Решение № 1242 от 01.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Бургас, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500596 по описа за 2023 година

С Решение № 204/27.01.2023г., постановено по гр. дело № 6052/2022г. по описа на Районен съд - Бургас e отменено наложеното от ОД на МВР – гр. Бургас на А. В. А. наказание, „Предупреждение за уволнение“ със Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на директора на Второ РУ - Бургас, на основание чл. 357 от КТ.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора, чрез процесуален представител - юрисконсулт Ана Димчева.

Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

В жалбата се посочва, че със Заповед № 251з-4592/14.09.2022г., работодателят е наложил на А. А. дисциплинарно наказание за неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от Правилника за вътрешния трудов ред в ОД на МВР - Бургас. Изброяват се изчерпателно нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в чл. 29 от Правилника за вътрешния трудов 1 ред в ОД на МВР - Бургас. В жалбата се твърди, че към датата на нарушението е била в сила Заповед № 435з-71/19.01.2022г., съгласно която кутиите с ключове и резервния комплект от тях, след установеното работно време следва да останат за съхранение в определено помещение като се подчертава се, че ищцата А. е запозната с посоченото задължение. В жалбата се изразява несъгласие с извода на съда, че по делото е останал недоказан факта, че служителката е взела и респективно не е върнала ключа в бившата стая на ОДЧ или дежурната стая, както се нарича от служителите. В жалбата се посочва, че въз основа на Заповед № 251з[1]3791/09.08.2022г., на въззиваемата е наложено наказание ,,забележка“ за неетично поведение и липса на лоялност към служители и ръководители на районното управление.

Развиват се подробни съображения във връзка с извършеното нарушение и наложеното наказание, както и досежно поведението на въззиваемата като служител.

С жалбата се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск от страна на А. В. А. да бъде отхвърлен.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена и да бъде отменено първоинстанционното решение, като вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответната страна по въззивната жалба – А. В. А., депозира по делото писмен отговор, чрез своя процесуален представител адвокат О. и сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В депозирания пред съда писмен отговор се оспорват наведените във въззивната жалба доводи за извършено от въззиваемата нарушение на трудовата дисциплина. Посочва се, че правилно районният съд приел, че не е 2 установено от събраните по делото доказателства дали процесния ключ е взет, респективно, не е върнат от А. А.. Направен е обстоен анализ на свидетелските показания и установените от тях факти и обстоятелства.

Посочва се, че позоваването на предишно нарушение и наложено дисциплинарно наказание на служителката е неотносимо към предмета на настоящия спор. Излагат се аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ. В писмения отговор на въззивната жалба се навеждат и доводи, че срокът за налагане на наказание е изтекъл на 15.09.2022г., а работодателят е наложил същото на 16.09.2022г. и след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Твърди се, че в издадената Заповед № 251з-4592/14.09.2022г. липсват еднозначни мотиви относно обективната страна на нарушението - не става ясно в какво точно се състои и кога е извършено то, както и не става ясно кой е конкретният вътрешен акт, в който е обективирано задължението на служителката. Заявява се, че горецитираната заповед е издадена в нарушение нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Изразява се несъгласие с изводите на съда относно съществуването на стая в сградата на районното управление, специално предназначена за съхранение на ключове от кабинетите на всички служители и работници. Подчертава се, че съгласно Заповед № 413з-520/09.06.2022г., служителите се задължават да оставят резервно копие, а не ползвания от тях ключ. Излагат се аргументи, че ако наказанието е наложено за нарушение на т. 4 от посочената заповед, то съществува допълнително основание за отмяна на същото, тъй като в т. 4 от Заповед № 473з-71/19.01.2022г., също не се установява правило за поведение, съгласно което, при всяко явяване на работа, съответния служител следва да вземе ключ от дежурната стая, за да си осигури достъп до кабинета и след приключване на работното време, да го върне обратно.

Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – А. А. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде 3 потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от А. В. А. от гр.*** против Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от Директора, с който се претендира да бъде отменено наложеното със Заповед № 251з-4592/14.09.2022г. на Директора на ОД на МВР – Бургас дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В исковата молба се посочва, че така наложеното наказание е незаконосъобразно, като се посочва, че заповедта е издадена след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението, поради което наказанието е наложено в противоречие с разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ. В исковата молба се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като от текста й не става ясно по несъмнен начин нито в какво се състои нарушението от фактическа и правна страна, нито кога е извършено то. В исковата молба се посочва, че е нарушена разпоредбата на 193, ал. 1 от КТ, тъй като въпреки, че формално изискването за предварително вземане на писмените обяснения на ищцата е спазено, от съдържанието на двете изпратени покани ищцата не била в състояние да разбере за какво конкретно нарушение се търси нейната отговорност. Посочва се, че в случай, че съдът достигне до извода, че е наказанието на А. е наложено за нарушаване на т. 4 от Заповед № 434з-71/19.01.2022г., то съдът следва да има предвид, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразна, защото ищцата не е била запозната с нейното съдържание към датата на извършване на нарушението. В исковата молба се твърди, че ако се приеме, че нарушението, за което ищцата е била наказана дисциплинарно се изразява в бездействие – невръщане на предаден й от работодателя резервен ключ, то наказанието е незаконосъобразно наложено, тъй като такъв резервен ключ изобщо не й е бил предаван, а ако се приеме, че ищцата е наказана заради невръщане на единствения ключ, който е осигурявал достъп до работното й място, то наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като няма вътрешен акт, който да задължава служителите от администрацията на работодателя да връщат дадените за персонално ползване ключове в края на работния ден или преди излизане в отпуск. Посочва се и обстоятелството, че 4 наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена в нарушение на критериите за определяне на дисциплинарно наказание, установени в чл. 189, ал. 1 от КТ.

Ответната страна по предявения иск – Областна дирекция на МВР – Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на предявения иск, в който посочва, че дисциплинарното производство е проведено законосъобразно, на ищцата е осигурена възможност за защита, а издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, в законоустановените срокове и е мотивирана.

За да постанови своето решение и да отмени наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със Заповед № 251з-4592/14.09.2022г. на Директора на Второ РУ Бургас, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява, че ищцата е взела, респективно – не е върнала ключа от кабинет № 23 при все, че това обстоятелство се оспорва от нейна страна и при положение, че не се ангажират доказателства от ответника, които да установят по несъмнен начин, че именно ищцата е взела, респективно – не е върнала ключа от кабинет № 23 и по този начин не може да бъде направен обоснован извод, че именно същата е извършила нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание. Съдът е приел, че предвид липсата на доказателства по делото, че нарушението е извършено конкретно от ищцата, следва да приеме, че наложеното наказание е незаконосъобразно.

В своите мотиви, съдът е посочил, че дори да бъде хипотетично прието, че ищцата е извършила процесното нарушение, то и в тази хипотеза наложеното наказание би било незаконосъобразно поради липса на пропорционалност на тежестта му с тази на нарушението, съобразно критериите, установени в чл. 189, ал. 1 от КТ. Съдът е посочил, че в случая се касае до нарушение, което само формално е нарушило нареждане на работодателя без да е причинило каквито и да е вреди за същия.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира 5 обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По отношение на наведените съображения във въззивната жалба, съдът намира следното:

По делото не се спори, че по силата на Заповед № 251з – 4592 от 14.09.2022г., постановена от Директора на ОД на МВР е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на лицето, работещо по трудово правоотношение в МВР – А. В. А. – на длъжност „системен оператор“ в група „Администрация“ към Второ РУ Бургас при ОД на МВР – Бургас, считано от датата на връчване на служителя. Видно от направеното отбелязване, заповедта е връчена на лицето на дата – 16.09.2022г., като в мотивите на цитираната заповед се посочва, че А. А. е извършила нарушение на трудовата дисциплина на 08.06.2022г., като е установено, че от 30.05.2022г. А. е излязла в отпуск поради временна нетрудоспособност и не е върнала ключа от служебното помещение, определено й за работно място в сградата на Второ РУ – Бургас. В цитираната заповед е посочено, че с това свое действие, А. А. е нарушила разпоредбите на чл. 189, ал. 1 от КТ, чл. 195, ал. 1 от КТ, чл. 187, ал. 1 от КТ.

По делото не се спори, че ищцата – А. В. А. е в трудово правоотношение с ОД на МВР и е приела да изпълнява длъжността „Системен оператор“ в Група „Администрация“ към Второ РУ Бургас при ОД на МВР – Бургас.

От събраните по делото доказателства се установява, че в деловодството на ОД на МВР на дата – 08.06.2022г. е депозиран сигнал от А.

А., като се посочва, че е направен опит да бъде осъществен неправомерен достъп до служебно помещение в сградата на Второ РУ – Бургас – работно място на служителя А. по време на нейното отсъствие поради временна неработоспобност. Установява се по делото, че въз основа на депозирания сигнал е извършена проверка и е изготвен Доклад до Директора на ОД на МВР от дата – 17.06.2022г., в който е отразено, че проверката не е потвърдила твърдението на А. А. за осъществяване на неправомерен достъп до служебно помещение в сградата на Второ РУ – Бургас. В представения по делото доклад изрично като констатация е посочено, че с действията си А. А. е възпрепятствала изпълнение на служебните задължения по длъжностна 6 характеристика от страна на домакина и хигиенистката на Второ РУ – Бургас.