Решение № 1 от 04.01.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1760/2021
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 04.01.2022
- В сила
- 04.01.2022
- Състав
- Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал.1, т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. София, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иванка Ангелова
Членове:
Красимир Машев
Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000501760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261029 от 15.02.2021г., постановено по гр.д.№ 4937/ 2019г. от 1-13 състав на Софийски градски съд, Прокуратурата на Репу- блика България е осъдена да заплати на Г. И. Х. на основа- ние чл. 2, ал. 1, т.1 ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща обезщете- ние за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража със Заповед на ГД“Национална полиция“, отменена като неза- коносъобразна с влязло в сила решение на АССГ, и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно задържане под стража и повдигане и поддържане на обвинение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11. 04.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ над уважения размер до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над уважения размер до пълния предявен размер от 400 000 лв.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част, а от ответника – в уважената част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на дру гата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са 1 срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде- бен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – претендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно задържане под стража и обвинение в извършване на престъпление, което прекратено с постановление от прокурор, поради липса на извършено престъпление.
За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след подро- бен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че са налице предпоставките на чл.2,ал.1, т. 1 и т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и под- държала обвинение срещу ищеца за престъпление от общ характер, като наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното дея ние не е престъпление. При обосноваване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на принудителното задържане под стража за 24 часа, съдът е взел предвид нормалното психическо напре- жение и стрес в такива случаи. При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение съдът е отчел продължителността на наказателното производство – 3 месеца и 11 дни, начиная от 12.06.2014г. до 23.09.2014г.; незаконното задържане под стража на ищеца за срок от 72 часа; тежестта на повдигнатото обвинение; отражението върху психиката му, изразяващо се в психическо напрежение, стрес и страх от евентуално наказание.
Решението, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2, ал.1,т.1 ЗОДОВ да заплати обезщетение в размер на 500 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане под стража със Заповед на ГД“Национална поли ция“, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на АССГ, е недопустимо. С исковата молба са претендирани: - обезщетение от 100 000 лв. за нанесени вреди от незаконосъобразното задържане под стража, както за първоначалните 24 часа, осъществено от ГД “Национална поли- ция“, така и за последващото от 72 часа по силата на прокурорско постано- вление, - и обезщетение от 400 000 лв. за причинените неимуществени вре- ди от незаконосъобразно обвинение. При така заявените фактически осно- вания на претенциите е била налице нередовност на исковата молба, пора ди неразграничаване на вредите по повод задържането под стража за 24 часа, което съответства на отговорност по чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ, тъй като е налице отменяне на заповедта за задържане с влязло в сила решение на административен съд, и на тези за задържането за 72 часа, за които се иска ангажиране отговорността на Прокуратурата и които се включват в обезщетението, предмет на иск по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. С въззивната жалба ищецът изрично заявява, че не е искал ангажиране отговорността на Про2 куратурата на РБ за осъщественото от МВР задържане от 24 часа, което било „предмет на отделен процес, неподсъден на СГС и непредставляващ част от настоящото производство“, както и „че е присъдено нещо, което не са претендирали, от учреждение, което не е ответник в настоящото производство“. При така направеното с въззивната жалба уточнение на нередовната по горе изложените съображения искова молба, въззивният състав намира решението в разглежданата част за недопустимо, като произнесено по непредявен иск, поради което следва да се обезсили.
По жалбата срещу решението, с което ответникът е осъден да запла- ти обезщетение в размер на 2 500лв., намира следното:
По делото категорично са установени елементите на фактическия със тав на чл.2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на задържане под стража на лицето за срок от 24 часа и повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, наказателното производство по което е прекратено, поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала обвинението.
С оглед оплакванията в жалбите спори се по размера на обезщетението за неимуществени вреди от ищеца, а от ответника по основанието и размера на същото.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпле- ние и претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съоб- разно действително претърпените вреди от ищеца и болки и страдания, преценени с оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД/т.11 от ТР №3/2005 на ОСГК/.
Присъденото от състава на СГС обезщетение въззивният съд намира за съответно на доказаните болки и страдания, търпени в следствие на наказателното производство.
Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятелства: тежест на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено прес тъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода от 10 до 20 години“; посочената в исковата молба и установена продължителност на наказателното преследване – от 12.06.2014г., когато е привлечен като обвиняем, до 23.09.
2014г., когато е постановено окончателното определение, с което наказателното производство е прекратено, поради това, че не е извършено престъпление; задържа нето на ищеца под стража за срок от 72 часа; понесе- ните от ищеца морални вреди в следствие на неоснователното обвинение, изразяващи се в търпени тревоги, притеснения и страх от осъждане.
От заключението на приетата и неоспорена пред първата инстанция СМЕ се установява, че ищецът страда от следните заболявания: артериална хипертония, лекувана с бета-блокер с недобър ефект; захарна болест с давност от три години; пресбиопсия; астигматизъм; старческа катаракта. Ка- сае 3 се за хронични заболявания, засягащи сърдечно-съдовата система, об- мяната и зрителния анализатор. Вещото лице посочва, че липсват данни за състоянието на ищеца преди, по време и непосредствено след задържа- нето му, за да може да се направи обоснован извод за ефекта на процесуал- носледственото действие върху здравословното му състояние. Сочи, че стресът води до увеличаване на хормоните кортизол и адреналин, които водят до свиване на кръвоносните съдове, учестяване на сърдечната дей- ност и повишаване на артериалното налягане, както и до повишаване на кръвната захар. При неполучаването на храна, вода и медикаменти е въз- можно да се стигне до дехидратация, хипергликемия и повишение на арте- риалното налягане. При прием на противодиабетни средства и недаването на храна и вода е възможно получаването на хипогликемия. Експертът по- сочва още, че при проведени изследвания няколко дни след процесния ин- цидент е установено завишение в стойностите на гликирания хемоглобин и кръвната захар. Според него това означавало наличие на хронична хипер- гликемия през последните 2 – 3 месеца, т.е. некомпенсиран диабет в рамки те на 2 – 3 месеца преди изследването. Проведено е било изследване от офталмолог, при което са констатирани пресбиопсия (старческо далеко- гледство) и начална старческа катаракта (потъмняване на лещата). Експер- тът посочва, че тези състояние нямат отношение към задържането на ище- ца и преживения от него стрес, тъй като констатираната хипертоничната болест е с давност преди процесния инцидент. Сочи също, че тютюнопу- шенето влошава състоянието на пациенти с хипертонична болест и захарен диабет.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 48 години, към момента на образуване на производството; тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко престъпление от общ характер; задържането му под стража за срок от 72 часа; продължителността от 3 месеца и 11 дни на цялото производство, което прекратено в досъдебна фаза, тъй като не е извършено престъпление; претърпените от ищеца тревоги, притеснения и грижи във връзка с обвинението; намира, че сумата от 2 500 лв. за повдигнатото му незаконно обвинение, е справедливото в случая обезщетение за доказаните неимуществени вреди. За да не уважи жалбата на ищеца, съдът съобрази, че продължителността наказателното производство е много крат- ка и е било само на досъдебна фаза. Още с разглеждането на мярката за неотклонение на 14.06.2014г. съдът е оставил без уважение искането на прокуратурата за задържането му под стража, като не взима по отношение на ищеца мярка за неотклонение, т.е. не е търпяна друга мярка за неотклонение. Не се доказаха твърденията за значително влошаване на здравословното му състояние след задържането му и повдигането на обвинение. За да не уважи жалбата на прокуратурата, съдът взе предвид, че срещу ищеца е взета най-тежката репресивна мярка, изразяваща се в последващото му задържане за срок от 72 часа, което със сигурност са предизвикали страх, напрежение и притеснения, предвид тежестта на повдигнатото обвинение. Следва да се има предвид, че така определеното обезщетение е по-високо от обичайно 4 присъжданите при такава кратка продължителност на нака- зателното производство, поради съобразяване от съда на по-високата об- ществена значимост на деянието, за което е повдигнато обвинение, а имен- но – опит за убийство на високо поставена обществена личност, което не- минуемо привлича още по-сериозно общественият интерес и ангажира- ност на държавната репресия.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, решението в допустимата част, следва да се потвърди.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261029 от 15.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 4937/2019г., 1-13 състав на Софийски градски съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. И. Х. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неза- коносъобразно задържане под стража със Заповед на ГД “Национална по- лиция“, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на АССГ, както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до пълно предявения размер от 100 000 лв., като недопустимо.
ПОТВЪРЖАДВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5