Определение № 5595 от 11.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5595 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500755 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано по частна жалба на длъжника М. И. Д. срещу разпореждане от 02.12.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 45940/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 128 състав, с което е върнато като подадено извън срок възражението по чл. 414 ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК в полза на „Кредито“ ЕООД, поради прието от съда редовно връчване на заповедта на 21.10.2024 г. чрез работодател. В жалбата се поддържа, че този извод е неправилен, тъй като връчването чрез работодател не е довело до действително узнаване от длъжника за издадената заповед към посочената дата, като се сочи, че узнаването е настъпило на по-късен етап, когато с електронно съобщение работодателя е уведомил жалбоподателя за връчените съдебни книжа - на 04.11.2025 г., както и със своевременно подадено искане до ЧСИ Г.Д. за предоставяне на материалите по делото непосредствено след получаване на запорното съобщение. Навежда се довод, че съгласно практиката на ВКС връчването чрез работодател не поставя начало на срока за възражение, когато се установи, че длъжникът е узнал за заповедта на по-късна дата, поради което се поддържа, че възражението е подадено в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и са налице и предпоставките на чл. 423 ГПК, доколкото заповедта не е била връчена лично и длъжникът не е могъл своевременно да узнае за нея поради особени непредвидени обстоятелства.

Моли представеното възражение по чл.414 от ГПК да бъде прието.

Кредиторът „Кредито“ ЕООД получил препис от жалбата, в законоустановения срок не е изразило становище.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на молителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съдът приема, че възражението по чл.423 от ГПК е подадено от легитимирано лице – длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение от 17.08.2024г. по ч.гр.дело № 45940/2024г. по описа на Софийски районен съд, 128 състав, при наличие на правен интерес, тъй като към настоящия момент възражението подадено от нея като просрочено е върнато от заповедния съд.

При сезиране на въззивния съд с възражение по чл.423 ал.1 ГПК съдът дължи извършване на преценка за допустимостта на възражението и с оглед спазването на срока за неговото подаване.

1

Съобразно разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно. За началото на срока по чл.423 ал.1 ГПК правно релевантен е моментът на узнаването на факта на издаване на заповедта от длъжника, както и нейното съдържание, за да може той да развие доводите си за наличието на визираните в чл.423 ал.1 т.1 – 4 ГПК основания.

Длъжникът твърди, че е узнал за съществуването на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.11.2024г.

Съдът констатира следното:

На 17.08.2024г. от СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 45940/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, с която е разпоредено М. И. Д. в качеството й на длъжник да заплати на заявителя и кредитор „КРЕДИТО“ООД сумите, посочени в заявление с вх. №. № 244157/26.07.2024г.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изпратено до регистрираните настоящ и постоянен адрес на длъжника, не е връчено редовно – лицето не е намерено на адреса, като съобщението изпратено до работодателя на длъжника „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“АД – л. 36 от заповедното дело, е редовно връчено, съобщението е прието от юрисконсулт И.М. на 21.10.2024г.

Длъжникът М. Д. твърди, че е получила от работодателя съобщението за наложен запор и уведомление за връчена заповед по чл.410 от ГПК на датата 04.11.2025г., като за удостоверяване на този факт към молбата е приложено запорно съобщение от ЧСИ Г.Д. до работодателя, входирно при последния с дата 04.11.2025г.

Представени са и електронно искане от жалбоподателя до ЧСИ Г.Дичев за предоставяне на достъп до материалите по изп.д. № 1120/2025г. образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 45940/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав от дата 04.11.2024г., както и изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело, входирана при работодателя на 17.02.2026г.

В жалбата, длъжникът Д. твърди, че работодателя й е изпратил имейл чрез който я е уведомил и за издадената заповед по чл.410 от ГПК и за наложения запор върху трудовото й възнаграждение, като на л.2 абзац 4-ти от частната жалба, изрично е посочила, че ще представи такива доказателства. Именно поради горното, въззивният съд е дал указания, жалбоподателя да представи такива доказателства, като същата е разполагала и с възможността да ангажира и иска събиране на други доказателства /освен писмени/. Въпреки двете уточнителни молби постъпили по делото, жалбоподателя така и не представи уведомителния имейл от работодателя й до нея и с получаването на който е уведомена и узнала за издадената заповед по чл.410 от ГПК. Твърденията, че имейла от работодателя й до нея е изпратен и съответно получен на дата 04.11.2024г., когато е наложен и запор върху трудовото й възнаграждение, не се установява от приложените по делото писмени документи.

Предвид горното, липсват надлежни доказателства, които да разколебават удостоверителната сила на съобщението за връчване на заповед за изпълнение, поради което предвид нормата на чл. 179 ГПК издаденият от длъжностно лице документ в кръга на службата му представлява доказателство за удостоверените като извършени от него и пред него действия и съдът следва да приеме, че е налице връчване по съответния процесуален ред – чл.46 ал.2 от ГПК т.е. срокът за подаване на възражението по чл.423 от ГПК е започнал да тече на 21.10.2024г. и е изтекъл на 21.11.2024г., а подаденото на 14.11.2025г. възражение е подадено далеч след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 423 ал. 1 ГПК, поради което и разглеждането му по същество е недопустимо.

Така мотивиран, Софийски градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба – „възражение“ подадено о т М. И. Д. с вх. № 374426/14.44.2025г. по входящия регистър на СГС и жалба с вх. № 396513/03.12.2025г. по входящия регистър на СГС с искане за приемане на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.08.2024г. издадена по ч.гр.д. № 45940/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 128 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едно седмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3