Решение № 14448 от 19.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14448 гр. С., 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110151477 по описа за 2025 година

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.79 от ЗС от Р. Р. И.,ЕГН **********,с адрес К,П. С.

И.,ЕГН **********,с адрес К,и Р. С. Н.,ЕГН **********,с адрес Н И,с пълномощник адв.Б. Г.,с адрес гр.С.,******,срещу С О,БУЛСТАТ ******,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищците са собственици на имот с идентификатор *****,с площ от 732 кв.м.,при съседи имоти *****,*****,******,*****,*****,на основание придобивна давност,при следните квоти – 4/6 идеални части за Р. И. и по 1/6 идеална част за всеки от другите двама ищци.

В исковата молба се твърди,че с договор от 27.11.1986 г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя в полза на С П И. и Р. Р. И.,а през 1987 г. е построена двуетажна жилищна сграда с площ от 89 кв.м. Ищците сочат,че сградата се намира в имот с идентификатор ***** като от построяване на сградата до смъртта на С И. фактическа власт върху имота са реализирали ищцата И. заедно със С И.,а впоследствие фактическа власт върху имота е осъществена от тримата ищци. Твърди се,че в имота ищците са отглеждали зеленчукова градина,грижили са се не само за сградата,но и за поземления имот. Твърди се,че не е упражнено право на изкупуване поради обстоятелството,че ищците са считали имота за свой собствен. Твърди се,че доказателство за притежаваното право на собственост е декларирането на имота в данъчна декларация. Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на установителните искове предвид наличието на издаден през 2003 г. акт за общинска собственост,което означава,че ответната страна 1 претендира право на собственост върху поземления имот.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответната страна С О,с което оспорват исковете. Твърди се,че в периода 1986 г. до 1996 г. законът е забранявал придобиване по давност на имоти общинска собственост. Сочи се,че при съобразяване действието на мораториумите не е налице десетгодишен срок,в рамките на който ищците да придобият право на собственост. Твърди се,че съгласно чл.15,ал.3 от ЗС ( отм.) правото на строеж е включвало и ползването върху незастроената земя,сочи се,че носителите на право на строеж са разполагали с възможност за изкупуване на земята на преференциални цени,но не може да бъде прието,че носителят на право на строеж може да придобие имота по давност. Ответникът поддържа,че доколкото на ищците е предоставено ползване и на земята,то ищците не са заплатили данъчните задължения недължимо.

Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Представено е разпореждане № 404 на Министерски съвет от 28.10.1968 г. за предоставяне на земя на определена категория лица.

С молба от 24.05.1986 г., С П И. е поискал да му бъде възложен за закупуване с отстъпване право на строеж – парцел № 22, пл. № 370 в кв. 41 по плана на с. К. Представена е и молба от 21.07.1986 г. от С П И. и Р. Р. И. до председателя на ИК на РНС „Девети септември“ за отстъпване право на строеж върху държавен урегулиран парцел II, имот с пл. № 370, в кв. 41 по плана на с. К.

От предложение от кметството на с. К се установява, че на С П И. е предложено да му бъде възложен за изкупуване с отстъпване право на строеж върху държавен парцел I I , пл. № 370 в кв. 45 като самостоятелен парцел.

Представен е и протокол от 4.11.1986 г. за вземане на решение за отправяне на предложението.

Представен е договор № ДИ-04-204 за отстъпване право на строеж върху държавна земя, сключен на 27.11.1986 г., между председателя /зам.председател/ на ИК на Седми РНС, действуващ като представител на ИК на СГНС, от една страна и С П И. и Р. Р. И., от друга страна, въз основа на Заповед № РД-09-01-282/85 на председтеля на ИК на V I I РНС /също приложена/, при спазване на особените изисквания на ПДИ, ЗС, ЗСГ и ЗТСУ, като е отстъпено право на строеж на еднофамилна двуетажна жилищна сграда върху държавно урегулирано място, с площ 700 кв.м., съставляващо парцел II, имот № 370, квартал 41, местност с. К срещу заплащане на цена от 2113 лева, внесена от строителя в ДСК „Жилищно кредитиране“.

Приложено е строително разрешение, издадено на С П И. и на Р. Р. И. относно жилищна сграда в кв. № 41, м. К.

Представена е скица на поземлен имот с идентификатор ***** с адрес с.

2

К, площ 732 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м).

Видно от удостоверение за наследници на С П И., починал на 03.04.2009 г същият е оставил като свои наследници по закон съпругата си Р. Р. И., сина си П. С. И. и дъщеря си Р. С. Н..

Представена е данъчна декларация от 07.03.1998 г., подадена от С П И., в качеството си на собственик на поземлен имот и на сграда в с. К, съгласно документ за собственост – ДИ-04-204, издаден на 27.11.1986 г. от Софийски градски народен съвет – „Девети септември“. Като съсобственик е посочена и Р. Р. И.. Посочената площ на земята е 700 кв.м., а застроената част – 100 кв.м.; посочени са подобрения върху земята – масивна ограда с височина 1.30 м. и дължина – 100 м.; сградата е жилищна, с 3 бр. етажи, както и гараж, построени през 1988 г.

Представен е акт № 1037 за частна общинска собственост, съставен на 28.07.2003 г., на основание разпореждане № 404 на БМС от 1968 г., изменено в ДВ, бр. 9/1981 г., чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС относно незастроен жилищен имот с площ от 700 кв.м., съставляващ парцел II-370, кв. 41 по плана на с. К; като бивш собственик на имота е посочен – АПК „С“; отразено е разпореждане с част от имота чрез договор № ДИ-04-204/27.11.1986 г., както и че е изградена двуетажна жилищна сграда, в кв. 41, парцел II-370, ул. „К“.

От приложен нотариален акт № 24, том I, рег. № 853, дело № 25/1009 г., се установява, че на 06.03.2009 г., С П И. и Р. Р. И., прехвърлили в полза на дъщеря си Р. С. Н., първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. К, район Н И-СО, *****, със застроена площ от 89 кв.м., а на сина им П. С.

И. – втори етаж от същата сграда срещу задължение на приобретателите да полагат грижи и издръжка пожизнено на двамата прехвърлители, които си запазили безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху прехвърления имот.

Подадена е и декларация през 2010 г. по чл. 14 ЗМДТ от П. С. И., в качеството си на собственик на поземлен имот и на сграда в с. К, придобити по силата на дарение, извършено чрез нотариален акт № 24, том I, рег. № 893, дело 25 от 06.03.2009 г. Като собственици, подаващи декларацията са посочени П. С. И., Силвия Н. И. и Р. С. Н.; като ползвател е посочена Р. Р. И.; декларирани са жилищна сграда на три етажа и гараж, придобити на 06.03.2009 г.

Приложена е молба-декларация от 25.06.2024 г., адресирана до нотариус от Р. С. Н. и П. С. И. за признаване на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка относно имот с идентификатор *****, находящ се в с. К, СО Н И.

Представено е заявление за извършване на проверка и заверка по обстоятелствена проверка за имоти, подадено от Р. С. Н. и от П. С. И., с приложение на валидна скица на имота от АГКК-№ 15 – 632980/20.06.2024 г.

От приложено удостоверение от СО, район „Н И“ се установява, че поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. К е извън регулация по 3 действащия регулационен план, както и че за този имот липсва регистрирана собственост; същият не попада в помощен план на с. К, район „Н И“ – СО; в разписен лист от 1985 г. за имот с пл. № 370, била отразена собственост на СНС и С П И.. От друго удостоверение на СО, район „Н И“ се установява, че за имот с идентификатор ***** не е налична отчуждителна преписка.

Приложен е като доказателство ПУП – изменение на план за регулация.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че със Заповед № 399 от 13.12.1966 г., е одобрен регулационен план на с. К, като съгласно този план, процесният имот е отразен като имот с пл. № 380, в който с условен знак е отбелязано люцерна и знак за общност с ливада и овощна градина. Посочено е, че имотът е извън регулация до кв. 21 и е с графична площ от 1151 кв.м. Следващият регулационен план на с. К е одобрен със Заповед № РД-50-09-357/31.10.1985 г. на гл. арх. на гр. С.. Съгласно този план, за процесния имот е отреден УПИ II370, кв. 41, както и е учредено безвъзмездно право на строеж на С П И. и Р. Р.

И.; отразено е, че УПИ II-370, кв. 41 е с площ от 730 кв.м. Вещото лице е посочило, че действащите кадастрална карта и кадастрални регистри са одобрени със Заповед № РД-18-6/13.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-6925/24.06.2021 г. на началника на СГКК-С.. В нея процесният имот бил отразен като такъв с идентификатор *****, с графична площ от 732 кв.м. Установено е също наличие на идентичност между УПИ II-370, кв. 41 по действащия регулационен план на с.

К с площ от 730 кв.м., имот с идентификатор ***** с площ от 732 кв.м. по действащата кадастрална карта, имот, описан в АОС № 1037/28.07.2003 г. с площ от 700 кв.м. и имот, описан в АДС № 10951/1986 г. с площ от 700 кв.м.

Към експертизата е приложена комбинирана скица № 1.

В хода на производството са събрани гласни доказателства - oт показанията на К Р. К /сестра на ищцата Р. И./ се установява, че ищцата /нейна сестра/ и С И. строили къща, в която в момента живеела последната, както и дъщеря и синът , заедно с техните семейства. Къщата била построена 1986 г. – 1987 г. и се намирала в с. К. Свидетелката е заявила, че мястото било закупено от общинска собственост, като не е виждала документи, знаела това от разговори с нейната сестра. Твърди, че в мястото се намират къща на три етажа, гараж, барбекю и постройки за животни. По предположение на свидетелката, дворното място е около декар и половина. Посочила е, че живущите там си обработвали земята, откакто са я взели. Свидетелката е заявила, че имотът е заграден с ограда и с дувар и след това е сложена мрежа, както и че къщата е в едната част на имота, а селскостопанските постройки са малко по-далеч, където е градината. Сестрата на свидетелката не е споделяла общината да е изпращала служители в имота. Свидетелката не е наясно дали съседите знаят за проблеми с мястото. Пояснила е, че целият имот е ограден, а къщата е близо до улицата. Бил наличен гараж, след него дворно място с барбекю, в другия край се намирали селскостопанските сгради и градината; в задната част от къщата до оградата били 500-600 метра. От 4 показанията на свидетелката А. П. К. се установява, че имотът на Р. и С И.и /находящ се на ****** в с. К/ е с голям двор /около декар/, голяма къща, санирана в кафяво. Дворът бил ограден с колове, мрежа, от едната страна имало дувар, а отпред зид и метални платна; имало селскостопански постройки, барбекю, градина, овощни дръвчета, кокошки, гълъби. Свидетелката е посочила, че градината се обработва, овошките се берат, имало и много цветя; не знае дали от С О са посещавали имота. Заявила е още, че от дясната страна имало една малка пътека, а самата къща била на една кола разстояние от двора.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е положителен установителен иск, съгласно който ищците следва при условията на пълно и главно доказване да установят, че правото на собственост им принадлежи на заявеното придобивно основание - придобивна давност. Спорен между страните е въпросът дали е осъществена фактическа власт върху имотите и дали е налице законова пречка за придобиване право на собственост на основание придобивна давност. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост, ако е реализирана фактическа власт върху имота с намерение да се свои като законът регламентира оборима презумпция, че когато е реализирана фактическа власт върху имота съществува намерение за своене – съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя. Доказването е пълно, когато от събраните в хода на производството доказателства може да бъде направен несъмнен и категоричен извод, че е реализиран фактическият състав на придобивната давност. За да бъде придобито право на собственост на основание придобивна давност, страната, която се позовава на давността следва да е реализирала фактическа власт върху имота в продължение на пет години, ако владението е добросъвестно или десет години, ако владението е недобросъвестно. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС владението е добросъвестно, когато владелецът владее имота на основание, годно да го направи собственик, ако не знае, че праводателят му не е собственик или формата е опорочена. В конкретния случай с оглед това, че от изложените в исковата молба твърдения, се установява, че Р. и С И.и са трансформирали държането си във владение, демонстрирайки промяната в намерението си спрямо С О, както и предвид нежеланието им да се възползват от възможността да закупят имота, съдът счита, че владението се явява недобросъвестно и подлежи на изследване въпросът дали е изминал десетгодишен период на реализирана фактическа власт, в рамките на който период от време да не съществува законова пречка за придобиване правото на собственост на основание давностно владение. Владението трябва да е явно, несмущавано, както и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят същия имот. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява непрекъснато, т. е. във всеки един момент, но 5 фактическата власт върху имота следва да бъде реализирана чрез такива действия, които сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. За да бъде възприето, че се осъществява владение върху недвижим имот, следва лицето да осъществява физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му и то такива действия, които изключват реализиране на фактическа власт или служене с имота от страна на други лица. Софийският районен съд приема, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства може да бъде направен извод, че ищците, а преди да почине и лицето С И. /техен наследодател/ са осъществявали и продължават да осъществяват фактическа власт върху описания имот – адресът на имота е посочен в документи, издадени на името Р. и С И.и, във връзка с отстъпване право на строеж върху държавна земя. В действителност в отменената разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗС, на която се позовава ответникът, се сочи, че „правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята “.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e3e9154-c6f8-4ef8-bad3-5c7d386049e2