо да поиска прекратяването му. Едва след подаване на молба до ЧСИ, той е постановил прекратяване на изп.д. и е вдигнал наложените запори и възбрани. Освен това при хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8, вр. чл. 79,1 ал.

1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя. При прекратено изп.д. единственият път за защита е исковият такъв. Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение, ведно с присъждане на псторените разноски.

Въззивната жалба е допустима за разглеждане. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито с.з.

Воден от горното, съдът:

О

П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА за 01.10.2019г. от

14.00ч. Да се призоват страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: