Решение № 260012 от 10.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№260012 гр. П., 10.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 00031 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Oбразувано e въз основа на искова молба, подадена от

„Топлофикация-П.“ АД срещу от Л.В.Д. и В.В.А., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че всеки един от ответниците разделно дължи на ищеца, както следва: 1. Л.В.Д. дължи сумата от 636,90 лева, представляваща 4/ 6 идеални части от главницата в общ размер от 955,35 лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх**дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, както и сумата от 88,24 лева, представляваща 4/ 6 идеални части от законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 132,36 лева, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 636,90 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед № 2940/14.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен съд;

2. В.В.А. дължи сумата от 159,23 лева, представляваща 1/ 6 идеални части от главницата в общ размер от 955,35 лева за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх**дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, както и сумата от 22,06 лева, представляваща 1/ 6 идеални части от законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 132,36 лева, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 04.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 159,23 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед № 2940/14.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на договорните им задължения, а именно: неплащане стойността на потребената топлинна енергия.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Л.В.Д. и В.В.А. не са подали отговор на исковата молба. Във възраженията по чл. 414 ГПК ответниците са оспорили вземанията като погасени по давност. Със становище с вх. № ****г., подадено от ответниците, чрез пълномощника им адв. Б.В., исковете са оспорени като неоснователни. Ответниците поддържат, че между страните липсва облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Твърдят, че приложените по делото Общи условия не са разгласени по предвидения в ЗЕ ред. Сочат, че сумите за вноска за дялово разпределение не са претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК и са с различно правно основание, поради което считат, че не се дължат.

Оспорват реалната доставка на претендираното количество топлинна енергия за процесния имот, както и използваната за изчислението му методика. Оспорват и доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка за абонатния номер. Поради изложените съображения молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски за исковото и заповедното производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени извлечение от сметка и препис от приложение вестник "СъП.", бр. 82/29.04.2008 г., в което са публикувани общи условия на „Топлофикация-П.“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен с общинския народен съвет-П. се установява, че на 13.08.1990 г. В.А.Д.е закупил процесния апартамент апартамент № **находящ се в гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх. Д.

Видно от удостоверение за наследници на В.А.Д., същият е починал на 30.11.1991 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Л.В.Д., сина си В.В.А. и дъщеря си Н.В.А..

Представена е и декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №

112440/05.05.1998 г. от Л.В.Д., с която ответницата е декларирала, че е придобила в съсобственост с В.А.Д.и Н.В.А. процесния имот на основание наследствено правоприемство и договор, сключен с общинския народен съвет на 13.08.1990 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.

От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период предвид изготвянето на изравнителни сметки от „Нелбо“ АД от 2006 г. Установява се наличието на договор № 99 от 08.12.2011 г., сключен между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни.

Вещото лице-топлотехник посочва, че показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на предствител на етажната собственост и в законоустановения срок срещу тях не са постъпили жалби и възражения от страна на ответниците.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1 бр. водомер. Начислен е служебен разход на количеството потребена топла вода понеже ответниците не са осигурили достъп до имота за отчет на уреда, който е определен на база брой обитатели на имота- 2 лица с дневно потребление 140 литра. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител в СЕС разходът за топлоенергия е преизчислен и е определено топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.

Видно от заключение, в имота няма работещи отоплителни тела, което е отразено в индивидуалните месечни и изравнителни сметки, като енергия за отопление на имота не е начислявана.

Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 222 куб.м.

Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон. След провеждане на годишния отчет, разхода за сградна инсталация за имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.

Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 955,35 лева, от които БГВ-387,26 лева, Отопление- 127,85 лева, изравнителни сметки и корекции- 423,32 лева и вноска дялово разпределение- 16,92 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е приета и изслушана съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че месечните количества топлинна енергия са начислявани на база прогнозна консумация за имотите в сградата и изравнителни сметки, след реален отчет на уредите.

Установява се, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период е извършвана от „Нелбо“ ЕООД. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за адрес гр. П., ул. “Ю.Г.“, бл**вх**ап. **стойността на начислената, доставена, разпределена и потребена, но неплатена топлинна енергия е в размер на 955,35 лева, от които БГВ-387,26 лева, Отопление- 127,85 лева, изравнителни сметки и корекции- 423,32 лева и вноска дялово разпределение- 16,92 лева. Сумите от изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за периода от 05.2018 г. до 04.2019 г. са въведени в счетоводството на ищеца по партидата на ответника. Вещото лице е посочило още, че законната лихва за забава на месечните плащания за исковия период от 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г. върху главницата за топлинна енергия е в размер на 132,26 лева, като експертът е съобразил, че съгласно общите условия на ищцовото дружество купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневенс срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението, към датата на посещение на дружеството ищец няма постъпили плащания по партидата на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.