Решение № 155 от 05.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900351 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от името на М. Ц. А., с ЕГН **********, с адрес: ******, действаща чрез адв.С. С., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №52, ет.1, ап.2, против “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М. Димитров“ №1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, негативни психични изживявания и емоционален стрес, в резултат от травматични увреждания причинени при ПТП настъпило на 07.09.2022г. в гр.Варна на пътен възел между бул.“В.Левски“ и ул.“Царевец“, където при пресичане на пешеходна пътека ищцата е блъсната от водача на лек автомобил марка “Тойота“, модел “Корола“, с рег.№******, който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ със Застрахователна полица №*****, със срок на покритие от 07.07.2022г. до 06.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022г.-дата на подаване на писмената застрахователна претенция до окончателното й изплащане.

Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение, а имено сметка с IBAN: *********.

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022г. в гр.Варна ищцата предприела пресичане на пешеходна пътека, намираща се на пътният възел между бул.“В.Левски“ и 1 ул.“Царевец“, при което водача на л.а.“Тойота Корола“, с рег.№****** в нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП я блъска и й причинява средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица. Сочи се, че непосредствено след инцидента ищцата била приета в Спешен център на МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД, където и е направена имобилизация с ортеза. Твърди се, че за случая е образувано наказателно производство, а именно НОХД №5259/2022г. по описа на РС Варна, което е приключило с влязло в сила на 27.04.2023г. споразумение като водача на процесното MПC е признат за виновен за причинените травматични увреждания на ищцата. Поддържа се, че в следствие на получените при процесното ПТП травми, в един продължителен период от време, ищцата е търпяла силни болки страдания и не е можела да се обслужва самостоятелно, тъй като десният й горен крайник е бил имобилизиран с ортеза и това наложило ежедневно получаване на помощ от нейните близки за задоволяване на елементарни битови нужди.

Сочи се, че въпросното състояние довело до нарушаване на обичайния ритъм на живот на ищцата, която не можела да се грижи за домакинството си и да ходи на работа, като е ползвала болнични в периода от 07.09.2022г. до 19.11.2022г. Поддържа се, че ищцата е претърпяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, липса на апетит и страх да пресича. Поддържа се още, че деликтната отговорността на водача на л.а.“Тойота Корола“, с ДК №****** към датата на процесното ПТП е била застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 06.07.2023г. Твърди се, че ищцата е предявила пред ответното дружество писмена Застрахователна претенция с вх.№**** от 05.10.2022г. за изплащане на обезщетение, като до изтичане предвидения в КЗ срок за произнасяне и след това застрахователят не е изготвил отговор, респективно не е изплатил обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което е мотивирало предявяването на настоящия иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Тойота Корола“, с ДК №******, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №*****, със застрахователно покритие от 07.07.2022г. до 06.07.2023г., както и че по искане на ищцата в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди.

Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищцата не е получила твърдените от нея увреждания в следствие от процесното ПТП, а след това или че тя вече е имала съществуващи заболявания и увреждания. В условията на евентуалност се поддържа, че дори в резултата от инцидента да са настъпили увреждания, то те не са с характер, интензитет и в обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са доводи за приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и се поддържа, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 40000 лв. е необосновано завишено, още повече че към момента на подаване на исковата молба пострадалата е напълно възстановена. Поддържа се още, че ищцата е съпричинила вредоносният резултат, тъй като е изскочила внезапно на платното за движение, без да се 2 огледа и съобрази разстоянието между нея и идващият автомобил, което се явява нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. Поддържа се още, че ако се докаже, че възстановителният процес на ищцата не е напълно завършил към настоящия момент, то това се дължи на неполагане на дължимата грижа от нейна страна и на неспазването на лекарски предписания, неосъществяване на периодични прегледи, консултации и рехабилитационни курсове. В този смисъл и в условията на евентуалност се претендира за редуциране на размерът на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалата за настъпване и за задълбочаване на уврежданията. На последно място се оспорва акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава, поради неоснователност на главния иск, като се оспорва и началната дата на забавата.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба.

С подаденият от ответникът отговор на допълнителната молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва предявения иск и поддържа отговора и възраженията си. Претендира направените съдебно-деловодни разноски. С писмени бележки доразвива доводи за неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

От приложеният към делото заверен препис от Протокол №298 от 27.04.20123г. по НОХД №5259/2022г. по описа на РС Варна, се установява, че с влязло в законна сила на 27.04.2023г. споразумение водача на процесното MПC с рег.№******, е признат за виновен за това на, че на 07.09.2022г. е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП при което е блъснал ищцата, пресичаща на пешеходна пътека, намираща се на пътният възел между бул.“В.Левски“ и ул.“Царевец“, в гр.Варна и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на дясната ключица, което деяния съставлява престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП-07.09.2022г., л.а.“Тойота Корола“, с ДК №****** е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Застрахователна полица №*****, със срок на застрахователно покритие от 07.07.2022г. до 06.07.2023г., както и че ответникът е сезиран от ищцата с искане за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени в следствие от процесното ПТП, което е обективирано в Застрахователна претенция с вх.№**** от 05.10.2022г.

Видно е от представената по делото медицинска документация, че след настъпване на процесното ПТП на ищцата е оказана медицинска помощ по повод на горецитираната 3 травма, като на същата е определен отпуск за временна неработоспособност и лечение, през периода 07.09.2022г.-19.11.2022г. или общо 74 дни

От приетото по делото заключение на СПЕ, което се кредитира от съдът, като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че непосредствено след претърпяното ПТП, психичното състояние на ищцата е било съпътствано от възникналия внезапен стрес, който първоначално е бил емоционален, а впоследствие и физиологичен.

Същата е претърпяла е болки и страдания, като през време на проведеното тримесечно домашно лечение, тя се е чувствала безпомощна и зависима от други лица, което за нея е било трудно да приеме, поради формираната представа-“силен човек“. Едновременно с това ищцата е изпитвала и позитивни чувства-“щастлива, че не са пострадали долните й крайници“. Ищцата е преживяла и страхове от евентуален субарахноидален кръвоизлив, тъй като е лекар и има познания в това отношение, поради което е имала е страхови очаквания да се случи нещо много лошо и непоправимо. В резултат от това се е повишила страховата й готовност при възвръщане на спомени от катастрофата, които и до този момент тя не е преработила напълно ефективно. Инцидента е отключил у ищцата страхове, които преди това не са съществували, тя е станала по-предпазлива, леко тревожна и потисната, като не желае да афишира тези състояния, тъй като формираната нагласа по отношение на собствената личност на “силен човек“, я държи и мобилизира в настоящия й живот, в който е сама и трябва да се справя с предизвикателствата в него. Според вещото лице личностовите черти и особености на ищцата, са благоприятна основа за изхода от претърпяното ПТП, но понастоящем има и последици от инцидента върху нейната личност.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че ищцата изпитва реален, не е невротичен страх /пр. от шофиране/, като има повишена страхова готовност, а не невротичност. Сочи, че няма данни пострадалата да е търсила помощ, защото е с медицинско образование и смята, че може да си помогне сама. Сочи още, че пострадалата е предприела много действия за да се справи сама с негативните си преживявания, като не е сигурно дали ползването на специализирана помощ би довело до преработването им в един по кратък срок.

В заключението по назначената СМЕ, което се цени от съда, като компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е претърпяла счупване на дясна ключица, което е лекувано, чрез обездвижване с ортеза за период от 25-30 дни. Също така контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, която е лекувана със залепване и превръзка, контузия на гръдния кош, контузия на лява подбедрица и дясно коляно. Според вещото лице лечението е завършено и към настоящия момент функцията на десния раменен пояс е възстановена, като с оглед факта, че счупването не ангажира ставите на ключицата, ищцата няма да има оплаквания в областта при промяна на метеорологичните условия. При извършеният преглед на пострадалата вещото лице е установило, че се забелязват белезникав белег в дясната част на челото с кос ход и дължина около 1.5см., и лека подутина в областта на счупването на дясна ключица, както и леко ограничени и болезнени в крайните степени движения в дясната раменна става.

По делото по искане на ищцата е разпитан свидетеля Г.А.А. /внук на ищцата/, чийто показния се кредитират от съда при условията на чл.172 от ГПК с отчитане на възможната им заинтересованост, но като изградени на база лични възприятия и кореспондиращи с 4 останалия доказателствен материал по делото.