Определение № 21364 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21364 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511443 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 222285/24.06.2025 г. на А. Г. А., подадена чрез адв. Д. М. М. –управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 26952/22.06.2025 г. по гр. д. № 56812/2024 г. на СРС, 35 с-в, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 01.04.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 5707/31.03.2025 г. в частта за разноските, като се ангажира отговорността на ответника „Стик-Кредит“ АД за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че за съда липсва възможност да редуцира адвокатското възнаграждение или да откаже присъждането му при липса на възражение от насрещната страна за прекомерерност.

Насрещната страна „Стик –Кредит“ АД не е взело становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение от 22.06.2025 г. по гр. д. № 56812/2024 г., СРС, 35 състав е оставил без уважение молбата на ищеца А. Г. А. за изменение на решението от 31.03.2025 г. в частта за разноските, с което решение по същество е уважил исковата претенция на ищеца изцяло и е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК Договор за потребителски кредит от разстояние № 952942/15.05.2023 г., сключен между ищеца в качеството му на 1 кредитополучател и ответното дружество „Стик –Кредит“ АД в качеството на кредитодател. Приел е, че на ищеца не се следват разноски, тъй като претендирането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева при искова претенция за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит за 520 лева, която сума представлява цената на иска, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК, позовавайки се на приетото в определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на ВКС, ГК, III г.о. Изтъкнал е и служебно известния му факт, че е образувал срещу същия ответник още 6 дела, по които предмет са идентични договори, сключени между страните, което при уважаване на претенциите би довело до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на главното вземане.

Това произнасяне е мотивирано подробно, както в самото съдебно решение, така и в обжалваното определение.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки изхода от делото на ищеца не се следват разноски за адвокатско възнаграждение поради злоупотреба с право от негова страна, тъй като с правно позволени средства от формална страна последният е целял единствено да се постигне противоправен резултат - а именно чрез претендираните разноски по множеството идентични дела (неоспорено от ищеца) да се обогати неоснователно за сметка на длъжника, като по всичките тях да претендира и получи разноски.

Предявяването на иск поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на процесуални права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Когато предоставените на страните процесуални права не се упражняват добросъвестно (например при липса на материално право или за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица), е налице злоупотреба с процесуално право. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други правни субекти (чл. 57, ал. 2 от КРБ) и когато правото се упражнява в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). В този смисъл е решение № 189/20.06.2014 г., постановено от ВКС по гр. д. № 5183/2013 г.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК, т. е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Дали едно материално право е упражнено добросъвестно се преценява въз основа на фактите по делото за всеки конкретен случай.

2

При съвкупната преценка на данните по настоящото дело въззивният състав на свой ред обосновава извод за наличие на злоупотреба с процесуално право от страна на ищцата, водещо до генериране на разноски. Установено е от районния съд и не е оспорено от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство, че той е предявил срещу ответното дружеството още шест искови молби, с които е предявил искове за прогласяване нищожността сключени между страните договори за потребителски кредити, идентични на процесния. Дори и ответникът да е включил в договорите неравноправни клаузи, предявяването на множество искове не е адекватно на търсената защита и с нищо не допринася за охраняване на правата на потребителя. Напротив, разглеждането на делата от отделни състави на съда води до по-бавно постигане на целения правен резултат. Единствената полза се изразява в генериране на отделни адвокатски възнаграждения за Еднолично адвокатско дружество "Д. М.". Идентични неравноправни клаузи не оправдават завеждане на отделни дела, по които ответникът да бъде осъден да заплати неоправдано високи адвокатски възнаграждения (в случая повече от четири пъти по-високи от цената на иска).

Неупражняването на всички права в рамките на едно или няколко (но значително по-малко на брой) производства е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно (респективно по-малко на брой) производства. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Изложеното мотивира и извода, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на ищеца, а с цел генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално поведение от страна на ищеца, посредством формално упражняване на права, настоящият състав приема за злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел. В съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то и настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че само по възражение на насрещната страна съдът следи дали участващите в съдебните производства лица и техните представители упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Точно обратното, при злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, съдът е длъжен да осуети злоупотребата, а не да съдейства за осъществяването й. Затова и в настоящия случай и според настоящия съдебен състав е приложима практиката на ВКС, обективирана в определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III г.о. на ВКС.

С оглед на гореизложеното жалбата срещу определението на първостепенния съд постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

3

По така изложените съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 222285/24.06.2025 г. на А. Г. А., подадена чрез адв. Д. М. М. –управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 26952/22.06.2025 г. по гр. д. № 56812/2024 г. на СРС, 35 състав, с което е отхвърлена молбата му с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение от 31.03.2025 г. в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4