Решение № 387 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Ив. Минев

Членове:

Веселина Т. Семкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Галина Андр. А.ндреева-Минчева като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601584 по описа за 2025 година Настоящото производство по реда на глава ХХІ от НПК е образувано по протест на прокурор при РП-Пловдив срещу Присъда с рег. №103/15.05.2025г. по НОХД №2056/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, І н.с., с която подс.А. С. П. е признат за НЕВИНЕН относно извършването на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и на осн. чл.304 НПК е ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение. Отхвърлени са и двата предявени от В. Т. срещу подсъдимия граждански искове, всеки за сумата от по 6000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени, респ. неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху същите, считано от датата на деянието до окончателното им изплащане. На осн. чл.190 от НПК разноските по делото в размер на 450,12 лева са оставени за сметка на Държавата, а веществените доказателства – 2 броя дискове е разпоредено да останат по делото до унищожаването му по реда на ПАС. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов такъв в насока признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. В допълнителния протест се изтъква, че при 1 оценка и анализа на доказателствената съвкупност първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до погрешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон.

Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратураПловдив поддържа протеста. Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на долустоящия съд, доколкото фактът, че не било изменено обвинението касателно механизма на реализиране на деянието не е пречка за оценка на доказателствата по делото и подвеждането им към приложимото право.

Частният обвинител и граждански ищец В. Т. не се явява пред настоящата инстанция, а повереникът му адв. А. се солидализира със становището на държавния обвинител.

Подс.А. П. моли протестираната присъда да бъде потвърдена, считайки се за невинен. Упълномощеният му защитник адв.К. С. пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт, намирайки го за правилен, законосъобразен, изключително добре мотивиран и обоснован.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените в протеста и допълнението му оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, счете за установено следното:

За да постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел следната фактология:

Подсъдимият А. С. П. е роден на *** в ***, живущ в ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ЕГН **********.

На *** след полунощ подс.П. и свид.Я. К. се намирали до баничарница в *** до №***, известна като ***. На маса пред нея консумирали закуски. Порано вечерта двамата употребили алкохол, но пред самата баничарница не консумирали такъв. След тях до последната пристигнал свид.К. Н., който също си купил закуски. След него пристигнали свидетелите В. Т. и И.Н.

Двамата си закупили закуски и започнали да ги консумират в близост до подс.П. и свид.К. Между четиримата възникнал словесен конфликт с размяна 2 на реплики, от едната страна на който били подс.П. и свид.К., а от другасвидетелите Т. и Н. За да се избегне ескалацията му, последните двама решили да отидат да се хранят в автомобила, а след това да отпътуват.

Свид.Н. бил на шофьорското място, а свид.Т. се качил до него. Първият потеглил, управлявайки автомобила, а подс.П. тръгнал след МПС-то. Свид.Т. казал на свид.Н. да спре, след което слязъл от колата и двамата с подсъдимия се сборичкали в близост до автомобила. Паднали на земята, където боричкането продължило. В даден момент двамата биещи се попаднали в обхвата на охранителната камера на баничарницата, като на видеоклипа е заснето как свид.Т. нанася серия от удари с юмрук (общо девет) по главата на подс.П., след което му нанесъл и удар с крак в главата. Свидетелите К. и Н. разтървали биещите се, а на място били повикани екип на спешна медицинска помощ, ДАИКС - СОТ и полиция.

Съгласно заключението по назначената СМЕ по писмени данни №215/2024г., на В. Т. при процесния инцидент били причинени: счупване на дистална (далечна) фаланга на четвърти пръст на лява ръка; контузия на десния раменен пояс и мишницата; охлузване на гръдния кош; охлузване на десния лакът. Счупването на дистална (далечна) фаланга на четвърти пръст на лява ръка е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания поотделно и в съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Видно от СМУ №*** и допълнение към него, на подс.П. при инкриминирания инцидент било причинено контузия на раменния пояс и мишницата, оток и кръвонасядане в областта на главата, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.

Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за безспорно и категорично установена от събраните по делото:

I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК: справка за съдимост, характеристична справка, медицинска документация по отношение на В. Т. (лист за консултация, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, резултати от образнодиагностично изследване, СМУ № ***), протокол за оглед на ВД, протоколи за разпознаване на лица, ведно с приложен фотоалбум, СМУ № *** и 3 допълнение към него;

II заключенията по съдебно-медицинските експертизи по писмени данни, които коректно са ценени като обективно и компетентно изготвени;

III гласни доказателствени средства: дадените от подсъдимия обяснения, както и показанията на свидетелите: В. Т., депозирани в хода на съдебното следствие и прочетените такива на осн. чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, И. Н., дадени пред съда и тези от предходната процесуална фаза, надлежно приобщени на осн. чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, К. Н. пред съда, както и приобщените в цялост такива от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК и Я. К., депозирани в хода на съдебното следствие, с изключение на отбелязаната по-долу част.

IV веществено доказателство – диск.

Въззивната инстанция констатира, че макар първостепенният съд задълбочено и детайлно да е подложил на проверка инкорпорираните гласни доказателствени средства, то при реализираното им обсъждане е коментирал както дадените пред съда от съответните свидетели показания, така и тези от досъдебната фаза, които надлежно е приобщил. Пречка в тази насока не съществува единствено относно показанията на свид.Н. от предходната процесуална фаза, приобщени в цялост на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК поради липса на спомени относно случилото се. Внимателният прочит на материалите от първоинстанционното производство сочи, че само на база констатирани противоречия в свидетелските показания са прочетени и следователно приобщени към доказателствената съвкупност показанията на свид.Т. и свид.Н., депозирани на досъдебната фаза. Извършвайки доказателствения анализ, контролираният съд е пропуснал да посочи на коя част от показанията им се е доверил – на тези от съдебното следствие или приобщените от предходната процесуална фаза и защо, а вместо това е отбелязал, както коректно се изтъква в протеста, че приетата фактология се базира и на едните, и на другите, както и така ги е коментирал, в резултат на което е достигнал до извод за непълнота, непоследователност и вътрешно противоречие в показанията на свид.Т. и в тези на свид.Н. в стремежа на последния да обслужи приятеля си, но явно неуспешно поради лоша съгласуваност. Този недостатък на обжалвания съдебен акт, тъй като касае интерпретиране на доказателствената маса, не е основание за връщане на 4 делото. Допуснатото процесуално нарушение подлежи на отстраняване от въззивната инстанция чрез извършване на надлежен анализ в тази насока.

Изложената фактическа картина следва да се приеме за несъмнено установена от цитираните вече гласни доказателствени средства, като досежно приобщените показания на свидетелите Т. и Н. поради констатирани съществени противоречия, доверие се налага да се даде на предоставените такива в досъдебна фаза относно разменените реплики между подсъдимия и пострадалия. И това е така, доколкото в отбелязаната част при съпоставянето им се констатира, че те напълно си хармонират, като от съществено значение е и обстоятелството, че са дадени в момент, по-близък до инкриминирания, когато спомените им са били най-пълни и пресни относно случилото се. Като ненамиращи опора в доказателствената съвкупност, а и отречени от самия свид.Т. пред съда, приобщените негови показания за реализирано от подсъдимия ритане по колата преди пострадалият да слезе от нея не следва да бъдат ценена.

Относно началото на съдържащото се в обвинителния акт инкриминирано сбиване и механизма му, същественото противоречие касателно които е наложило приобщаване показанията на свидетелите Т. и Н., наложително се явява отбелязването, че всъщност едно лице случайно е станало очевидец на случилото се на процесната дата, тъй като е закусвало при въпросната баничарница. Това е свид.Н. А той, оказва се, не се намира в родствени, респ. приятелски отношения било с подсъдимия, било с пострадалия. Ето защо на предоставените от него сведения касателно интересуващи настоящото производство факти се налага да бъде дадено доверие като напълно обективни и безпристрастни, а и да бъдат кредитирани при констатирана опора в кумулираната по делото доказателствена маса.

Приобщените негови поради липса на спомени показания се отличават с последователност, логичност, пълнота и детайлност относно видяното на интересуващата производството дата. Спомените му към момента на тяхното депозиране, несъмнено, са били най-ясни и детайлни, като оказва се споделеното от него относно релевантните за процеса факти не само не е изолирано, но е и доказателствено подкрепено, защото оказва се хармонира със заявеното от подс.П. и от свид.К. От показанията му се изяснява, че след като подсъдимият е започнал да вика след потеглилата кола, в която на предна 5 пасажерска седалка се е намирал свид.Т., автомобилът е спрял и последният е слязъл. Подсъдимият се е приближил до него, след което двамата са се сборичкали, ударили се във витрината на баничарницата, която се счупила, и паднали на земята. Постигнал надмощие в така развилата се ситуация, свид.Т. започнал да удря с юмрук подс.П. и се опитал да го изрита. Така изясненото от този свидетел се подкрепя не само от обясненията на подс.П. и показанията на свид.К., но на тях хармонират и тези на свид.Н., заявяващ с категоричност, че след слизането си от колата видял, че подсъдимият и Т. вече се въргаляли на земята, като забелязал как последният ударил с юмрук няколко пъти подсъдимия, но удари от подсъдимия спрямо гражданския ищец не е забелязал да са нанасяни, докато двамата са били пред самата каса, както и не е видял подсъдимият да настъпва с крак пострадалия. Действително свид.Н. е близък приятел на частния обвинител, което налага показанията му да бъдат внимателно анализирани, след което и съпоставени с останалите източници на доказателствена информация. Доколкото стана ясно, че те са в синхрон с последната, то именно на показанията на свид.Н., депозирани пред съда, вяра следва да се даде. Тези негови показания, ведно с останалите цитираните такива, се подкрепят и от съдържанието на приобщеното по надлежния ред веществено доказателство (диск), поради което несъстоятелни са възраженията в протеста касателно информацията на последното и погрешна преценка показанията на свид.К.