Решение № 385 от 25.07.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. *******, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630102848 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД.

Ищцата, В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ЖК „******, чрез ЕАД Е. И., Булстат ******, със съдебен адрес: гр. *****, ул. „******, е предявила иск срещу: ,,*******“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. ,,*******, Бизнес център „България“ и „**********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „***********, Бизнес център ,,България".

В исковата си молба твърди, че на 03.07.2023г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № 2799200/ 03.07.2023г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3 650лв.

Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК:

Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 2799200/ 03.07.2023г. лихвеният процент по кредита е в размер на 25 %, а годишният процент на разходите е 28,07%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 28,07 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието 1 на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход но кредита, които следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя”, съдържаща се в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл.

19, ал. 1 и 2 ЗГІК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,28 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител.

Налице е „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се обоснове преценката за неравноправния характер на договорените клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3 650лв. с посочен ГПР 28,07 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.

Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/ 13/ ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тьлкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи /Решение по дело 2

С-186/16г., съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по дело № С26/1Зг., Решение от 23.04.2015г. по дело С - 96/14; Решение от 26.02.2015г. по дело С - 143/13; Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С154/15, С- 307/15 и С-308/15 от 21.12.2016г./ и с оглед на задължителния им характер са съобразени с Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, ІІ т.о.

Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси и други разходи изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание- арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, които гласят, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.

Ако не се приемат за основателни доводите им за нищожност на кредитния контракт, то твърдят, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение.

Съгласно Договор за потребителски кредит № 2799200/03.07.2023г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, които е бил определен от кредитодателя и на 03.07.2023г. е подписал с втория ответник ,,*********“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно които се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 2 320.99 лева, платимо като добавък към падежната вноска.

Уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, които следва да се осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, 3 различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение.

Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание.

Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на добрите прави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 3ПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа за справедливост и още по-драстично.

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в 3ПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не се предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоснособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8, 9 , 23, 24, 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 4043 от Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на нелатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до 4 допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.