Решение № 207 от 18.04.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Смолян, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100795 по описа за 2022 година

Ищецът С. Г. Б. от гр. Смолян е предявил срещу „***“ ЕООД, представлявано от *** и *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата при липса на основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 17.08.2022 г. до окончателното плащане.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за потребителски кредит № 761274/28.05.2019 г., с отпуснат кредит в размер на 1 200 лв., подлежащ на връщане ведно с договорената лихва и обща сума в размер на 1 476 лв., при договорен ГПР 49,11 %. Ищецът платил на кредитора 12 месечни вноски, всяка в размер на 200 лв. или общо 2 400 лв., като 1 200 лв. са платени при начална липса на основание поради недействителост на договора за кредит. Счита, че дължи да заплати само чистата стойност на кредита. Твърди, че заплатената такса гаранция в размер на 924 лв. е платена на нищожно основание, тъй като клаузата на чл. 5 от договора за такса за предоставяне на гаранция е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Възнаграждението за поръчителство съставлява скрито възнаграждение, тъй като всички суми, платени извън съществените елементи на договора - главница и договорно възнаграждение, представляват допълнително възнаграждение за кредитора и следва да бъдат включени в ГПР, тъй като се заплащат и при точно изпълнение от длъжника. Тази такса не е включена в ГПР, но представлява елемент от същия и при включването му той надхвърля допустимия максимум от 50 % на годишна база, с което се заобикаля императив ната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата за такса гаранция е нищожна на 1 основание чл. 19, ал. 5. Счита, че платеното над чистата стойност на кредита от 1 200 лв. в размер на 1 200 лв. подлежи на връщане като платено без основание.

**** – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Признава факта на сключване на договор за кредит между ищеца и ответника, по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1200 лв., който следвало да върне ведно с договорената лихва от 23 % и ГПР от 49,11 % или обща сума за връщане 1 476 лв. Ищецът се задължил с т. 5 от договора да предостави поръчителство като обезпечение на договора.

Клаузата за предоставяне на поръчителство не е условие за сключване на договора и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер. Избраната от ищеца възможност е индивидуално договорена от потребителя и е включена в договора поради избора й в заявката за кредит, подписана от ищеца. Ищецът сам е избрал обезпечение чрез поръчителство и е посочил ***. Отрича тази клауза да представлява заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, тъй като ищецът е бил информиран за всяка стъпка от сключването на договора. Счита, че таксата за поръчителство не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, поради което е неоснователно и твърдението за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договореният ГПР е в съответствие с посочената разпоредба, за който ищецът е уведомен предварително, както и за таксата за поръчителство, като ищецът не е бил принуден да сключва договор за гаранция с ***. Разполагал е и с правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от договора в срок от 14 дни от сключването му, което не е направил. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмена молба пълномощникът **** моли исковете да бъдат уважени по изложените в него съображения и да му бъдат присъдени деловодните разноски по представения списък. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв..

Ответникът в писмено становище счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира за деловодните разноски по представения списък.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2019 г. между „***“ ЕООД като кредитор и С. Г. Б. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 761274, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 200 лева със срок за издължаване 12 месеца, като първата вноска е с падежна дата 27.06.2019 г..

Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 23 % в размер на 276 лв. или общо сумата от 1 476 лв.. Договорен е ГПР от 49,11 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството, с 2 одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Погасителният план, предоставен от ответника на ищеца като част от преддоговорната информация /л. 24/ съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размерът на вноската, образувана от главница и лихва. Във вноските не фигурира размерът на плащането за поръчител.

Не е спорно между страните, че договорената такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от „***“ е в размер на 924 лв.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия /л. 34 и 35/. С т.4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя, вкл. и предложеното от последния обезпечения, предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или от поръчител, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т.5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя. Според т. 6.6. договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини – СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит. В т. 9.4. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в Пощенска банка и *** или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей. по клиентския номер на дружеството Видно от представената от ищеца справка за получените плащания, изготвена от ответника /л. 9/, ищецът е извършил плащания на 12 месечни вноски чрез Изи пей, съответно в периода 23.06.2019 г. – 29.08.2020 г., с които са погасени 1 200 лв. за главница, 276 лв. лихва и 120 лв. такси по тарифата и общите условия. На отделен ред е записано, че сума за допълнително избрана незадължителна услуга към *** в размер на 924 лева се дължи на лицето, предоставящо услугата и по посочена от него сметка. съгласно чл. 16, ал.

2, б.„а“ от ОУ кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора. Сумата не е задържана от „***“ ЕООД.

Не се спори по делото, че ищецът е извършил 12 плащания по 200 лева.

Съгласно заключението по изслушаната СИЕ общият размер на извършените от С. Г.

Б. плащания за погасяване на задълженията по Договор № 761274 за предоставяне на потребителски кредит от 28.05.2019 г., съгласно представените от „***” ЕООД справки е 1 596 лева. Плащанията са извършени чрез платежна система EPAY. С направените от С. Г. Б. погасителни вноски в общ размер на 2 520 лева е извършено погасяване по кредита, както следва: 1 200 лева – главница /Таблица 1, к.9/; 276 лева – договорна лихва /Таблица 1, к.6/;

3

120 лева – такса събиране /Таблица 1, к.13/; 924 лева – такса гаранция /Таблица 1, к.16/ Размерът на ГПР по Договор № 761274 за предоставяне на потребителски кредит от 28.05.2019 г., като се вземат предвид възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 924 лева и събраните такси, съгласно ОУ в размер на 120 лева е 272.07 %.

Съдът кредитира заключението по СИЕ като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления Законът за електронния документ и електронния подпис . Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4 предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От страна на ответника се представят преддоговорната информация /л. 23-31/, както и общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „***“ ЕООД л. 32-43.

Представените от ответника Общи условия, обаче са неотносими към процесния договор, тъй като са влезли в сила на 07.04.2021 г. – 2 години след сключването на процесния договор. От страна на ответника не се представят доказателства, че цялата необходима информация по чл. 10 ЗПФУР, действително е била предоставена и получена по 4 предвидения начин на ищеца. С оглед твърдението на ответника, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ищеца е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то е необходимо от страна на ответника да се ангажират доказателства, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.

Както е установено в съдебната практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ.