Решение № 5119 от 24.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9176/2025
- Вид
- Решение № 5119
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл.9 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 5119 гр. София, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100509176 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12734 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 40396 от 2024 г. Софийският районен съд, 42 с-в, е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.7, т.1, б.“в“, чл.8, т.,б. “а“, чл.9, т.,б. “б“ и „в“ от Регламент 261/2004 г., вр. чл.79, ал.1, предл.2, вр.чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД по отношение на „Дойче Луфтханза АГ“, дружество, регистрирано в Германия, действащо в България чрез търговското си представителство, с код по БУЛСТАТ 121773298, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станев“ № 5, Софарма Бизнес тауърс сграда Б, ет.5, представлявано от З.З. и П.П., че има непогасени задължения към „2М-КО“ООД, ЕИК 121189808, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“********,представлявано от М.Х.М. и М..Б.М., в размери от 600 евро ( шестстотин евро ) представляващо обезщетение на основание чл.7, т.1, б.“в“ от Регламент 261 за отмяна на полет София - Ню Йорк за 02.09.2022 г.; 1521 лева (хиляда петстотин двадесет и един лева ), представляваща стойността на самолетен билет за заместващ полет, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от предявяване на иска - на 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания пътника на процесния полет М.В.Х., ЕГН ********** е прехвърлила чрез договор за цесия на ищеца по настоящия иск „2М-КО“ ООД и за които в 1 полза на последния е била издадена Заповед за изпълнение № 10692/09.04.2024 г. по ч.гр.дело № 17528/2024 г. по описа на СРС, 42 състав.
Със същото решение, съдът е отхвърлил предявените от „2М-КО“ ООД искове на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9, § 1, б. „б“ и „в“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Дойче Луфтханза“ АГ, чрез „Дойче Луфтханза“ - търговско представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ 121773298, му дължи следните суми: 51,58 евро, представляваща хотелско настаняване в Белград; 119,33 лева, представляваща наземен транспорт до Белград, както и сумата от 549,30 лева мораторна лихва за периода 03.09.2022 г. до 20.03.2024 г., за които суми също е била издадена заповед № 10692/09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 17528/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
С решението, съдът е разпределил и отговорността за разноските между страните, съобразно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Срещу решението на СРС, в частта, с която е уважен предявения от „2М-КО“ ООД установителен иск за признаване за установено, че „Дойче Луфтханза“ АГ, чрез „Дойче Луфтханза“ - търговско представителство в България му дължи сумата от 1500,00 лв. (част от общо претендираните и признати от съда 1521 лв.), представляваща стойността на самолетен билет за заместващ полет до Ню Йорк, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, е подадена въззивна жалба от ответника „Дойче Луфтханза“ АГ.
Въззивникът навежда твърдения, че ищецът по ИМ не е доказал твърдението си, че цедента му М. Х. е понесла някакви имуществени вреди, в резултат на отменения полет от София до Ню Йорк (през Франкфурт) доколкото този въпрос бил основополагащ за основателността на предявения иск. Твърди се, че М. Х. не е закупувала билета за заместващия полет, следователно тя не е претърпяла никакви имуществени вреди, в частност в размер на признатите от съда 1500,00 лв. (част от общо признатите 1521 лв.).
Съдът постановил неправилно решение, като не изследвал и не допуснал на ответника доказателства за установяване на обратното, а именно, в чия правна сфера са настъпили имуществените вреди. След като не се установявало безспорно, че в патримониума на цедента М. Х. е възникнало вземане срещу ответния авиопревозвач, то не се установява и същата да е прехвърлила валидно такова свое вземане (до обжалвания размер от 1500 лв.) към ищеца „2М-КО“ ООД.
Доколкото ищецът в първоинстанционното производство основавал вземанията си на договор за цесия, ирелевантно било дали той или „Астра Холидей“ ООД са заплащали суми за заместващи полети. Ето защо, се настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за цена на самолетен билет за заместващ полет от Белград до Ню Йорк (през Стокхолм), да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции, съобразно с постановеното от СГС решение.
2
Въззиваемата страна, ищец в първоинстанционното производство - „2М-КО“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага съображения, че по делото било доказано, че пътникът М. Х. е претърпяла имуществена вреда в размер на 1521 лв., до който размер и СРС уважил иска на ищеца. Поради това необяснимо било за въззиваемата страна, по каква причина въззивника обжалва решението само за признатото вземане до размер от 1500 лв., а за горницата до 1521 лв. липсвала жалба. Според въззиваемата се стига до извод, който е абсурден, а именно, че въззивника признава, че дължи 21 лв. като имуществени вреди, претърпени от М. Х., но оспорва разликата от 1500 лв. На какво основание, при една и съща доказателствена съвкупност се признава вземане за 21 лв. и се оспорва разликата до пълния уважен размер от 1521,00 лв. или за сумата от 1500 лв. оставало необяснимо. Всички доказателства, установяващи, че именно М. Х. е претърпяла вредите от отменения полет, в т.ч. за стойността на ново закупения билет от Белград до Ню Йорк през Стокхолм и в какъв размер са вредите й, били представени и приети от съда, съгласно протокола от о.с.з. от 05.11.2024 г. От своя страна, ответника по иска и настоящ въззивник не представил нито едно доказателство, установяващи „извънредни обстоятелства“ за отмяна на полета, респ. такива, които да се считат оневиняващи авиопревозвача, нито такива, които да сочат, че последния е предложил/предоставил алтернативен маршрут за същата дата от неговата или друга авиокомпания, каквито задължения имал при отмяна на полет.
Подробно аргументира, че всички обезщетения по Регламент (ЕО) 261/2004 се дължат на пътника, независимо кой фактически е извършил плащането на съответните билети.
Билетът за полета от Белград на 03.09.2022 г. бил платен от туристическа агенция „М2-КО“ ООД и издаден от туристическа агенция „Астра Холидей“ ЕООД, като сумата за билетите била платена от „2М-КО“ ООД на „Астра Холидей“ ЕООД, а самият билет бил закупен, за да се използва от пътника М. Х.. Поддържа, че при претенции по Регламент (ЕО) 261/2004 за обезщетение и възникнали допълнителни разходи претенциите към авиокомпанията принадлежат на пътника, а последния надлежно е цедирал всичките си вземания, произтичащи от Регламент № 261/2004, на ищеца по делото „М2-КО“ ООД. В условия на евентуалност поддържа, че сумата от 1500 лв. му се дължи на самостоятелно основание извън договора за цесия, а именно - като недължимо платена от него за сметка на пътника.
Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Решението, в частта, с която исковете по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 9, § 1, б. „б“ и „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и по чл.86 от ЗЗД, до размери от 51,58 евро, представляваща хотелско настаняване в Белград; от 119,33 лева, представляваща наземен транспорт до Белград, както и за сумата от 549,30 лева мораторна лихва върху сбора от главниците, дължима за периода 03.09.2022 г. до 20.03.2024 г., са отхвърлени като неоснователни, и в частта, с която съдът е признал за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 21,00 лв., като част от общо дължимата сума за обезщетение за закупен самолетен билет за заместващ полет (в размер на 1521,00 лв.), е влязло в сила като необжалвано.
3
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съобразно константната практика на ВКС, (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, въззивния съд не намира първоинстанционния съд да е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.
Разгледано по същество, в обжалваната си част, решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от „2М-КО“ ООД срещу „Дойче Луфтханза“ АД искове, предявени за обезщетение на имуществените и неимуществени вреди от отменения полет от 02.09.2022 г.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът в настоящото въззивно производство следва да разгледа само доводите на жалбоподателя, във връзка с неговата правилност.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са с правна квалификация чл.7, т.1, б. “в“, чл.8, т.1, б. “а“, чл.9, т.1, б. “б“ и „в“ вр. с чл.12 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., вр. чл.79, ал.1, предл.2, вр. чл.82 от ЗЗД.
Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, с оглед приетите доказателства, съдът приема за установено, че М.В.Х., с посредничеството на ищеца „2М-КО“ ООД, е сключила с ответното дружество „Дойче Луфтханза“АД,дружество, регистрирано в Германия, действащо в България чрез търговското си представителство, с код по БУЛСТАТ 121773298, Договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни свързани полети №№ LH1429/02.09.2022 г. от летище София до летище Франкфурт и LH400/02.09.2022 г. от летище Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ - Ню Йорк. Между страните по делото няма спор и по обстоятелството, че процесните полети са били отменени, поради стачка на служителите на ответника /виж съобщение за стачката и отменените 800 полети на 02.09.2022 г., на л.21/.
4
От представения Протокол за самолетен билет № 1000088102/01.09.2022 г. с издател „Астра холидей“ ЕООД и получател „М2-КО“ ООД, се установява, че ищецът по ИМ е предприел последващи действия за организиране на пътуването на М.В.Х. до САЩ, като е закупил за нея заместващи самолетни билети за полети на 03.09.2022 г. от Белград до Стокхолм и от Стокхолм до Ню Йорк /виж електронен билет на л.10 от първоинстанционното дело/. В протокола е посочено, че общата стойност на билетите е 22815,00 лв. (11665,05 евро) а поотделно всеки ново закупен билет, в т.ч. относимия за М. Х. такъв, възлиза на сумата от 1521 лв. Самият билет с № 1055879322476, в който е удостоверено, че е издаден за М. Х., е приет по делото пред СРС на л.10, като същия е за цена в размер от 1653,00 лв., с вкл. багаж.