Решение № 1469 от 17.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100507930 по описа за 2021 година

Производството е по глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20043840 от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 825/2020 г. на Софийски районен съд, 139 състав, са предоставени на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е.Е.

К.а, ЕГН **********, на майката М. Г. Г., ЕГН **********. Постановено е на основание чл. 127, ал. 2 СК детето Е.Е. К.а, ЕГН **********, да живее при майката М. Г. Г., ЕГН **********. Определен е, на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения на бащата Е.К.. К., ЕГН **********, с детето Е.Е. К.а, ЕГН **********, както следва: до навършване на двегодишна възраст на детето всяка втора, трета и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа на място в гр. София, посочено от майката и с право на майката да присъства или да изпрати пълнолетно лице да присъства. след навършване на двегодишна възраст на детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя (с преспиване); два пъти по 10 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава до 1

1 юни да съобщи на бащата планирания си годишен отпуск през лятото. всяка четна година на Коледните празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември до 17:00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – на Новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 29 декември до 17:00 часа на 1 януари следващата година, всяка четна година – Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 17:00 часа на Велика събота; всяка нечетна година – за Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Великден до 17:00 часа на понеделника след Великден за рождения ден на детето – за два часа по споразумение с майката, при липсата на такова – за периода 10:00 часа до 12:00 часа; за рождения ден на бащата – за два часа по споразумение с майката, при липсата на такова – за периода 17:00-19:00 часа.

Осъден е Е.К.. К., ЕГН **********, да заплаща на детето си Е.Е. К.а, ЕГН **********, чрез неговата майка М. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.

127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК издръжка в размер на 250 лв. месечно за периода 20.02.2020 г.- 7.04.2020 г., както и за периода след 16.02.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, като е отхвърлен предявеният иск за издръжка за разликата над 250 лв. до 300 лв. като неоснователен и за периода 08.04.2020 г.-16.02.2021 г. на основание т. 22 от ППВС № 5/1970 г.

Осъден е Е.К.. К., ЕГН **********, да плати на детето си Е.Е. К.а, ЕГН **********, чрез неговата майка М. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.

149 СК сумата от 542,78 лв. – издръжка за минало време за периода 27.10.2019 г.- 20.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за издръжка за минало време за разликата над 542,78 лв. до 954,68 лв.

Допуснато е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от М. Г. Г., чрез адв.

С.Б., срещу решението в частта, която са определени мерките относно режима на лични отношения на бащата с детето Е.Е. К.а след навършване на двегодишна възраст на детето. Счита, че постановеният режим в тази част е неудачен с оглед нуждите на детето и възможностите на бащата да откликва на тях. Отделно счита, че не следва да се сливат празниците Бъдни вечер и Коледа и моли двата празника да бъдат разделени. Възразява и срещу продължителността на пребиваване на детето при бащата за Новогодишните празници. Желае то да е в рамките от 10,00 ч. на 31-ви декември до 19,00 ч. на 1-ви януари. Относно режимът през летните месеци, счита, че в тези десет дни бащата следва да взима детето си без преспиване всеки ден от 10,00 до 19,00 ч. В останалата част счита, че решението е правилно.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от Е.К..

К., чрез адв. Т.Т.. Изложени са съображения за нейната неоснователност.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена и въззивна жалба от Е.К.. К., чрез адв. Т.Т.. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, а именно упоменатите в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., при определяне на най-добрия интерес на детето. Сочи, че е налице реална опасност да бъде причинена вреда на детето, което да приема баща си като непознат и чужд човек, предвид създалата се ситуация и определения режим на лични отношения.

Излагат се съображения във връзка с полаганите от бащата грижи за детето в периода преди раздялата между родителите, както и разширеният роднински кръг – родителите на бащата, които биха могли също да го подкрепят, като се сочи, че бабата на детето по бащина линия е педагог. Сочи, че майката на детето недобросъвестно се опитва да прекъсне връзката между баща и дете, а постановеното първоинстанционно решение е във вреда на детето, защото е прекъснат личния контакт между него и баща му. Сочи се, че решението е неправилно и в частта за присъдената издръжка, като размерът не бил определен от съда при съобразяване с нуждите на детето и възможностите на родителите. Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваните части, като бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, посочен подробно във въззивната жалба. Прави се искане и присъденият размер на издръжката за детето да бъде намален до законовия минимум. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от М. Г. Г., чрез пълномощника адв. С.Б.. Изложени са съображения за нейната неоснователност.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Установява се, че страните по делото – родителите на малолетната Е.Е. К.а, са живели във фактическо съпружеско съжителство в периода втората половина на 2018 г. до края на октомври 2019 г., когато са се разделили поради влошените си отношения. Детето Е. е родено на ******* С първоинстанционното решение родителските права по отношение на детето Е. са предоставени на майката М. Г. Г., като в тази връзка спор между страните няма. Решението в тази част е влязло в сила.

По делото се установява, че до момента срещите между бащата и детето след раздялата между родителите са се осъществявали в присъствие на майката в дома , в градинка в близост до дома , както и в детски център. Съгласно определените от първоинстанционния съд привременни мерки, режимът на лични отношения между бащата и детето се осъществява всяка втора, трета и четвърта събота от месеца от 10,00 ч. до 14,00 ч. на място в гр. София, 3 определено от майката и с право на майката да присъства или да изпрати пълнолетно лице да присъства. Впоследствие привременните мерки са изменени, като е посочено, че срещите са на място, различно от дома на майката и двора, прилежащ към дома на майката. Впоследствие привременните мерки са допълнени, като е определен режим на лични контакти на бащата с детето на рождения ден на Е. – 3 септември, за 2 часа – от 11,00 до 13,00 ч., в дома на бащата.

Пред въззивната инстанция спорът се съсредоточава в режима на лични отношения между бащата и детето, както и размерът на дължимата от бащата издръжка.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивния съд, майката заявява, че има притеснения да оставя детето само с бащата, тъй като Е. била все още твърде малка и бащата нямал необходимия капацитет да се справи. Сочи, че същият не спазвал определеният му режим на лични отношения с детето и нямал истински интерес към него. Не смята, че бащата може да празнува заедно с детето Коледните празници.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред въззивния съд, бащата сочи, че отношенията с майката са влошени. Определеният от първоинстанционния съд режим бил неподходящ. При осъществяване на срещите между него и Е. майката на детето и дядото по майчина линия присъствали и се държали като „надзиратели“, детето се разстройвало. Счита, че следва да му бъде дадена възможност да вижда детето насаме, в спокойна обстановка. Сочи, че майка му е педагог и може да му помага при грижите за детето. Същата живее на около 20-30 минути от дома на бащата.

Пред въззивната инстанция е допуснато изслушване на заключение на вещо лице по съдебно-психологическа експертиза. Вещото лице е предложило и режим на лични отношения между детето и бащата, който счита адекватен за нуждите на детето и съобразен с възрастта му.

Пред въззивната инстанция са приети социални доклади от ДСП – Люлин, изготвен на базата на проведен с майката разговор, посещение в дома и разговор с личния лекар на детето, както и на ДСП – Красно село, изготвен на базата на проведен с бащата разговор и посещение в дома му. Констатира се, че и двамата родители имат добри социално-битови условия за отглеждане на детето и желание да го отглеждат.

Като доказателство по делото е прието съдебномедицинско удостоверение № 621/2021 г., съставено на 21.09.2021 г., като съдържащото се в него заключение е, че при прегледа на детето се е установило наличие на малка разкъсно-контузна раничка по лигавичната повърхност на долната устна, покрито с белезникав налеп; отчупване на минимален фрагмент от долния режещ ръб на първи горен ляв зъб; охлузвания под долна устна и в областта на брадичката; охлузвания в областта на дясно коляно. Сочи се, че тези травматични увреждания са получени от действието на твърди и тъпи предмети. Майката твърди уврежданията да са настъпили по време на среща между бащата и детето на 18.09.2021 г.

Относно режима на лични отношения между бащата и детето:

Спорно е какъв е подходящият режим на лични отношения, който бащата 4 следва да има с детето, като в тази връзка спорно е и обстоятелството какъв е родителският капацитет на бащата и има ли възможност същият да посреща нуждите на детето. Във връзка с твърденията на бащата, че майката възпрепятства контактите му с детето, което застрашава съществуването на връзката баща – дете, спорно е и какъв е родителският капацитет на майката.

Спорно е също така и какъв е най-добрият интерес на детето и какъв режим на лични отношения с бащата би се явявал адекватен на нуждите му.

В тази връзка въззивният съд отбелязва, че по делото са представени и приети доказателства /както писмени, така и гласните доказателства, събрани при разпит на доведените от страните свидетели пред първоинстанционния съд/, установяващи влошените отношения между двамата родители, които обаче са от значение за предмета на делото само доколкото се отразяват на връзката на детето с всеки от тях и следва да бъдат коментирани единствено в този контекст.

Във връзка с обстоятелствата, които се вземат предвид от съда при определяне на това какъв е най-добрият интерес на детето, все още са в сила постановките на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС. Същевременно в § 1, т. 5 от ЗЗДет. е дадена дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето", като се сочи, че в съдържанието на същото се включва преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.