Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 28.02.2026, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 479/2025
Вид
Решение № 54
Подписан
28.02.2026
Състав
Адриана Атанасова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ №47

№ 54 гр. С., 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100479 по описа за 2025 година

С. районен съд е сезиран с установителен иск (първоначално предявен пред Софийски районен съд), от Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК *********, срещу Агенция „П. и.“, ЕИК *********, предявен по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, за регресно вземане на ищеца с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че искът е предявен след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 165170/2024 г. по описа на СРС, по което в срок длъжникът-ответник е възразил.

Твърди се още, че на 04.08.2020 г., около 23:10 ч., на път ***-***, в района на 29+500 км., преди Ж. посока С., застрахованият при ищеца лек автомобил марка „М.“, модел „ЦЛС“, с рег. № СВ ****НХ, управляван от И., реализира ПТП в непредвидено препятствие на пътното платно – необезопасена и несигнализирана дупка, с материални щети (гума и джанта).

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1661***/04.08.2020 година. Твърди се още, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 5000-1261-20-4252000 по имуществена застраховка 1

„Каско“ на МПС, полица № 9300191006****, със срок на валидност от 06.08.2020 г. до 05.08.2020 година. Ищецът посочва, че е извършен оглед на лекия автомобил, при който са констатирани щети по гума и джанта, във връзка с което и в съответствие със степента и вида на увреждането, на база опис, експертиза и оценка е определен размер на обезщетението в размер на 277,76 лева. Посочената сума била изплатена на собственика на увреденото МПС – „М. К. – 2“ ЕООД с преводно нареждане на 28.08.2020 г., поради което ищецът поддържа че е встъпил в правата на застрахования и има вземане в размер на 287,76 лева, за изплатеното застрахователно обезщетение с включени 10,00 лева ликвидационни разходи срещу ответника.

При така изложените факти ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 287,76 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение с включени 10,00 лева ликвидационните разходи по щета № 5000-1261-204252000. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото - Агенция „П. и.“, оспорва иска по основание и размер. Оспорва се и материалната доказателствена сила на представения по делото протокол за ПТП. В тази връзка твърди, че същият е непълен, неточен и противоречив. Липсвало пълно и ясно описание на механизма на произшествието, както и на вредите, които не били посочени.

Също така протоколът противоречал на посоченото в представеното уведомление за настъпило застрахователно събитие, което също било от 04.08.2020 година. Поради това ответникът счита, че представеният по делото протокол от ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по делото и нямал материална доказателствена сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите по МПС, тъй като не е съставен от служители на КАТ, съответно местопроизшествието не е посветено на място от служители на МВР, а евентуалното произшествие не било извършено в присъствието на актосъставителя, както и липсвало снимков материал на твърдяното препятствие. Протоколът за ПТП не бил подписан от страна на ответника, като възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който е заинтересован от изхода на делото, с оглед обезщетяването му като собственик за вредите по застрахования автомобил. Също така не бил посочен размерът на препятствието нито в протокола, нито в схемата на ПТП, което следвало да 2 се приеме като противоречие в механизма и причината за реализирането на ПТП. Не ставало ясно имало ли е други участници в движението, каква е била скоростта на водача и спазвал ли е правилата и условията за движение по пътищата. Останалите писмени документи представени от ищеца – Уведомление за настъпило застрахователно събитие и други, били частни свидетелстващи документи, издадени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателя им факти, поради което не доказвали по безспорен начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП. Ответникът твърди още, че ищецът не е извършил проверка относно установяване на обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно събитие, като са били нарушени и разпоредбите на КЗ относно задължителните реквизити на договора за застраховка, който не съдържа застрахователните рискове. Поддържа, че наред с това от ищцовото дружество не са събрани доказателства за настъпване на ПТП, съответно на вредата в резултат на изключени по застраховката рискове, в т.ч. управление на водача под въздействието на алкохол или упойващи вещества, техническа неизправност на МПС или умишлени действия. Прави се възражение за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, доколкото се е движел със скорост, която е допринесла за настъпване на ПТП и по този начин е нарушил нормата на чл.20, ал. 2 ЗДвП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – в изпълнение на правомощията си по чл. 415, ал. 1 от ГПК заповедният съд е предоставил на заявителя едномесечен срок за предявяване на исковата молба. Искът е предявен съгласно дадените указания, като същият е допустим.

Ангажирането на отговорността по 410 К З вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:

1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между 3 увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай съдът приема за установено наличието на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователното дружество-ищец и трето неучастващо по делото лице, а именно „М. К. – 2“ ЕООД, доколкото по делото е представена застрахователна полица № 9300191006****, с обект на застраховката – лек автомобил марка „М.“, модел „ЦЛС“, с рег. № СВ ****НХ, и срок на застрахователното покритие от 06.08.2020 г. до 05.08.2020 година. По силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочените в договора сума и срок, имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на процесното МПС, като е уговорено покритие по „Клауза 1“. Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие, като неоснователно е възражението на ответника, че същият не отговаря на изискванията на КЗ.

Не е спорно между страните обстоятелството, че претендиранта сума е изплатена от дружеството-ищец на застрахования по договора – „М. К. – 2“ ЕООД на 27.08.2020 година.

По делото е представено от ищеца заверено копие на Протокол за ПТП № 1661*** от 04.08.2020 година. Видно от текста на самия протокол, същият е съставен от младши автоконтрольор при РУ – С. на 04.08.2020 г. в 23:50 часа.

Посочено е, че при движението си по път ***-***, в района на 29+500 км., процесният автомобил, управляван от И. П., попада в непредвидимо препятствие на пътното платно – необозначена и необезопасена дупка. Като 4 видими щети е отбелязано „ 1 бр. гума“ без посочване на това лява или дясна е гумата. Протоколът е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на необозначена и необезопасена дупка, и наличието на вреди по лекия автомобил. Протоколът за ПТП обаче не е решаващо доказателство за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани в процеса от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Представено по делото е Уведомление за настъпило застрахователно събитие, без номер от дата 04.08.2020 година. Видно от уведомлението същото е попълнено ръкописно от И. П., като в него е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 04.08.2020 г. в 23:10 часа на път III181 преди Ж., посока С., като процесното МПС е попаднало в дупка, вследствие на което са увредени предна лява гума и джанта.

При разпита си в съдебно заседание И. П. свидетелства, че не си спомня за претърпяно ПТП и няма спомен какъв е процесния лек автомобил.

Приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице въз основа на представените по делото протокол за ПТП и уведомление за застрахователно събитие.

След самостоятелен анализ на посочените доказателства, съдът намира, че в настоящия случай недоказани по делото останаха механизмът на произшествието както и причинно-следствената връзка между събитието и настъпилите вреди. Изложеният в исковата молба механизъм на произшествието не се подкрепя нито от заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза, нито от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел – И. П., управлявал процесния автомобил при твърдяното произшествие. Действително в заключението си вещото лице е посочило, че вредите по лекия автомобил са причинени при 5 движението му по път III-181 при преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно и се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на събитието, но при изслушването си в съдебно заседание експертът изяснява, че вредите могат да бъдат получени при различен механизъм от описания в исковата молба, в това число при преминаване на превозното средство и контакт на гумата с остър или твърд предмет, при изкачване на бордюр или тротоар, като от приложените доказателства няма данни за физическите характеристики на препятствието – дупка на пътното платно. Не са ясни височината, широчината и дебелината на твърдяната дупка, нито има данни къде на пътното платно се е намирала.

Съдът кредитира изложеното от вещото лице в съдебното заседание, тъй като видно от самото заключение, същото е изготвено въз основа на протокола за ПТП и уведомлението за застрахователно събитие. Както се посочи вече протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, а е само едно от доказателствата за механизма на произшествието, като същия следва да бъде доказан категорично. Също така съдът не кредитира представеното Уведомление за застрахователно събитие, предвид отразената в него дата на съставянето му. При твърдение, че процесното ПТП е настъпило в 23:10 ч. на 04.08.2020 г., а местопроизшествието е посетено от КАТ в 23:50 ч. на 04.08.2020 г., нелогично звучи претърпелият инцидент водач да е попълнил уведомлението до застрахователя в рамките на същия ден – 04.08.2020 година (който е и предпоследния ден от валидността на сключената имуществена застраховка). Следва да се отбележи обстоятелството, че между протокола за ПТП и уведомлението са налице разминавания и относно претърпените щети.