Решение № 15 от 31.01.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Силистра, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Теодора В. Василева

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253400600331 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №18 от 28.05.2025г. постановена по НОХД №198/2025г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия Х. И. Х. за виновен в това, че на 12.10.2024г. в гр.Алфатар по ул.“Олшанка“ в посока гр.Дулово е управлявал л.а. „Пежо 307“ с рег.№ Н8800АХ, и е отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на наркотици или техни аналози, след като за такива деяния е бил наказван по административен ред с Наказателни постановления, поради което и на основание чл.343б, ал.6, вр.с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба, в размер на 3000 лева.

Съдът е осъдил подс.Х. да заплати направените по делото разноски.

Съдът е отменил взетата по отношение на подс.Х. мярка за неотклонение „Подписка“.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия Х. И. Х., който я оспорва чрез адв.Г. и счита, че тя е неправилна и незаконосъобразна.

Според жалбоподателя, първоинстанционния съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства, и е постановил присъдата си въз основа на предположения. Поради това иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на СсРС и да постанови нова, с която да го признае за невинен по 1 предявеното му обвинение. Редовно призован, подс.Х. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Г., която заявява, че поддържат подадената жалба. Адв.Г. отново изразява становище, че по делото не са налице безспорни доказателства досежно вината на подсъдимия. Въз основа на това адв.Г. отново претендира да бъде уважена подадената жалба.

Подс.Х. заявява, че иска да бъде оправдан.

Представителят на ОП-Силистра счита, че подадената жалба е неоснователна. Според прокурора, първоинстанционния съд е обсъдил доказателствата по делото и е дал отговор кои цени и кои не, и този отговор съответства на фактическата обстановка. Поради това прокурорът иска от въззивната инстанция да потвърди присъдата на СсРС.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в жалбите и протеста, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

От фактическа страна е установено, че 12.10.2024г. свидетелите К. и П. в качеството си на мл.автоконтрольори, изпълнявали служебните си задължения за времето от 10:00 часа на същата дата до 07:00 часа на 13.10.2024г. Те участвали в провеждането на СПО на територията на общините Силистра и Алфатар със служебен автомобил с рег.№СС2920СР. Около 21:20ч на 12.10.2024г. се движили по път I-7 в посока на гр.Алфатар, като св.П. управлявал автомобила. В един момент забелязали, че пред тях се движи л.а.

„Пежо 307“ с рег.№СС 8800 АХ, за който автомобил на свидетелите им било служебно известно, че често се управлява от неправоспособен водач, и то именно от подс.Х..

Полицейските служители продължили да се движат след този автомобил в посока на гр.Алфатар, като при разминаване с насрещно движещи се МПС, на светлината на техните фарове забелязали, че на предната лява седалка седи висок човек. При навлизане в гр.Алфатар, в осветен участък от пътя, св.П. изравнил служебния автомобил с л.а. „Пежо“ като включил светлинен и звуков сигнал. В това време св.Курдов смъкнал стъклото на своята врата и осветил с фенер водача на л.а. „Пежо“, а след това му подал и знак за спиране посредством стоп-палка. В този момент видял, че автомобила се управлява от лице от мъжки пол. Това видял и св.П., който препречил пътя на л.а. „Пежо“ със служебния автомобил, тъй като в практиката си имали случай, когато същият водач е бягал от извършването на проверка. Веднага след спирането, св.К. слязъл от автомобила и се насочил към пежото, като в този момент забелязал, че водача и пътника в пежото разменят местата си. Затова св.К. се насочил към предната дясна врата на пежото, тъй като на предната дясна седалка вече седял подс.Х., а на мястото на вода, св.В., с която подсъдимия живеел на семейни начала. На задната седалка се намирали двете им малолетни деца. Подс.Х. бил подложен на проверка, независимо, че твърдял, че не той е управлявал л.а. „Пежо“. Дори той се обадил на тел.112 за да пратят друг полицейски автомобил. Подсъдимия бил изпробван за употребата на алкохол, като техническото средство не отчело такъв.

2

След това той бил поканен да бъде изпробван и за употреба на наркотични вещества, като той категорично отказал отново с възражението, че той не е управлявал автомобила. За констатираните нарушения св.П. съставил АУАН за извършените от подсъдимия нарушения по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП и чл.150а, ал.1 от ЗДвП и му издал талон за медицинско изследване.

Подсъдимия отказал да подпише акта. Той не се явил и в МБАЛ за медицинско изследване. След извършената проверка се установило, че той вече е наказван два пъти с НП поради отказ за изследване за употреба на наркотични вещества.

Според въззивната инстанция, първоинстанционния съд е изяснил фактическите отношения, и въз основа на необходимите и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността.

В тази връзка въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.

Извършената от първоинстанционния съд интерпретация на доказателствената съвкупност е вярна, и се споделя напълно от настоящата инстанция. Районният съд е проявил процесуална активност и усилия да анализира достоверните части на гласните доказателстелствени средства, като по този начин е изпълнил изискванията си по чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.

Контролът за достоверност на свидетелските показания е извършен на базата на обективна съпоставка помежду им, и спрямо цялата доказателствена съвкупност. При обсъждане въпроса за авторството на деянието, първоинстанционния съд е извършил обстоен анализ на доказателствените източници и ги е интерпретирал според действителното им съдържание, поради което процесуалната му дейност не е опорочена. В тази връзка са лишени от доказателствена подкрепа възраженията на защитата на подсъдимия, че обвинението почива на предположения. Тези възражения ведно с придружаващите ги съображения са излагани и пред първата инстанция, която им е дала сравнително обстоен, обоснован и изчерпателен отговор, съобразен с цялостната оценка на всички релевантни за спора обстоятелства.

Въззивната инстанция намира, че доказателствения анализ е направен в контекста на фактите и доказателствата, подлежащи на доказване в рамките на производството и имащи значение за делото. Освен че е правилен, СсРС аргументирано е оценил доказателствените източници, като е изложил съображенията си за да даде вяра на едни и да не кредитира други.

Правилната интерпретация на доказателствената съвкупност напълно се споделя от въззивната инстанция, която счита, че не е необходимо да преповтаря изцяло доказателствения анализ в своето решение. Още повече, че както бе посочено, съдържащите се във въззивната жалба възражения са идентични с тези, направени пред първата инстанция.

Въззивната инстанция се солидаризира с позицията на пъроинстанционния съд да се довери на показанията на свидетелите Курдов и Пенчев, излагащи индивидуалните възприятия на всеки един от тях, като те са 3 логични, последователни, непротиворечиви и са подкрепени от заключенията на изготвените видеотехнически експертизи. Техните сведения касаещи основния факт на доказване, съответства на тяхното индивидуално позициониране спрямо автомобила на подсъдимия, динамичността на обстановката, времето и видимостта при осъществяване на проверката.

Разбираемо но неубедително защитата оспорва показанията на тези свидетели, като обаче не излага конкретни и категорични доводи, защо те не са обективни и достоверни. Естествено не се представят и никакви данни, уличаващи свидетелите Курдов и Пенчев в заинтересованост от изхода на делото, провокиращи ги към даването на неверни показания. Изтъкваните от подсъдимия в тази връзка доводи за предубеденост у св.Курдов, произтичаща от техни предходни взаимоотношения свързани с пътната безопасност, са несериозни и неубедителни. Наказателната или административна отговорност конкретно на подс.Х. по този текст от закона /пък и по който и да е друг/, също така по никакъв начин не облагодетелства тези свидетели, за да се породят съмнения относно обективността и достоверността на показанията им.

От друга страна е налице съществуващата очевидна заинтересованост у свидетелите Вачева и Х.а от изхода на делото, обективирана от реалната възможност, техния съпруг и син да получи съответната наказателна или административна санкция.

Ето защо, и настоящата инстанция не намира основания да постави под съмнение показанията на двамата очевидци-свидетелите Курдов и Пенчев, които са имали възможност безпрепятствено да възприемат всички обективни действия на подсъдимия и св.Вачева, и в изложената от тях доказателствена информация в тази връзка, не се наблюдава никаква колебливост и непоследователност, а това потвърждава обективността и достоверността на техните показания, които достатъчно категорично изясняват авторството на деянието. Още повече, че те се подкрепят и от заключенията на изготвените две видеотехнически експертизи. Въззивната инстанция намира заключенията на тези експертизи за компетентни, обективни, научно обосновани, категорични и професионално защитени в съдебно заседание, поради което не намира предпоставки за тяхното игнориране. Резултатът от изследванията на тези експертизи не съвпада с интересите на подсъдимия, което е повод на защитата да ги оспори, отново внушавайки за наличието на някаква предубеденост у вещите лица, единствено поради обстоятелството, че те са част от системата на МВР. Естествено тези възражения не почиват на конкретни данни, поради което и за тях важат съображенията касаещи свидетелите К. и П.

Не отговарят на истината възраженията на защитата на подсъдимия, че заключенията на двете видеотехнически експертизи са противоречиви. И двете заключения са категорични, че е имало разместване на местата между водача и пътника в л.а. „Пежо“, след спирането му. Единствената разлика е, че в.л. А. е посочил и механизма на размяната, а именно изместването на водача назад между двете предни седалки за да улесни преминаването на пътника на неговото място, след което той е заел съответно неговото. Именно поради изключително краткото време през което е станала размяната, са и 4 неестествените позиции на подсъдимия и св.Вачева непосредствено след смяната на местата, и това не може да се обясни с твърдението, че те са се обърнали назад към децата. Обръщането назад не изисква от подсъдимия да седи в края на седалката към водача, а св.Вачева да е надвесена над таблото на автомобила.

От защитата неправилно се интерпретира и информацията съдържаща се в предоставения от АПИ диск с видеофайлове. Именно от файлове с номера едно и пет, достатъчно добре може да се възприеме, че в момента на подаване на стоп палката на мястото на пасажера седи именно св.В., което се установява от фигурата, овала на лицето, прическата и цвета на дрехите, разбира се отчитайки и негативния ефект на инфрачервеното излъчване на трафиккамерата. Това което според защитата е възприето като „коса с бретон“ /в пледоарията пред първоинстанционния съд/, всъщност е огледалото за обратно виждане вътре в автомобила.

Според в.л. Антониев, в 21:30:41 часа, л.а. „Пежо“ е спрян за проверка, а в 21:30:43 часа предната пасажерска /дясна/ седалка вече е освободена, а между двете предни седалки се вижда силует, т.е. в този момент подсъдимия вече е освободил мястото на водача и е предоставил достъп на св.Вачева да седна на същото. В 21:30:45 часа и той вече е заел пасажерската седалка в нетипична за тялото позиция, предвид бързината с която е осъществена размяната, а това е признак на добре отиграно упражнение.